Популистко и противоправно ли е решението за запазване на въглищните централи?

Европейската комисия може да не приеме предложение, на което нямаме алтернативно предложение

Снимка: iStock by Getty Images

Популистко и противоправно ли е решението за запазване на въглищните централи?

Европейската комисия може да не приеме предложение, на което нямаме алтернативно предложение

18:37 | 12 януари 2023 | Редактор : Рая Лечева, 3e-news.net 131 2928 Снимка: iStock by Getty Images

Почти пълно единодушие, безпрецедентно от последните месеци единомислие между всички политически партии. Със 187 гласа "за", 2 "против" и 9 "въздържал се" депутатите приеха общо решение за запазване на въглищните централи. Те задължиха Министерския съвет и служебното правителство да предоговори Плана за възстановяване и устойчивост. Основното искане е да не се откажем от намаляване с 40% на емисиите спрямо 2019 година. Това решение на първо място е противоправно, защото Народното събрание не може да задължи Министерския съвет, но е популистко, защото Европейската комисия няма да го приеме без да е направено алтернативно предложение, коментира Георги Стефанов, бившият съветник на вицепремиера по европейските фондове и изтъкваният като главен виновник за предложението Борислав Сандов.

Възстановителният фонд на ЕС

И към момента последните месеци служебното правителство води такъв разговор, но е факт, че не е направено алтернативно предложение как ще постигнем по-амбициозните цели. Планът за възстановяване и устойчивост като чат от регламента за възстановяване обхваща годината преди COVID-19 и тя няма как да бъде сменена, допълни той. Затова в първоначалния вариант на Плана беше записано затваряне на въглищните централи до 2038 г., което беше още по-неприемливият вариант. Затова и България и правителството на ГЕРБ последни подписаха подкрепа за целите до 55% намаляване на въглеродните емисии до 2030 година, защото това беше обвързано с даването на европейските пари и климатичните цели, поясни той. Други скептични мнения са, че днешното решение ще върне на масата на преговорите изискването на Европейската комисия да обявим година за отказ от въглищата и отписване на всички централи по години и естествено първо на най-замърсяващите от тях.

Планът за възстановяване беше първият финансов инструмент, който даваше стимул да свършим политики, които неглижирахме с години, коментира Георги Стефанов. Според него за сложния преговорен процес с ЕК говори и факта, че енергийният министър не е бил така категоричен в реалните възможности на България да предоговори това. ЕК има ясни аргументи къде България се е провалила в енергийния преход, имаме 120 наказателни процедури, от които голяма част в околна среда и няма как да приеме с години несвършена работа.

Сега голямото предизвикателство стои пред Министерство на енергетиката и вицепремиера по европейските фондове Атанас Пеканов, Централното координационно звено и Министерство на финансите. Този разговор неофициално вече се води и съществува, но нямаме нищо сложено на масата, подчерта Стефанов.

Предстои дълга и сложна процедура, за да убедим ЕК трябва да посочим алтернативи

Същественото в процедурата за изменение е, че не ЕК одобрява изменението на Националния план за възстановяване и устойчивост, а това се осъществява по съответния ред за одобрение от Европейския съвет. Първо на ниво финансови министри и в последствие на ниво министър-председателите на държавите -членки. Процедурата отнема между 3 и 9 месеца и е разписана. Нещо повече, поради това, че реално изпълнението на НПВУ е започнало в средата на 2022 г., за да има такава констатация, трябва да се мине през официален отчет на етапа на първото плащане, което ще се случи през второ тримесечие на 2023 г., въпреки че се правят междинни и годишни отчети. До момента според него други държави не са направили подобно предоговаряне на Плана макар че предстои може би някои да го направят в следващите месеци.

В момента поставяме под въпрос още 10 млрд. лева за развитие на българската икономика, каза Стефанов.

- 1,5 милиарда лева за образование и модернизация на образователна инфраструктура;

- 1 милиард лева за здравеопазване;

- Почти милиард лева за социално включване и интеграция;

- Над 800 милиона лева за здравеопазване и почти 200 милиона лева за култура;

- Половин милиард лева за земеделие;

- Над 2 милиарда лева за интелигентна индустрия, иновации и научни изследвания;

- И над 6 милиарда лева за енергетика и решения за декарбонизация.

Възможно е ЕК не само да не приеме нашите аргументи, но и да стигне по-далеч, ограничаване на други европейски средства, старите оперативни програми са със забавено плащане, новите не са тръгнали. Под въпрос са финансовите инструменти по Фонда за справедлив преход, който е обвързан с изготвянето на Плановете за справедлив преход във въглищните региони, както и Националния модернизационен фонд. Това означава забавяне на икономическото развитие вместо ускоряване, каквито са целите на Плана, допълни Стефанов.

Най-големият проблем е, че това ще доведе до несправедлив енергиен преход и след няколко години пак ще си зададем въпроса как да запазим работни места и как произвеждаме скъп ток от въглища, а съседите ще произвеждат евтин зелен ток. Последните години въглищните централи бяха на загуба, но с енергийната криза успяха да изплуват и излязат на печалба, но това е моментен период и след няколко години след войната и кризата, няма да е така, каза Стефанов. Износът ни на ток е безпрецедентен, имаме свръх печалби, става дума за милиарди за кратък период от време, но дългогодишният енергиен и климатичен експерт е убеден, че това е временно.

Отлагаме ли неизбежното?

Енергийната реалност е само една, за да могат да се намалят емисиите и ТЕЦ да работят в гъвкав режим, трябва да внедряваме ускорено енергийни алтернативи. Когато влязат новите оперативни мощности, трябва да намалим режима на работа на ТЕЦ, не може да работят в паралел, защото мрежата няма да издържи, а и няма да има толкова потребление и отново ще се окажем в ситуация да търсим работа на 20 000 работници във въглищните централи. Според Стефанов отлагаме неизбежното, но този път трябва да се подготвим, за да не сме изненадани. Кризата ще приключи, алтернативните източници ще стават все по-евтини и тогава никой няма да търси скъпата въглищна енергия, а съседите ни ще произвеждат евтин зелен ток и може да се наложи купуваме, ако не правим по-бързи промени към ВЕИ технологии, обясни още той.

Според екологичната общност като цяло е напълно възможно въглищните централи да не бъдат базова мощност. Но това може да се случи поетапно с ускорено въвеждане на ВЕИ и възможности за съхранение на енергия. Като възобновяем енергиен източник геотермалната може да бъде базова мощност, обясни Стефанов и точно това е била целта на проекта за геотермална енергия в Плана, който предвижда предвиждаше цялостен анализ на възможностите, лаборатория за подготовка и пилотна инсталация, за да развием знанията, които към момента нямаме. На международни форуми вече се обсъжда алтернативата на геотермалната, а не ядрена енергия.

Термопомпите са плитките геотермални системи и те са решение за отоплението, все още са твърде скъпи, но постепенно ще поевтинеят. Той припомни грантова схема по Норвежка програма за термопомпи, по която е нямало интерес и парите са останали неусвоени. Не сме довършили своята работа и трябва сериозно да напреднем, подчерта експертът.

Може да поискаме промяна на някои от параметрите, но няма как да променим целите, а те са все по-сериозно обвързани с декарбонизация и алтернативна енергия.

А на фона на популисткото решение и дъвката, която не е в полза за работещите в малко по-дългосрочен план, както смята Стефанов, вчерашният ден се случиха добри неща. Стефанов коментира приетите промени в ЗУТ на второ четене за уведомителен режим за ВЕИ за собствено потребление, което е дългоочаквана промяна за домакинствата. Това означава напрактика, че може само да уведомите общината и електроразпределителното дружество, че ще изградите мощност за свое потребление.

На фона на популизма има положителни стъпки за изпълнение на реформи по Плана

На второ четене в зала бяха приети и промени в Закона за енергетиката, които за първи път въвеждат в законодателството съхранението и батериите. Издадоха се тълкувания, как се връзват към мрежата, създаде се правен ред за съхранение на енергия. Освен това в Закон за енергетиката се прие дефиниция за геотермалната енергия, нямахме нищо. Досега в Закона за водите беше записано, че ако извличаш топлина, означава, че замърсяваш подземните води, каза Стефанов. Това все са част от заложените реформи по Плана за възстановяване. По-важното сега е да улесним процедурите отколкото да продължаваме да дъвчем "популистката дъвка", завърши Стефанов коментара си пред 3eNews.

ИЗБРАНО