Отказът от изкопаеми горива и преминаването към "зелен водород" е тема, по която вече се говори в целия свят. Този отказ обаче не е повод за тревога сред големите петролни и газови компании, тъй като те са с достатъчно голям опит, а и собственици на петролногазова инфраструктура, от която новата индустрия ще има нужда.
Какво правят компаниите, добиващи въглеродни горива, когато светът планира да се откаже от тях? Разбира се, участват в тези радикални изменения, отговаря на въпроса енергийният наблюдател Девид Фликинг, който е автор на поредица от три статии за Bloomberg, посветени на водородните горива.
Затова, според него, е разбираем ентусиазмът на петролните компании Equinor ASA, Royal Dutch Shell Plc и PetroChina Co. относно прехода към водородна енергетика. Сто години петролните компании изразходваха колосални суми за доставка на летливи течни горива за нуждите на енергетиката и промишлеността. Но ако наистина водородът замести петрола, то тогава ще се наложи да се обърнем за помощ към уникалния опит на петролните гиганти.
От една страна тук се откриват възможности. От друга страна, обаче, не трябва да се забравят и рисковете. Както написа моя колега Клара Ферейра Маркес, плановете на Европейския съюз са да изразходва 470 милиарда евро (558 милиарда долара) за прехода към водородно гориво през 2050 година, изглеждат твърде смели. Сравнете: петролногазовият сектор по правило годишно изразходва около 500 млрд. долара за разработката на нови находища. Следователно, за да се увеличи рязко ефективността на водородната енергетика и конкурентоспособността на водородните технологии, във водородната енергетика трябва да бъдат инвестирани общо само малък дял от средствата, които обичайно се разходват в петролнодобивния сектор.
В действителност петролните гиганти не са много загрижени по въпроса за изменението на климата и в това се крие опасността. Синият водород може да бъде междинна стъпка към производството на екологосъобразен водород (синият водород е водород, произведен от въглеводородни горива, което означава, че въглеродният диоксид като страничен продукт ще се улавя под земята или ще се използва в хода на други технологични процеси).
От друга страна, може да се повтори историята с въглищната енергетика, когато се е смяташе, че с помощта на специална технология е възможно да се намали нивото на въглероден диоксид и дори да се съхранява. Само преди десет години експертите вярваха, че тази технология е обещаващ начин за намаляване на емисиите. Сега обаче се смята за скъпо струваща и ограничена: както се оказа, тя само осигури покритие за притока на инвестиции в екологично "замърсен" добив на въглища в Азия.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}