Необходима е промяна в парадигмата за ядрената енергия в енергийната трилема (енергийна сигурност, устойчивост на околната среда и достъпност). Това коментира Андрей Гоисея, директор политики към NUclearEurope в рамките на Международната ядрена конференция "Българска атомна енергетика - Национална, регионална и световна енергийна сигурност", която се провежда в комплекс "Ривера" край Варна. Конференцията се организира от Булатом - Български атомен форум. На тазгодишния форум участие взеха седем дипломати от страните региона, двама европейски експерти на високо ниво и евродепутатът Цветелина Пенова. Всички те са запознати в детайли с ключовите моменти в Европейската зелена сделка.

Всичко, което касае декарбонизацията е свързано със зелената сделка. Самата декарбонизация цели постигане на NetZero. Предвиденото намаляване на емисиите с 55 % означава, нивото на СО2 трябва да спадне от 230 кг/т до 79 кг/т, обясни той.

"Какво се случва? Ние имаме цел за СО2 и цел за увеличаване на дела на ВЕИ. Нямаме обаче цел за ядрена енергетика. Това означава, че енергийната трилема трябва да бъде допълнена по отношение на ядрената енергия. Когато говорим за ядрена енергетика ние говорим и за използването й за топлина. Говорим за проблема с цената на енергията и сигурността на доставките. Сега през 2023 г. вече имаме предложение за увеличение на стойността на доставките и отчитане на ядрената енергия в енергийния микс. Това изисква промяна в политическото мислене и промяна на ядрената рамка", посочи Гоисея.

Андрей Гоисея припомни, че през 2050 г. в ЕС ще трябва да има инсталирани 150 ГВт ядрени мощности срещу 100 ГВт сега. От тях 40 ГВт в дългосрочен план, 60 ГВт касаят удължаване на живота на съществуващи ядрени мощности, а 50 ГВт -ММР. Отговорните лица на ниво ЕС , а също и на национално работят по 5-6 сценария. "Тук е много важна думата предизвикателство. Имаме нужда от перспектива за ядрената индустрия. Ядрената енергия има много приложения. Не става въпрос само за топлина, отбеляза той.

3eNews