€5 млрд. за геоложко погребване на отпадъците може да препънат новите ядрени реактори

Експерти остават критично и неоптимистично настроени за енергийната политика на България

Снимка: AP/БТА

€5 млрд. за геоложко погребване на отпадъците може да препънат новите ядрени реактори

Експерти остават критично и неоптимистично настроени за енергийната политика на България

10:21 | 4 май 2023 | Автор: 3eNews 39 6885 Снимка: AP/БТА

"Зад гърба ни са 33 години преход. Какво от прогнозираните 33 години се е случило." Този въпрос постави Светослав Иванов ("Овергаз") на форума под надслов "За горещите енергийни теми - открито и без предварителен дневен ред". Обикновено се започва с един грешен въпрос - с какви мощности да се произведе електроенергия, докато правилният въпрос е - каква електроенергия ни е необходима, отбеляза той.

Green Transition

АЕЦ и електроснабдяване

Форумът разгледа въпроса дали настоящата визия за 4 енергийни ядрени блока е мегаломанска и мненията се разделиха. Енергийният експерт Георги Касчиев каза, че няма как да се строят нови АЕЦ, ако няма решение по изискването за геоложко съхранение на високорадиоактивните отпадъци.

"Имаме 5-и и 6 блок, които могат да работят теоретично до 2041 г. - 2050 г. и трябва да се насочим към решаване на въпроса за радиокативните отпадъци. Трябва да оставим стремежа за нови мащабни реактори", смята Касчиев.

В отговор на редица въпроси на експертите в рамките на дискусията за отработеното ядрено гориво, Георги Касчиев обясни, че изграждането на един проект за геоложко погребване струва от порядъка на 5 млрд. евро.

Касчиев очерта и възможността за преработка на отработеното ядрено гориво във Франция, което обаче ще изисква също значителни инвестиции.

Анжела Тонева от "Енерго-про" изтъкна, че цената на енергийния преход е свързана с разходите, които енергийните дружества ще направят за развитие на мрежата. Според нея са задължителни системни инвестиции за това, които обаче ще трябва да платят потребителите. "Капацитетът на мрежите вече е почти е изчерпан, включително и на ЕСО. Всички сме за зеления преход, но цената ще бъде платена чрез цената за пренос и достъп на мрежата, която ще бъде резултат от направените инвестиции. Необходими са 10 пъти повече инвестиции за развитие на мрежите в сравнение с вложенията в момента."

"В България никой не иска да плаща за развитие на мрежата", каза на свой ред заместник-председателят на БЕМФ Антон Иванов.

Газ и водород

Светослав Иванов смята, че съвременните газоразпределителни мрежи са с прекрасна възможност за съхранение на енергия. "В България, тъй като газоразпределителните мрежи са от неметални материали са в състояние да пренасят водород."

"Газът и смесването с водород са лайтмотив на Европейската комисия", посочи от своя страна заместник-председателят на БЕМФ Антон Иванов. В същото време припомни, че използването на енергията в пиковите часове винаги означава по-висока цена и винаги поражда въпроси.

Енергетиката трябва да е базирана на различни източници", коментира от своя страна Кирил Темелков от Българска газова асоциация. Според него водородът в бъдеще ще навлезе като източник, но още никой не знае по какъв начин, предвид опасенията, че предизвиква корозия на тръбите, тъй като не всички газоразпределителни, а и газопреносната мрежа са от неметални източници. В частност експертът обърна внимание на изолирането на газови експерти от участието им при разработване на енергийна стратегия.

Темелков постави и въпроса в името на какво се разработват определени проекти - на обществото, или за защита на определен бизнес проект. В тази връзка той даде пример със стартиралата инициатива на Европейската комисия за общи покупки на природен газ. По думите му, самата инициатива не променя нищо в политиката и регулациите на Европа. "Повсеместно (политиците) се занимават с нещо, което не е политика и регулации, а трябва това да правят", каза той. След като обаче нито политиката, нито регулациите се променят, значи това е бизнес проект.

"Шампиони сме по транзитиране на природен газ, спрямо потреблението", върна се на темата за газа Светослав Иванов. Той си послужи и с данни, съпоставяйки развитието на инфраструктурата, насочена към потребителите в Турция и България през последните години (в Турция от 5 млрд. куб. м до 65 млрд. куб м, а в България спад от 7,2 млрд. куб. м до 2,5 млрд. куб м).

Светослав Иванов призна развитието на газопреносната мрежа с направените 6 млрд. лв. инвестиции, но отправи критики към изграждането на отклонения за градовете и ползите за българските потребители. Експертите коментираха също и политиката, насочена към запазване на "Булгаргаз" като единствен голям играч на пазара на природен газ в страната.

Не получи отговор и въпросът дали на територията на страната ни някога ще може да се разреши и проучване и добив на природен газ, което сега е забранено с мораториум.

"Ще си останем най-големите транзитьори, въпреки че ходим върху газ", коментира Антон Иванов.

3eNews

ИЗБРАНО