Могат ли отпадъците да са реална енергийна алтернатива?

Отново плачем за газ. А защо политиците игнорират отпадъците ни?

Снимка: iStock by Getty Images

Могат ли отпадъците да са реална енергийна алтернатива?

Отново плачем за газ. А защо политиците игнорират отпадъците ни?

13:58 | 1 октомври 2022 | Автор: Боян Рашев*, denkstatt 26 1352 Снимка: iStock by Getty Images

Европейската индустрия колабира под натиска на енергийната криза. Съвсем скоро всички големи градове в ЕС ще трябва да включат и централното отопление, но топлофикациите масово са на газ и цената ще бъде изключително висока. Ако изобщо са в състояние да осигурят услугата, разбира се. Всичко това важи в пълна степен и за Топлофикация София - ахилесовата пета на енергийната ни система, която ежегодно е пред фалит и все се налага да спасяваме.

В основата на проблема стои прост факт - тежката индустрия и централизираното отопление имат нужда от енергиен източник, който е в състояние да поддържа много високи температури в огромни обеми. Ако не газ, то какво? Електроенергията е безумно скъпа, въглищата и нефтопродуктите са заклеймени, дървесината не стига. Остават само отпадъците или по-точно онази висококалорична фракция, която остава след като се извадят всички рециклируеми компоненти от отпадъка.

Не, отпадъците не са чак толкова много, че да заместят напълно газа или въглищата.

Но да, енергийното им оползотворяване може да помогне и съществено да намали зависимостта ни от вносен газ.

Опитът на развитите страни показва, че енергийното оползотворяване на отпадъците е отлично решение за отопление или комбинирано производство на топлина и електричество. Поради тази причина големи и модерни инсинератори днес са построени почти навсякъде из Европа - най-вече в Швеция, Финландия, Дания, Германия, Австрия, Швейцария, Холандия - все страни с висок стандарт и още по-високи изисквания за опазване на околната среда. През 2019 г. това са 499 инсталации, които оползотворяват 99 милиона тона твърд битов отпадък и заместват значимо количество газ. Чуждият пример показва, че колкото по-напред е една страна в развитието си, толкова по-голяма част от отпадъците й отиват за изгаряне.

Самата индустрия също отдавна се възползва от това - в Европа вече почти няма големи предприятия от дървопреработването, целулозно-хартиената, хранителната, пивоварната индустрия или биотехнологиите, които да не се захранват енергийно от собствените си отпадъци. Тук идва и голямата разлика - когато чуят отпадък хората си представят сивата метална кофа с всякакъв боклук пред блока си. А в случая става въпрос за специфични индустриални отпадъци, които съдържат по-значими количества биомаса или други високоенергийни съставки като пластмаси или утайки. Подобен продукт се получава и при производството на RDF от твърдия битов отпадък.

Въпреки това обществената реакция към повечето намерения за изграждане на инсинератори, където и да е у нас, е екстремно негативна. Дори най-модерният и усъвършенстван проект трябва да се бори със средновековни митове и съмнения. Разговорите често противопоставят несравними величини - като "здравето и чистият въздух" срещу конкретните технологии, икономически и екологични ползи, материалите и инвестициите с полза за регионите. В това отношение целият Балкански полуостров сме на един хал - в нито една страна няма изградена градска топлофикация на отпадъци.

Европа е заложила съвсем конкретни цели, които България е длъжна да изпълни - за 2035 г. ясно е разписано, че максимум 10% от битовите отпадъци могат да се депонират. У нас към момента това е съдбата на около 60% от битовия боклук. Това значи, че - след като извадим рециклируемите фракции - оставаме с около 1.5 милиона тона годишно, които можем, но не искаме да използваме. По този начин не само ще решим проблема с боклука, а и ще заместим голяма част от газа и въглищата в отоплението и индустрията. У нас вече работят няколко инсталации към големи производства и резултатите са повече от добри - отпадъците се използват като в същото време генерират енергия без да причиняват вредни въздействия. Там, където хората са позволили това да се случи.

Проектът в София се влачи, откакто се помня. А ако беше изпълнен, днес Топлофикация щеше да има нужда от доста по-малко газ и България щеше да бъде с една стъпка по-малко зависима от Путин. За съжаление не виждам никоя водеща политическа сила, която да поставя това очевидно решение на масата. Напротив, така бягат от темата, че започвам да се чудя имаме ли изобщо про-български вариант за изборите?

*Боян Рашев e един от водещите експерти по управление на околната среда в България. От 2007 г. е управляващ партньор в denkstatt - консултантска компания, която помага на бизнеса да управлява въздействието си върху природния и социалния капитал. Професионалната му експертиза е в сферата на устойчивото развитие, управление на околната среда, остойностяване на екосистемни услуги, кръгова икономика, качество на въздуха, управление на природните ресурси.