Кристиан Руби, Eurelectric: България има потенциала да изгради много бързо собствено, чисто електроснабдяване
"Европейската зелена сделка не е само за декарбонизация, но и до голяма степен за нашата енергийна сигурност и способността ни да произвеждаме собствена енергия"
Възможно ли е Европа бързо да трансформира своята енергийна система и да премине към чисти енергийни източници? А какви инвестиции и ресурси ще са необходими за това. Отговор на тези въпроси потърсихме от Кристиан Руби Генерален секретар на Съюза на електроенергийната индустрия - Eurelectric. Той даде специално интервю за Dir.bg в кулоарите на форума- "Green Transition Forum 4.0 - Новите перспективи пред Централна и Източна Европа", организиран за четвърта поредна година от Dir.bg и 3Е News. Тридневната конференция се проведе от 26 до 28 юни в столичния София Ивент Център. По време на събитието над 2500 души, от които над 750 топ мениджъри от 18 различни държави, проведоха ключовия разговор за утрешния свят. Г-н Руби припомни колко е важно самите ние, тук в Европа, да модернизараме електрическите си мрежи. Това ще създаде много нови работни места на фона на зеления преход.
- Здравейте г-н Руби и добре дошли отново на Green Transition форума в България. Вие не сте за първи път у нас и аз съм щастлив да ви видя отново. Една от основните точки на дискусията на форума бяха енергийните мрежите и взаимовръзките между страните тук в Европа. Моля, кажете ни малко повече за това как Eurelectric виждат този енергиен преход и как можем да вкараме повече чиста енергия в мрежата и тя да достига до потребителите?
- Да, страхотно е да съм тук, преди всичко. Добрата новина за енергийния преход в Европа е, че той наистина върви напред със сравнително високи темпове, когато погледнем страната на предлагането на енергия. Тази година имаме над 51% възобновяеми енергийни източници в мрежата като цяло в Европа. Освен това имаме 23%, идващи от ядрена енергия. Почти три четвърти от цялата електроенергия в Европа вече е напълно декарбонизирана днес, което е зашеметяващо и впечатляващо.
Темпото наистина е непосилно. Но такава голяма трансформация, разбира се, трябва да бъде отразена и от страна на инфраструктурата. Тук се намесва преносната система, но и, което е много важно, разпределителната мрежа. Много голяма част от новия енергиен капацитет идва от слънчеви централи. Енергията оттам отива в локалните разпределителни мрежи заедно с новите електрически автомобили, с термопомпите, които се включват в системата. Тези мрежи, които бяха изградени за голяма част от тях през 80-те години, сега виждат по-високи натоварвания и също така виждат по-сложни потоци енергия, които трябва да управляват. А това означава, че трябва да инвестираме масово в тях, за да бъдем успешни. Така че трябва да инвестираме в преносните мрежи, но със сигурност и в разпределителни системи. Нашата оценка е, че говорим за удвояване на инвестициите, за да можем да интегрираме цялата тази нова възобновяема енергия, която се произвежда.
- Това се отнася до анализите на Eurelectric може би имате някои други данни, които използвате. Искам да кажа, че много нови електрически автомобили вече са на пазара, термопомпите също се строят, както и много нови климатичните системи. Това означава голямо потребление. Как ще успеем да балансирате тази консумация? Само с възобновяеми източници или, както вече споменахте, с ядрена енергия. Как го виждате този преход?
- Мисля, че ще видим комбинация от ресурси в мрежата за много години напред. Това е свързано с националните политики и традиции. Честно казано, също така е здравословно за системата, че има взаимно допълване на различни източници на енергията. Хидроенергията върви много добре заедно с възобновяемите източници. В някои страни ще има нужда от резервни енергийни източници, използващи природен газ. Някои страни са инвестирали в големи ядрени централи. Те ще искат тези инвестиции да се изплатят. Така че миксът от мощности ще бъде различен в различните части на Европа. Но все повече ще бъде декарбонизиран. И мисля, че е страхотна новина, че сме свидетели на такъв огромен напредък само за една година. Миналата година наблюдавахме 68% декарбонизирано електричество в мрежата. Тази година са 74 на сто досега.
Така че много, много значителен скок. Но миксът ще продължи да бъде различен. Едно нещо, което трябва да сме наясно, и това също е мястото, където идва значението на традиционните инсталации, е, че с по-променливи възобновяеми енергийни източници ще имаме нужда от стабилизиращи фактори в системата. Инсталации и централи, които могат да осигурят инерция, могат да осигурят контрол на напрежението, могат да осигурят контрол на честотата, тези неща, които основно поддържат системата стабилна.
Защото трябва да помним, че в един свят, в който не само нашите телефони, компютри, ами и нашите болници работят на електричество. Но и нашите коли и отоплителните ни системи, така че осигуряването на сигурност става по-важно от всякога. Трябва да го обмислим внимателно и да бъдем прагматични, когато трябва да гарантираме, че системата може да остане стабилна.
- Вече споменахте малко за новия Европейски парламент, който ще бъде завършен може би през следващите няколко месеца. Вашият енергиен анализ ще им бъде ли представен, за да видите как реагират и какво мислят за инвестициите в електромрежата?
- Абсолютно. Ние, разбира се, се обръщаме към новия парламент, но също и към новите комисари, след като заемат мястото си. В интерес на истината ние вече се опитваме да водим, за да запазим репер върху стратегическите приоритети на институциите за следващите пет години. Така да се каже, Европейският съвет ще вземе решение относно стратегическите приоритети и ние сме много щастливи да видим, че те са включили препратка към електрификацията, включили са препратка и към мрежите, за които сега си говорим. Друг момент относно новия парламент е, че имаме доста, да кажем, различна конфигурация в много държави-членки.
На ниво ЕС все още виждаме възможността за управляваща коалиция, състояща се от групата на ЕНП, заедно със социалдемократите и вероятно обградена от Обнови Европа. Но също така трябва да сме наясно, че посланието, изпратено от гласоподавателите в цяла Европа, е, че има други приоритети, които наистина се нуждаят от спешно внимание, защото те са за сигурността, те са за миграцията. Мисля, че те могат да вървят много добре заедно с Европейския зелен пакт, защото Европейската зелена сделка не е само за декарбонизация, но и до голяма степен за нашата енергийна сигурност и способността ни да произвеждаме собствена енергия в Европа. И то на достъпна цена, така че да могат да останем конкурентоспособни в бъдеще.
- Да бъдем независими поне малко. Е, може би тези достъпни цени идват от възобновяемите енергийни източници. И един от тези източници засега е Азербайджан, който се опитва да пренесе чистата си енергия в Европа използвайки далекопроводи. Един от тях е този подводен кабел, който вече се предвижда да бъде направен между Румъния и Унгария. Как виждате това ще стане? Това ще промени ли картината, цялата картина на Югоизточна Европа, например, по отношение на ВЕИ?
- Е, мисля, че е разумно Европа да мисли за своите съседи по нов начин в контекста на енергийна стратегия, която се фокусира върху снабдяването с чиста енергия, за да осигури 24/7 доставки за Европа на декарбонизирана енергия. В този смисъл работата със Северна Африка, работата с Централна Азия за създаване на нови енергийни връзки може да бъде добра идея. Бих обаче подчертал, че днес научих от някои от участниците на пазара тук, че по същество, когато погледнем страна като България, тя наистина има потенциала да изгради много бързо собствено чисто електроснабдяване. А и да създаде стабилна декарбонизирана електрическа система във времева линия от около пет години или нещо подобно. А това е много, много впечатляващо.
Докато, да кажем, доставката на енергия от други части на света трябва да остане важна. Трябва да настояваме за изграждането и модернизирането на нашата собствена система, защото в крайна сметка оттам идват работните места, оттам идва икономическият растеж. Дори ако сега има цена, това е нещо, което ще стимулира нашите икономики и ще ни накара да процъфтяваме повече, вместо просто да внасяме енергия.
Всяка енергийна мрежа се нуждае от различни метали и критични суровини. Как Европа ще се справи с този проблем? Защото много от металите като медта и алуминия, идват от други краища на света. Смятате ли, че това ще бъде решаващият момент за надграждане на енергийната мрежа в Европа?
Наистина, това, което наблюдаваме в много голямата схема на нещата, е преход от икономика с интензивно гориво към икономика с интензивно използване на суровини. Забравихме малко за някои от онези фундаментални сектори, които доставят суровините в Европа.
През предишните десетилетия имахме тенденция да казваме, че това е малко мръсно, не е особено популярно. Може би добавената стойност е ограничена. Нека оставим това на други региони по света да го произвеждат за нас. Сега обаче, тъй като международната политическа динамика върви в посока на фрагментиране на базирания на правила международен ред, ние следваме посока на фрагментирана геополитическа картина. Наистина е от съществено значение Европа да може да има известен контрол поне върху снабдяването с тези суровини, които са от решаващо значение за веригите за доставка на зелена енергия. Ето защо смятам, че Европа трябва активно да гледа производството на суровини. Разбира се, и тук трябва да говорим много за снабдяването. Откъде можем да вземем тези неща от Канада ли?
- Говорите за процесите по локализация предполагам.
- Локализация, но и диверсификация на снабдяването. Има големи възможности както в Латинска Америка, но също така, например, в Канада и САЩ са добре снабдени и може да се възползваме.
Надявам се, че ще видим това. Благодаря ви, за мен беше голямо удоволствие да ви видя тук. Надявам се отново на Green Transition 5.0 да се срещнем отново.
Удоволствието бе мое. Много ви благодаря!