Какво означава арестът на Мадуро за петролните пазари
Инвеститорите преосмислят кой контролира петрола на страната и има ли шанс секторът да се възроди
Арестът на Николас Мадуро отново насочи вниманието към една от най-напрегнатите политически петролни индустрии в света и принуди инвеститорите да преоценят кой реално контролира петролните ресурси на Венецуела и дали те могат да бъдат възстановени след десетилетия на упадък.
Засега отговорът изглежда сравнително ясен. Държавната компания "Петролеос де Венецуела" контролира по-голямата част от петролните резерви и производството в страната, обяснява Анди Липоу, президент на консултантската компания Lipow Oil Associates. Американската енергийна корпорация "Шеврон" оперира във Венецуела както чрез собствено производство, така и чрез съвместно дружество с държавната компания. Руски и китайски компании също участват чрез партньорства, но контролният пакет остава в ръцете на "Петролеос де Венецуела", уточнява Липоу, пише CNBC.
Ако в страната бъде създадено правителство, по-благоприятно настроено към Съединените щати и към инвестициите, "Шеврон" ще бъде в най-добра позиция да разшири ролята си, тъй като вече има изградени позиции във Венецуела. Това мнение споделя Саул Кавоник, ръководител на енергийните анализи в MST Financial. Според него европейски компании като "Репсол" и "Ени" също могат да спечелят от подобно развитие заради присъствието си в страната.
Венецуела национализира петролната си индустрия през 70-те години на миналия век, когато е създадена и държавната компания. Производството на петрол достига връх от около 3,5 милиона барела дневно през 1997 година, но оттогава рязко спада до приблизително 950 хиляди барела дневно. От тях около 550 хиляди барела се изнасят, показват данни на Lipow Oil Associates.
Експерти предупреждават, че всяка промяна на режима може да наруши търговската верига, която поддържа износа на венецуелски петрол. Според Липоу, докато не е ясно кой управлява страната, е възможно износът напълно да спре, тъй като купувачите няма да знаят на кого да превеждат плащанията. Той допълва, че последните американски санкции срещу т.нар. "сенчест флот" от танкери сериозно са ударили износа и са принудили Венецуела да намали производството.
Тези танкери работят извън обичайните системи за застраховане и регулации и често се използват за превоз на петрол от страни под санкции като Венецуела, Русия и Иран. Според Липоу "Шеврон" вероятно ще продължи да изнася около 150 хиляди барела дневно, което ограничава непосредствения ефект върху световните доставки. Въпреки това несигурността може временно да повиши цените с около 3 долара за барел.
Това увеличение обаче се случва на пазар, който според много анализатори в момента е добре снабден. По думите на Боб Макнали от Rapidan Energy Group, световният петролен пазар върви към свръхпредлагане и краткосрочният ефект от ситуацията във Венецуела е почти пренебрежим.
По-голямото значение на Венецуела в дългосрочен план е свързано с вида петрол, който произвежда. Тежкият и серен петрол е по-труден за добив, но е особено ценен за сложните рафинерии, най-вече в Съединените щати. Американските рафинерии традиционно предпочитат този тип суровина от Венецуела и Канада.
Въпросът, според експертите, е дали петролната индустрия ще успее да се върне във Венецуела и да обърне двайсетгодишния упадък, причинен от липса на инвестиции и поддръжка. Ако ново правителство, оглавено от опозиционния лидер Мария Корина Мачадо, бъде установено бързо, санкциите може да бъдат облекчени и износът първоначално да нарасне чрез използване на вече складирани количества. Това обаче може да окаже натиск върху цените.
В дългосрочен план възстановяването остава трудно. Според Липоу състоянието на инфраструктурата е толкова лошо, че дори при смяна на властта няма да има значително увеличение на производството в продължение на години, без мащабни инвестиции. Анализаторът Хелима Крофт от RBC също предупреждава, че пътят към възстановяване е дълъг и ще изисква поне 10 милиарда долара годишно, както и стабилна среда за сигурност.
При хаотична смяна на властта, подобна на случилото се в Либия или Ирак, всякакви прогнози стават несигурни, допълва тя.