Вносът на милиони тонове зелен водород от Северна Африка няма кой знае какъв смисъл поради високите разходи и отрицателните въздействия върху климата. Използването на възобновяема енергия за собствените нужди на северноафриканските страни - за декарбонизиране на техните енергийни или торови сектори - би било много по-изгодно и би имало много по-голямо въздействие върху общото намаляване на емисиите. Това се казва в доклада "Оценка на плановете на ЕС за внос на водород от Северна Африка" на базираните в Брюксел Corporate Europe Observer и Амстердам Транснационален институт.

Зеленият водород е много по-скъп от природния газ за единица енергия, дори без да се вземат предвид разходите за съхранение и транспортиране и дори при днешните много високи цени на газа.

"Готова ли е Европа да плати толкова значителна разлика в цената?" поставят въпрос авторите. В докладът се разглеждат три северноафрикански държави, които през последните години се фокусират все повече върху водорода. Мароко, Алжир и Египет планират да произвеждат зелен водород и продукти на водородна основа и да ги изнасят по различни пътища до Европа в отговор на прогнозираното високо търсене.

В докладът си авторите твърдят, че електроенергията от възобновяеми източници, произведена в Египет, Мароко и Алжир, "може да се използва по-добре за замяна на производството на изкопаеми горива и за задоволяване на местните енергийни нужди, а междусистемните връзки със съседните страни и евентуално с ЕС биха могли да помогнат за балансирането на електропреносните мрежи".

"Няма много смисъл Мароко, Алжир или Египет да използват възобновяемата си електроенергия за производство на водород и водородни продукти и след това да ги изпращат в Европа със значителни загуби на енергия, така че ЕС да може да постигне намаляване на емисиите.

3e-news.net