Близо две трети от българите заявяват, че войната в Украйна и високите цени на енергията би трябвало да ускорят Зеления преход, показва климатичното изследване на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ).

· 62 % считат, че руската инвазия в Украйна и последиците от нея би следвало да предизвикат ускоряване на зеления преход

· 80 % заявяват, че ако не намалим рязко потреблението си на енергия и стоки през следващите години, ще се изправим пред глобална катастрофа.

· 65 % одобряват замърсяващи дейности като пътуванията със самолет и с автомобили с висока проходимост да се облагат с по-високи данъци с цел да се вземе предвид тяхната екологична цена

· 66 % искат цените на енергията да се обвържат с потреблението като най-големите потребители да плащат повече

След изпълнена с предизвикателства година, през която войната в Украйна предизвика продължаваща енергийна криза и ускори инфлацията в цяла Европа, и след екстремно лято, белязано от рекордни горещини и засушаване, българите осъзнават все по-осезателно въздействието на изменението на климата и спешната необходимост от действия.

Докато през миналата година хората в България считаха COVID-19 за едно от най-големите предизвикателства, сега водещо място заемат тревогите, свързани с инфлацията като за 52 % тя поражда най-голяма тревога спрямо 36 % в останалата част на ЕС.

80 % от гражданите на България сега заявяват, че усещат последиците от изменението на климата в своето ежедневие (+2 процентни пункта спрямо 2021 г.).

По повод разрешаване на енергийната криза и кризата с климата, 80 % считат, че ако не намалим рязко потреблението си на енергия и стоки през следващите години, ще се изправим пред глобална катастрофа. В същото време 87 % мислят, че правителството действа твърде бавно като само 34 % вярват, че България ще успее да намали съществено своите въглеродни емисии до 2030 г.

Войната в Украйна и Зеленият преход

Повечето български граждани (62 %) считат, че войната в Украйна и последиците от нея върху цената на нефта и газа би трябвало да дадат стимул за ускоряване на зеления преход (спрямо 66 % средно за Европа). Следва да се отбележи, че изследването бе проведено през август тази година и че обществените нагласи по тази тема могат да претърпят много бърза промяна.

Българските граждани очакват правителството да даде приоритет на развитието на възобновяемите енергийни източници (51 %), преди да насочи вниманието си към диверсификацията на енергийните доставки с цел да се избегне прекомерна зависимост от един доставчик (36 %).

Пестенето на енергия не се счита за приоритет. Хората в България считат, че гражданите и фирмите трябва да положат повече усилия, за да намалят собственото си потребление - в по-малка степен, отколкото другаде в Европа (13 % спрямо 19 % средно за ЕС). Но това е валидно в по-голяма степен за по-младото поколение (22 % от българските граждани на възраст 15-29 г.).

Справяне с изменението на климата и с високите цени на енергията

За да се намали потреблението на енергия, българските граждани настояват замърсяващи дейности като пътуванията със самолет и с автомобили с висока проходимост да се облагат с по-високи данъци с цел да се вземе предвид тяхната екологична цена (65 %). Също така те искат цените на енергията да се обвържат с потреблението като най-големите потребители да плащат повече (66 %).

Ако се налага да намалят температурата в домовете си през тази зима, само 14 % от българите биха приели да я ограничат до 19°C (-14 процентни пункта спрямо 28 % средно за ЕС). Същевременно 23 % от хората в България заявяват, че вече не могат да си позволят нормално отопление на своя дом.

И накрая, относно високите цени на енергията, българските граждани считат, че в краткосрочен план правителството трябва да ограничи или да регулира цените на газа, нефта и въглищата (31 %) и да намали данъците, свързани с енергопотреблението (27 %) вместо да раздава ваучери за енергийна подкрепа (15 %).

3e-news.net