Енергийният преход – как стигнахме дотук и какво ни очаква

Да не се залагат нереалистични цели за висок дял на алтернативните енергийни източници, когато технологията не е достатъчно развита (още е скъпа) и не е достатъчно надеждна - разчита на допълваща роля от конвенционални източници

Снимка: Личен архив

Енергийният преход – как стигнахме дотук и какво ни очаква

10:55 | 26 август 2022 | Автор: Калоян Стайков, енергиен експерт 51 3953 Снимка: Личен архив

През последните години се фокусираме основно върху най-належащите проблеми - пандемия, ръст на цените, недостиг на енергийни суровини и др. Светът обаче не спира да се върти, защото имаме непосредствени предизвикателства, и втренчени в краката си, в стремежа си да не се спънем, рискуваме да не видим, че се приближаваме към пропаст. С този кратък и неангажиращ анекдот може да се опише енергийният преход в света, но тъй като съществуват редица регионални особености, този път ще се фокусираме само върху отраженията му в Европейския съюз.

Green Transition

Енергиен преход, Зелена сделка, Парижко споразумение - наричайте го както искате, но всичко това са различни въплъщения на политика, включително и корпоративна, която се води от десетилетия. Началото на тази политика може да се търси в петролните шокове от 70-те години на миналия век, в резултат на които развитите икономики решават да намерят алтернативни доставчици, т.е. да не зависят само от страните в ОПЕК, и да развиват технологии, които произвеждат енергия от източници, различни от изкопаеми горива. По ирония на съдбата, в момента се намираме в сходна ситуация, в която един голям доставчик на енергия за Европейския съюз едностранно ограничава доставките на природен газ, с което създава енергиен дефицит в целия свят. Въпреки че причините са сходни, контекстът е различен и не бива да третираме двете ситуации еднакво.

Как стигнахме дотук?

Десетилетия наред енергийната политика на ЕС е насочена към осигуряване на сигурна, изобилна и евтина енергия, която създава и конкурентно предимство за страните в съюза. Именно това дава началото и на Европейския съюз в днешния му вид, който започва като Европейска общност за въглища и стомана, която обединява Белгия, Германия, Франция, Италия, Люксембург и Нидерландия, с цел свободното движение на въглища и стомана и да освобождаване на достъпа до производствени източници. Това, както и редица други фактори, позволяват създаване на стоки и услуги с все по-висока добавена стойност, повече инвестиции, ръст на заплати и като цяло увеличаване на благосъстоянието на населението.

С повишаване на благосъстоянието естествено се появяват и различни потребителски предпочитания. На теоретичен език може да се каже, че се променя тяхната Крива на полезност, т.е. потребителите са склонни да жертват повече от една стока/услуга, за да получат друга. Интуитивно, когато доходите растат, домакинствата променят потребителските си навици - пак си купуват кола, но по-скъпа или втора; след основно жилище купуват вила; ходят на почивка в по-скъпи курорти и т.н. В енергийния контекст това означава, че освен цената на енергията и нейната универсалност, потребителите започват да се интересуват от намаляване на отпадъците, повишаване качеството на въздуха и като цяло намаляване на климатичното отражение на енергийния сектор.

Нова социална сделка

Ако промяната се извършва на база на развити технологии, подобна промяна ще изисква някакво технологично време, но може да стане сравнително неусетно. Тук обаче има три уловки:

Алтернативните енергийни източници, за разлика от конвенционалните - базирани на изкопаеми горива, не са стигнали фазата на зрялост, което означава, че цената им е сравнително висока и все още имат нужда от субсидии;

Алтернативните енергийни източници не са идеални заместители на конвенционалните такива, защото имат променлив характер - възможно е да се съчетаят с технологии за съхранение на енергия като газови хранилища, ПАВЕЦ, батерии и т.н., но това все още не е постижимо на нивото на цяла енергийна система;

Инвестициите в алтернативни енергийни източници вървят ръка за ръка с огромни инвестиции в инфраструктура - гореспоменатите системи за съхранение, електроенергийни и газови преносни и разпределителни мрежи, терминали за втечняване и регазификация на природен газ и т.н.

Всичко това, при равни други условия, увеличава енергийните разходи за бизнеса и домакинствата, което води и до загуба на конкурентно предимство. В резултат на това се появяват нови "социални сделки", които целят запазване на конкурентоспособността на икономиките. Два от по-интересните примери са:

Франция - благодарение на държавните инвестиции в ядрена енергия, които вече са се изплатили, държавата организира търгове, на квотен принцип, за част от капацитета на тези централи, които се предлага на цени, под борсовите;

Германия - основният дял от допълнителните разходи за изграждане и експлоатация на енергия от алтернативни източници се прехвърля върху домакинствата, което позволява на бизнеса да запази своята конкурентоспособност; от своя страна, бизнесът се ангажира с нови инвестиции, увеличаване на заетостта и възнагражденията.

Промяна в енергийния микс води до промяна в структурата на икономиката

С увеличаването на разходите в една икономика - данъци, заплати, земя и машини и др. - някои производства стават неконкурентоспособни. Сходен ефект има и промяната в енергийната политика, която води до повишаване на разходите за енергия, но тя има непропорционално по-голямо влияние върху бизнеси, чиито производства използват голям дял енергия. В резултат на всичко това, част от производствата започват да се "изнасят" на изток, където енергията все още е по-евтина, а разходите за труд са значително по-ниски. Екстремният вариант на този феномен е т.нар. въглеродно изтичане - аутсорсинг на производствени процеси извън ЕС, където разходите за енергия са значително по-ниски заради по-ниските екологични стандарти, пред които са изправени енергийните дружества там.

Този процес, както видяхме през последните две години, не може да продължава до безкрай, защото с увеличаване на дела на изнесените производства, както и разстоянието, което продуктите и стоките пътуват до крайната си дестинация, създава рискове от нарушаване на веригите на доставка. Това се видя след аварията във Фукушима, когато се оказа, че в региона работят ключови производители на автомобилна електроника; по време на COVID пандемията се оказа, че много производства са зависими от няколко компании в Китай; недостигът на чипове след пандемията - производителите не смогват на високото търсене и т.н. С други думи, аутсорсинг на неконкурентни производства, в резултат на по-високите енергийни разходи, е възможно решение, но то има естествени ограничения.

Енергийна бедност

Каквото и да се случва обаче едно нещо е сигурно - енергийните цени се увеличиха значително през последната година и скоро няма да се върнат на нивата, които наблюдавахме през 2018-2019 г. Това естествено повдига и въпросът за енергийната бедност, тъй като дори той да не е бил на дневен ред преди две години, със сигурност стои като такъв днес след рязкото увеличение на цените на природния газ, въглищата, дървесината и на много места, но не и в България, на електрическата енергия. Новата социална сделка, по примера на Германия и Франция, едва ли ще успее да компенсира това увеличение, което означава, че ще трябва да се търсят алтернативни решения. В България ситуацията е още по-сложна, защото все още няма дефиниция за енергийна бедност, няма изследвания дали енергийната бедност е различна от доходната бедност и ако да, какъв е нейният обхват и дълбочина, няма дефиниция на енергийно уязвимите потребители, които са съвсем отделна категория и т.н.

И докато липсват дефиниции, необходимостта от подпомагане на тези групи отдавна чука на вратата, а правителствата обикновено се пускат по пистата с най-ниско съпротивления - или ниски цени за всички, или еднакви помощи за всички. Това че едни нямат нужда от подпомагане, а други имат нужда от по-голяма помощ, не е толкова съществено; важното е да се каже, че се прави нещо.

Енергийният преход е лесен, когато цените са ниски

Резултатът от дългогодишната енергийна политика, насочена към осигуряване на сигурна, изобилна и евтина енергия правят енергийния преход сравнително лесен. Това обаче е до време, защото отказът от евтини въглища, увеличаващата се зависимост от внос на природен газ (90% от вътрешното потребление в ЕС) и увеличаващия се дял на ВЕИ в електроенергийния микс създават реални рискове за системата. Това се видя през 2021 г., когато производството на ел. енергия в ЕС от вятър намалява и автоматично се увеличава производството от ТЕЦ на природен газ. Да, обаче голямата зависимост от внос води и до увеличение на цената му, а то, от своя страна - до увеличение на производството от ТЕЦ на въглища.

През миналата година имаме климатични фактори, които водят до енергиен дефицит. Тази година имаме политически фактори, които правят същото. Години наред се спекулира дали избраният подход за енергиен преход не създава сериозни рискове пред дейността на енергийната система. Днес отговорът трябва да е кристално ясен - подход, който разчита в голяма степен на променливи фактори, не може да бъде устойчив, независимо дали става въпрос за климат, един голям доставчик, който може да прави каквото си иска, или множество по-малки доставчици, които осигуряват почти цялото вътрешно потребление.

Разбира се, това не означава да се откажем изцяло от идеята за енергиен преход, а по-скоро да оценим новите развития, да изберем нов път и да променим темпото, така че да не си създаваме излишни рискове към постигане на целта. Казано по-просто - в условия на енергиен дефицит, не само в ЕС, но и в цял свят, който се очаква да продължи няколко години, не е особено далновидно отделни страни да се лишават от един или друг източник на енергия. Напротив, в краткосрочен план, където е възможно, трябва да се търсят възможности за заместване на липсващите енергийни източници, а в дългосрочен план - да се създаде възможност за конкуренция между различните технологии, които могат да постигнат енергийните и климатични цели. Няма смисъл a priori да се избират технологичните победители, вместо да се зададе ясна рамка и да оставите частният сектор да прави това, което прави най-добре - да намери най-ефективното решения на най-ниската цена. Няма и смисъл да се залагат нереалистични цели за висок дял на алтернативните енергийни източници, когато технологията не е достатъчно развита (все още е скъпа) и не е достатъчно надеждна (продължава да разчита в голяма степен на допълваща роля от конвенционални източници).

ИЗБРАНО