17-11-2017 20-11-2018

Енергийните цени ще растат и заради реформите в сектора

Няколко промени в сектора трябва да приеме Народното събрание в следващите няколко месеца

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Енергийните цени ще растат и заради реформите в сектора

Няколко промени в сектора трябва да приеме Народното събрание в следващите няколко месеца

16:30 | 5 юни 2022 | Автор : Маринела Арабаджиева, 3е-news.net 68 3485 Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Без изненада и известно удовлетворение обхвана битовите потребители на електроенергия след като Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) обяви предварителното си решение за поскъпване на цената на тока с до 3,3%.

Точно противоположно - потребителите на топлинна енергия, са категорични, че поскъпването от 30 процента е много високо. По всяка вероятност решението на регулатора няма да претърпи сериозни промени. В същото време се очертава вероятността то да е за по-кратък период от една година. Причината е в готвените промени в модела на енергийния пазар. Логично - без тези промени няма как да се извършат нито реформите, за които се говори и в Плана за възстановяване и устойчивост, нито тези в бюджета.

Както е известно в момента несъответствието между свободен и регулиран пазар е значително. На този фон българските институции се готвят да осъществят промени на свободния пазар. Проблемът е, че в краткосрочен план те увеличат значително това несъответствие. За да може да бъде премахнато, а и за да не бъде наказана от ЕК страната ни, трябва да се осъществи и задължението за поредната стъпка от либерализация или извеждането на свободния пазар на битовите потребители. На път е обаче да се създаде нов прецедент - увеличаване на несъответствието между двата пазара, което може да доведе до рязък ръст на цените за битовите потребители в годината на излизане на свободния пазар.

Разхвърляни реформи на пазара на едро

Никой не знае и колко ще продължи кризата с високите цени на електроенергията. Причината - енергийният преход, а в допълнение и войната в Украйна. Доскоро всички отричаха, че зеленият енергиен преход е носител на по-високите ценови ниво. Официално обаче от Европейската централна банка признаха, че това е така. На този фон на българския пазар на електроенергия на едро трябва да бъдат осъществени едновременно няколко реформи плюс продължаване на компенсациите за бизнеса, осъществяването на обещанията за ВЕИ-сектора (в частност на тези по Плана за възстановяване и устойчивост) и трето - промени на борсовия пазар. Не на последно място става въпрос и за административна промяна, касаеща дейността на Електроенергийния системен оператор.

Продължаването на компенсациите за бизнеса заради високите цени на електроенергията е темата, която вълнува най-много компаниите. От Министерство на енергетиката бяха категорични, че компенсации ще има дотогава, докато е необходимо. До края на юни е решено, остава старата схема. На път е обаче законодателна промяна. Плановете на Министерство на енергетиката са компенсациите за бизнеса оттук нататък да минават не през Фонд Сигурност на електроенергийната система.

В тази връзка от енергийното министерство анонсираха, че се предвижда "производителите на електроенергия от възобновяеми източници да могат да получават допълнителна премия в случай, че постигнатата от тях пазарна цена на електроенергията, плюс съответната премия, е по-ниска от определената им преференциална цена за изкупуване.

В обратния случай - когато пазарната цена, плюс премията е по-висока от определената преференциална цена на тези производители, те ще дължат допълнителни вноски към Фонд Сигурност на електроенергийната система (ФСЕС).

Освен тона се предвижда Министерският съвет, по предложение на Министерството на енергетиката да приема референтна цена за държавните електроенергийни фирми. Достигнатите на пазара равнища над тази цена, умножени по произведената от съответното дружество електроенергия, ще се събират като приход във Фонд Сигурност на електроенергийната система.

На този фон се планира и изваждане от ФСЕС на операторите на газопреносни мрежи, т.е. на "Булгартрансгаз" и на съоръжения за съхранение на природен газ да отпаднат от кръга на задължените лица за внасяне на вноски.

Фондът ще изплаща на енергийните предприятия разходите за допълнителни задължения към обществото, наложени им със заповед на министъра на енергетиката след 1 януари 2022 г. до влизане в сила на закона.

Направените предложения имат за цел да осигурят устойчивост и предвидимост в работата на енергийните дружества, справедливо третиране на всички участници на пазара и като краен резултат - възможност за устойчиво и конкурентно производство в икономическите сектори, най-сериозно засегнати от волатилността на енергийните пазари.

Въпросителната в схемата

Практиката за ремонтиране на Закона за енергетиката не е новост. Не е новост и ремонта на Фонд сигурност на електроенергийната система. Фондът, замислен първоначално като компенсиращ НЕК разшири функциите си с излизането на малките производители на ВЕИ. Успешната дейност се използваше често за потискане на цената на електроенергията за битовите потребители. Сега визията е ролята на компенсиране да разшири до бизнеса.

Както коментира председателят на АИКБ Васил Велев: "В актуализацията на бюджета няма заложен механизъм и средства за продължаване на Фонда за сигурност на електроенергийната система. Не е разписано и по този начин не е гарантирано".

Купи билет

Първоначалния прочит сочи, че при така заложения модел на практика средствата във Фонда ще са по-високи, но само заради нарасналите цени на електроенергията на свободния пазар. Моделът на практика предвижда обаче редуциране на предприятията, които ще внасят вноски във ФСЕС.

На практика излиза, че приходите във ФСЕС ще са по-ниски. Дава се шанс на определени предприятия от сектора на ВЕИ да отпаднат. На този фон се очертава да има схема за редуциране на предприятията, които ще получават компенсации заради високите цени на тока.

Допълнително ролята на Фонд сигурност на електроенергийната система ще бъде разширена и с възможността за субсидиране на лихви по проекти за енергийна ефективност. Тази схема беше заложена още от миналото правителство, но не влезе в законовите поправки. Става въпрос за субсидиране в размер на 300 млн. лв. Дали КЕВР ще каже да, предстои да се разбере.

В решението на КЕВР обаче за настоящия регулаторен период промените за изплащане на компенсации за бизнеса през ФСЕС обаче не са предвидени. Това означава промяна, която ще трябва да се случи от октомври. С обещаната поредна актуализация на бюджета.

Бъдещи намерения на прага на зимата

Вече е ясно, че от октомври ще влезе още една промяна - въвеждане на 15-минутни продукти за сетълмент на пазар "в рамките на деня". Най-общо това би трябвало да се отрази в посока на повишаване на цената на електроенергията на свободния пазар. За да не се случи от КЕВР обмислят варианта единна балансираща цена, която да осигури по-голяма предвидимост за участниците на пазара. Всички тези промени като цяло ще засилят несъответствието между свободния и регулирания пазар.

Това, което не се чува като подредена визия, но вече се оформя като нещо от рода на "план Б" може да се нарече прилагане на метода на хаоса, или казано иначе чрез създаване на втора енергийна борса и въвеждане на "блокови цени за електроенергията". Това означава, че понятието "енергийно уязвими потребители" или ще бъде отложено за дефиниране след като се види как ще работи този модел, или изобщо няма да присъства.

Наред с това през октомври в Народното събрание ще бъде внесена и новата енергийна стратегия на България до 2030 г. с визия до 2050 г. Като цяло картината, която се очертава е, че заедно с предвижданата още отсега актуализация на бюджета ще се даде и визията за либерализацията на електроенергийния пазар на дребно. Реално тя ще започне да се случва от 2024 г. и ще завърши през 2025 г., когато всички ще плащат цени на електроенергията по свободен пазар. Въпросът, който остава открит е дали измислените модели ще засилят отстоянието между свободен и регулиран пазар, или ще го скъсят. При първият случай цените за бита може да излетят. При втория - да бъдат поносими. И двата случая обаче зависят от това икономическия растеж и реформите, които трябва да свият инфлацията. С една дума - не от изкуствените инвестиции, а от тези, пазарните, които създават истинския растеж. Това не означава ниски цени на електроенергията. Те ще са високи, но колко ще зависят от реформите в сектора.

ИЗБРАНО