17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Енергийни мрежи под заплаха

Не законите, а средствата са в основата на притеснението на ЕРП-та

Снимка: Булфото

Енергийни мрежи под заплаха

Не законите, а средствата са в основата на притеснението на ЕРП-та

09:27 | 22 ноември 2023 | Автор : Маринела Арабаджиева, 3е-news.net 3 2100 Снимка: Булфото

Осъществяването на енергийния преход при липсата на достатъчно средства за електропреносната и електроразпределителните мрежи, проблемите със средствата от Модернизационния фонд, прекомерното производство на електроенергия от възобновяеми източници при липсата на достатъчно маневрени мощности, високите санкции за нарушения на енергийните дружества, бъдещето на системите за съхранение на енергия и в частност перспективите за ПАВЕЦ, новата роля на КЕВР, но вече в светлината на промените в Закона за енергията от възобновяеми енергийни източници (ЗЕВИ) и Закона за енергетиката бяха във фокуса на участниците на кръглата маса на тема "Електроенергийни мрежи и мрежови услуги - предизвикателства пред енергийния преход и пазарната либерализация", организирана от Института за енергиен мениджмънт (EMI).

В рамките на събитието изпълнителният директор на EMI Славчо Нейков обърна внимание, че настоящата кръгла маса е част от поредица от събития, посветени на темата, а проблемите се идентифицират и становищата постъпват до съответните институции, така че да намерят отражение и решение.

Повече време за обсъждане на законите

Повече време за обсъждане на законите. Това е най-общо призивът на представителите и на трите електроразпределителни предприятия по повод бързото приемане на измененията ва ЗЕВИ и Закона за енергетиката. Смущаващ е и фактът, че предстои отварянето му за нови изменения през следващата 2024 година. Не на последно място е констатацията, че между текстовете, гласувани в пленарна зала и публикуваните такива в официалната публична институция на страната "Държавен вестник" сякаш има различия. Така най-кратко могат да се интерпретират коментарите на "Енерго-Про", "Елекрохолд" и ЕVN България. Все пак е изключително важно да се посочи, че и трите ЕРП-та застават като цяло зад промените и в ЗЕВИ и в Закона за енергетиката. Или поне, ако се съди по думите им - зад философията, която може да се обобщи с нашумелите фрази "енергиен преход" и "трансформация на енергетиката".

"Изцяло подкрепяме тази промяна, която се случи чрез двата закона. Въпреки това, в детайлите понякога се крият проблемите на дружествата", заяви изпълнителният директор на Енерго-Про Анжела Тонева. Според нея основният проблем в ЗЕВИ касае разминаването в сроковете, а в частност и заявката за влизане на измененията веднага, което административно създава проблем. "Смятам, че такива закони трябва да се обмислят и да има някакъв период, в който да можем да адаптираме дейността си към реалността, която създава законодателството. Има доста неща, които може да коментираме. Няма да се спирам на завишените санкции и персонализирането на отговорността. Нашите основни проблеми със ЗЕВИ са свързани с противоречието в някои срокове - съгласуваност по отношение на издаването на становищата, сключването на предварителните договори, а също така по отношение на срока на договора между нас и преносния оператор", отбеляза Тонева и в същото време изрази надежда, че това може да бъде "изчистено"

Енерго-Про, а и другите дружества застъпиха тезата и за прогнозните цени за присъединяване.

"Това, което най-много ни смущава е разрешението за строеж. В закона е предвидено за малките централи от 30 до 50 киловата, че ако главният архитект не се произнесе до 1 месец това се счита за мълчаливо съгласие. Но по правилата на ЗУТ такава процедура няма разписана, което според мен поставя в риск този процес от гледна точка на това, че всеки може да дойде и да заяви - аз имам мълчаливо съгласие по еди кой си строеж. За нас това е проблем", уточни Тонева .

Изпълнителният директор на Енерго-Про коментира и изключително многото на брой промени в Закона за енергетиката и надеждата за прекратяване на практиката за изменения след преминало обществено обсъждане. "Надявам се тази практика - след като един закон е вече обществено обсъден да бъде прекратена, защото едва с неговото публикуване разбрахме всичко, каквото е предвидено", каза тя. Сега надеждата на Енерго-Про е Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) да се справи с измененията на подзаконовите нормативни актове.

Както е известно при приемането на измененията в двата енергийни закона, депутатите заложиха правото на КЕВР да осъществи най-съществените трансформации в енергийното законодателство, които в частност касаят тарифите, но и не само.

За тарифите и европейските фондове

От думите на Анжела Тонева стана ясно също така, че все пак не законите, а средствата са в основата на притеснението на ЕРП-та. Става въпрос за този така ненадейно очертал се преходен период, в който дружествата ще останат без обществен доставчик, от който са купували досега ток за битовите потребители и вместо него ще трябва да осигуряват енергията от свободния пазар, т.е. от борсата.

"Това, което най-много ни смущава не е промяната в законите, а дали ще има достатъчно оборотни средства за крайните снабдители. Това е първият въпрос, който ще възникне още през следващата година от 1 юли 2024 г., когато битовите потребители няма да плащат по тази цена, която ние сме я постигнали в резултат на покупката на енергия от свободния пазар", посочи изпълнителният директор на Енерго-Про. В тази връзка и предвид съвсем скорошното бедствено положение във Варна и региона не пропусна да напомни и настоящите текстове, които ограничават дружествата по отношение на разходите. "Впрочем, проблемите наистина бяха сложни и затова е изключително важно електроразпределителните дружества да бъдат стабилни, г-н Иванов, защото в такива моменти при такива извънредни обстоятелства няма как да предвидим какво ни трябва. То трябва да го има", посочи Анжела Тонева, напомняйки, че на този етап има счупени над 100 стълба на дружеството.

Изпълнителният директор на Електрохолд Карел Крал стартира въпросите и критиките си от общата рамка, напомняйки, че в рамките на трансформацията на енергийния пазар мрежите са най-важната част и без да се инвестира в тях процесът няма как да успее, особено предвид заявените намерения за електромобилност, енергийни общности и пр..

"Има проучване на ниво ЕС, че потреблението ще расте. Трябва да имаме предвид, че мрежите не само трябва да се променят, но е необходимо и да се увеличат. Последните цифри са за очакван средно претеглено годишен ръст между 1,8 % е 2% на потреблението. Въпросът е следният: трябва да се инвестира, но откъде ще дойде финансирането ? Финансирането е възможно само от два източника - или от крайния потребител през регулираните цени, или от различните фондове на ЕС", но по думите му и там има неразбиране. Според него, "ако говорим в България за регулираните цени за мрежовите услуги са най-евтините в ЕС". "По този начин няма как да се развиват мрежите", категоричен бе той. "Посоката е ръст на цените на мрежовите услуги". Карел Крал коментира също така, че финансирането от европейските фондове не е панацея, тъй като инвестициите от една страна ще трябва да се изплащат, а от друга страна мощностите пък ще трябва да се заменят. При това, при регулаторна рамка в страната, която "не позволява признаване на амортизация на такива безвъзмездно придобити активи, така че да се генерира достатъчно паричен поток след изтичане на полезния живот на тези активи и заместването им". Според него при подобна схема "може след 6 - 8 години мрежовите оператори да нямат достатъчно средства да подновят това, което е било инвестирано и ще бъдат напълно излишни".

"Трябва да говорим и за структурата на тарифите, тъй като се променя начинът на ползването на мрежите. Все повече ще има енергийни потребители като просюмъри, енергийни общности , които ще бъдат в положение да произвеждат за себе си, но когато нямат достатъчно производство ще трябва да ползват мрежата". Това според него означава, че трябва да се говори за структурата на тарифите и да се увеличи частта, която е фиксирана компонента. Не на последно място изпълнителният директор на "Електрохолд" постави и въпроса за заявката за извършване на нови промени в енергийното законодателство, което според него не създава предвидимост. В тази връзка той наблегна на необходимостта за използването на средствата от енергийните фондове на ЕС.

"Наистина въпросът е за стимулите за развитие, за инвестиране в мрежите и сигурността на електроенергийната система. Защото мрежите са гръбнака, за да може да се проведе цялата тази реформа и трансформация към зелена енергия. За съжаление, ние в България отново си имаме наш си, собствен си прочит, как трябва да се случат нещата и има огромен дисбаланс по отношение насърчаването от една страна на производство на зелена енергия и от друга страна на стимулите за развитие на мрежата. Сблъскваме се с този проблем ежедневно, защото наистина заявките за присъединяване на нови централи от ВЕИ - от най-малките до големи инвестиционни проекти, които трябва да бъдат присъединени на високо напрежение наистина са огромни", посочи заместник-председателят на съвета на директорите на EVN Калина Трифонова. "В същото време за инвестиции в мрежата опираме отново до регулираните тарифи. Евентуално може да разчитаме на някакви средства по европейски програми, но както вече споменахме мрежовите операции нямат никакъв стимул да търсят, да кандидатстват, да си финансират тези инвестиции, защото след 10-15 години се отваря една огромна дупка и няма с какво да бъдат заместени. Търсят се различни варианти, включително, доколкото знам оператора в Румъния одобри част от тези грантови схеми да се признават като амортизации", обясни тя, уточнявайки, че проблемът вече се коментира и на европейско ниво от другите оператори.

Заместник-председателят на EVN не спести и критиките си по отношение на законодателството, обръщайки внимание на измененията, които дори и направени в пленарна зала след това във публикуваните версии се оказват други. Не по-малки бяха и забележките по отношение на присъединяването на възобновяеми енергийни източници.

"Ние не спираме прогреса. Ние не искаме да блокираме присъединяването. Ние сме част от тази зелена сделка и като оператори имаме възможности да участваме и предоставяне на услуги, стига да има една добра законодателна рамка", посочи тя, наблягайки на необходимостта от добра законодателна рамка.

Регулиране надолу или санкции за ВЕИ-нарушителите

Забележки, но не толкова към законодателството, колкото към политиката по отношение на тарифите, липсата на предвидимост и необходимостта от маневрени мощности отправи и изпълнителният директор на Електроенергийния системен оператор Ангелин Цачев. Той не подмина постигнатото заедно с операторите на електроразпределителните дружества и за пореден път обърна внимание на сериозния ръст на присъединените възобновяеми източници на енергия и рисковете, пред които са изправени.

"При нас в момента имаме подписани окончателни договори за близо 2 500 МВТ, предварителни договори за 8 000 - 8 500 МВт. Издадени са становища за над 3 000 МВт мощности. И отделно има подписани договори с разпределителните дружества между 4 500 и 5000 МВТ. В последните няколко дни преди 13 октомври наближиха 5 000 МВт. Тоест, сами може да си дадете сметка, че подписаните договори за присъединяване към преносна и разпределителна мрежа са над 15 000 МВт. Не искам да кажа за останалите становища, но очаквам и от тях да има проявен интерес от инвеститорите и те също да бъдат подписани. Тоест, ние не само изпълнихме ангажимента си, но го и преизпълнихме през последните години. Такъв ръст на ангажиране от страна на операторите за нови мощности има в много малко страни от ЕС", посочи той.

Цачев бе категоричен, че такава възможност за присъединяване се дължи и на добрите мрежи, които са били изграждани в миналото. По думите му, ако страната ни не е разполагала с една така добре развита мрежа, подобен ръст на присъединяване е бил невъзможен за толкова кратък период.

"Другото, което пропуснах е какво количество са вече присъединените и действащи централи в последната 1,5 година - над 1 500 - 1800 МВт са действащите присъединени централи в разпределителна и преносна мрежа да последната година и половина. Те са въведени в експлоатация и в момента в страната работещите инсталации, произвеждащи соларна енергия са над 3 000 МВт". Сега въпросът по думите му е как ще бъдат управлявани тези мощности.

Както се изрази той, вече започва да се вижда и отговора на този въпрос и той е "много трудно". "Защото в последните няколко години стои въпроса, че освен за присъединяване към мрежите трябва да мислим и за паралелния процес на изграждане на маневрени мощности, което беше подценено по една или друга причина. Това съответно ни създава огромни проблеми", каза той, наблягайки за излишъка от производството от подобни мощности при липса на маневреност. В тази връзка предупреди за санкции при нарушаване. По-късно в рамките на дискусията постави въпроса и за регулиране на цената в посока надолу.

"Този проблем се случи миналата година - за 1700 до 2000 МВТ . Тази година, април месец обаче ще ни завари с 3000 - 3200 МВт мощности. Тоест, може да си представим какъв ще бъде излишъка страната. Отсега мога да уведомя пред всички производители, че всяко едно нарушение ще бъде санкционирано и съответно ще стигнем през април месец до ограничаване на всички мощности. Това трябва съвсем ясно да бъде казано - то е поради липсата в системата на маневрени мощности, които да ни дадат възможност тази енергия някъде да се съхрани или производството от нея да бъде компенсирано".

Изпълнителният директор на ЕСО също защити тезата, че по отношение на инвестициите е необходимо КЕВР в известна степен да преразгледа политиката си по отношение на признаване на амортизациите си по грантови схеми.

Съхранение на енергия и трансгранични коридори за износ

Ангелин Цачев коментира и не по-малко важната и свързана тема за ефективното оползотворяване на възобновяемата енергия.

"Тук не говорим само за регулиране, а за ефективно управление на възобновяемата енергия. В най-ниските месеци за оползотворяване на системата, през април месец например, товара в системата е около 3750 МВт", посочи той и очерта картина на излишък, който по думите му трябва да се управлява или чрез износ, което е икономически не особено изгодно, или чрез съхранение на енергия.

"Представете си че по Великден имаме 1 работещ блок в АЕЦ Козлодуй от 1000МВт, имаме приблизително 300 - 350 МВт работещи заводски топлофикационни централи за задоволяване на необходимостта от топлинна енергия, поне 2 или минимум 4 блока също така за необходимата минимална устойчивост. Това са приблизително 5000 МВт. Дотук са 2800 МВт конвенционални мощности. И отделно през април ще имаме 3000 МВт производство от възобновяеми мощности Станаха 5 800 мощности при 3 500 МВт товар. Кажете къде отиват останалите 2000 МВт ?", постави той въпрос, припомняйки случай от миналата година, когато заради "изсипан" излишък компанията е била санкционирана с 900 хил евро в рамките на 1 час "Това ли искаме да продължи или трябва да търсим максимално бързо на развитието на проекти за съхранение на тази енергия, или на развитието на коридори, които да дадат възможност тази енергия да бъде предложена и изнесена от страната. От гледна точка на икономическия ефект не е най-доброто, защото ще бъде изнесена на ниска цена", коментира в същото време Цачев. По думите му, ако страната ни стои и не намери решение загубите ще са огромни. "Затова има два подхода - спешно развитие на проекти за съхранение на енергия. Не визирам батериите, а системи от индустриално значение", каза той като уточни че става въпрос за спешно връщане в процес на работа на ПАВЕЦ Чаира, възстановяване на язовир Яденица, за да може да се облекчи системата и започване, при това веднага на изграждане на други проекти за ПАВЕЦ , за които имаме данни, и могат да бъдат изпълнени" В същото време, той уточни, че ЕСО вече работи по изпълнение на втори коридор за пласиране на енергия - България -Италия.

Някои намерения и очаквания

Безспорно трябва да се развият трансграничните капацитети, коментира от своя страна заместник-министъра на енергетиката Николай Николов, който се спря и на подготвената Енергийна стратегия на България, както и на бъдещото развитие на процедурите за изграждане на ВЕИ мощности, но този път със системи за съхранение на енергия.

Както обясни той, министерство на енергетиката работи усилено и в близките седмици предстои да бъде обявен старта на кандидатстването по процедурата за финансиране на производство на електроенергия от ВЕИ и системи за съхранение по линия на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ).

Заместник-министъра обърна внимание, че в стратегическия документ е отделено сериозно внимание върху необходимостта от развитие на мрежите и от изпълнение на проекти, свързани със съхранение на енергия. Според него, рехабилитацията на ПАВЕЦ Чаира напредва със сериозни темпове. "Планираме до края на 2024 г. да бъдат пуснати два хидроагрегата, до края на 2025 г. - още един и по-късно - последния, чиито ремонт е най-комплициран", обясни Николов. В проекта на енергийна стратегия е обявено също намерение за изграждане на две нови ПАВЕЦ - на язовирите Батак и Доспат, които трябва да бъдат завършени през 2032-2033 г. "Към това следва да прибавим и виждането на държавата за изграждане на два нови ядрени блока, които да бъдат въведени в експлоатация в периода 2032 - 2035 г. Това ще бъде гръбнакът на електроенергийната система през следващите десетилетия, който ще осигури възможност за присъединяване на нови ВЕИ мощности", посочи заместник-министъра на енергетиката. "Знаем, че двата блока на АЕЦ Козлодуй ще приключат през 2047 г. и се предвижда замяната им с нови мощности на площадката на АЕЦ Белене", уточни още той.

Депутатът от ГЕРБ и член на комисията по енергетика към Народното събрание, Жечо Станков обърна внимание на постъпващите при тях законопроекти, за които, както се изрази е трябвало да се работи многократно, тъй като не са отговаряли на редица изисквания. "Модернизационния фонд е може би най-важния инструмент, който да бъде насочен единствено за мрежи, за да може действително да преодолеем всички предстоящи предизвикателства. Аз подкрепям модела банковите средства да бъдат признавани за амортизация, като обаче ще апелирам това де са случва за инвестиции на нематериални активи" като софтуер, системи за управление и др. Той изрази разбиране по проблемите на мрежовите оператори и се ангажира със съдействие на комисията по енергетика.

Председателят на енергийния регулатор (КЕВР) Иван Иванов от своя страна се ангажира с изготвянето на нормативните документи по двата променени закона в рамките на поставения срок от 3 месеца. По думите му вече е сформирана и работна група за измененията в съответните наредби, както и на Правилата за търговия. В същото време той изрази притеснение, че ако законите бъдат променени от депутатите от Народното събрание, може да се наложи отново да се правят промени в току-що изменени документи.

В коментар за енергийната стратегия, Иван Иванов обясни, че според него в този документ е важна отправната точка. "Важно е какво ще е потреблението в една страна", обясни той, наблягайки на значението на още редица фактори като демографски фактор, климатични промени и др. В тази връзка председателят на КЕВР изрази и съмнение по отношение на заложените в енергийната стратегия ядрени мощности.

Няма съмнение, че цените, които се заплащат за пренос и разпределение, ще бъдат увеличени, обясни в същото време председателя на енергийния регулатор, като се позова на рязкото повишаване на инфлацията. Това обаче не може да покрие повишените разходи на мрежовите услуги до размера, до който трябва да бъдат осъществени. Той също сподели мнението, че друг начин за финансиране за развитие на мрежите е чрез европейските фондове.

Иванов се съгласи с тезата за развитие на мрежите паралелно със системи за съхранение на енергия. Според него обаче трябва да се подобри управлението на потреблението на електроенергия чрез интелигентни мрежи, но и с прякото участие на потребителите. Проблемът за развитието на мрежите не е само в България, посочи Иван Иванов, позовавайки се на проучване, според което до 2040 година дължината на електропреносните мрежи в света трябва да се удвои до 8 млн. километра нови мрежи.

Изпълнителният директор на НЕК Мартин Георгиев от своя страна отбеляза високата цена на системите за съхранение на енергия. Капиталовите разходи са значителни до 500 лв./МВтч, което не оправдава инвестициите в оперирането им, отбеляза той. Като проблем той посочи и цената за балансиране, която по думите му, трябва да бъде изравнена в съответствие с европейските практики.

В рамките на дискусията експертите коментираха липсата на кадри, необходимостта от дуално обучение. От Гринпийс, както и от Фотоволтаичната асоциация напомниха, че евродирективата от 2018 г. не е транспортирана напълно. Преди това обаче председателя на КЕВР Иван Иванов напомни, че според международни изследвания на 1 евро, инвестиции в производство на електроенергия трябва да отговарят 1 евро, инвестирани в развитие на мрежите. У нас този баланс е нарушен. Поставен бе и въпросът, защо в България търговията на електроенергийната борса в България се извършва предимно на пазар "ден напред" и новото задължение за търговия пак на този сегмент.

ИЗБРАНО