Десет страни от ЕС, сред които и България, сформират алианс за ядрена енергия
Енергийният министър Росен Христов пък покани Украйна да се включи в инициативата за проучване на газовия пазар в страните от Югоизточна и Централна Европа
Десет страни от Европейския съюз, сред които и България, се договориха за създаването на алианс за ядрена енергия въпреки съпротивата на Германия и Австрия тя да бъде категоризирана като благоприятна за климата. Това заявиха десетте страни членки в съвместно изявление, подписано в кулоарите на срещата на европейските енергийни министри в Стокхолм и цитирано от "Файненшъл таймс".
Българският министър на енергетиката Росен Христов е в Стокхолм, където участва на неформално заседание на Съвета на ЕС по "Транспорт, телекомуникации и енергетика".
Освен България, Франция, Хърватия, Чехия, Финландия, Нидерландия, Полша, Румъния, Словакия и Словения също са се съгласили да "подкрепят нови" ядрени проекти, базирани "на иновативни технологии", както и на вече внедрени такива. Споразумението ще позволи още съвместното обучение на кадри и управление на вериги за доставки. "Ядрената енергия е един от многото инструменти за постигане на нашите климатични цели, като се явява базово производство на електроенергия и подсигурява доставките", пише още в изявлението.
Париж се стреми да получи подкрепа за квоти за производство на ядрена енергия, като част от дискусиите около енергийното законодателство на ЕС, включващо директивата на Брюксел за възобновяема енергия. Директивата определя общи цели за това каква част от енергийния микс на Евросъюза трябва да идва от възобновяема енергия през идните години. Противно на твърденията на Германия, Австрия и Люксембург, Париж иска за да бъдат признати за "нисковъглеродни" енергоизточници и ядрените мощности.
Междувременно френският президент Еманюел Макрон, цитиран от АФП и БТА, призова Европейската инвестиционна банка да финансира "всички нисковъглеродни технологии, с които разполагаме, включително ядрената".
Украйна да се включи в инициативата за проучване на газовия пазар в страните от Югоизточна и Централна Европа
По-рано в Стокхолм, след двустранна среща с украинския си колега Герман Галущенко, служебният министър на енергетиката Росен Христов отправи покана към Украйна да се включи в инициативата за проучване на газовия пазар в страните от Югоизточна и Централна Европа. Целта е всяка държава да даде информация за нужното ѝ количество газ, както и за възможностите на инфраструктурата ѝ за пренос.
Министър Христов разказа за усилията и постиженията на България за последните 6 месеца, свързани с диверсификацията на доставките на газ, подчертавайки пускането на интерконектора с Гърция, сключеното споразумение с Турция, договорения капацитет на терминала в Александруполис, новостроящата се газова връзка България - Сърбия, както и нуждата от увеличаване на капацитета на част от съществуващата инфраструктура.
Според него анализът на регионалния газов пазар ще покаже къде е необходимо да се направят инвестиции в инфраструктурата, така че да има максимална възвръщаемост, както и каква диверсификация на доставките може да се постигне. "Предлагаме Украйна да се присъедини към нас, за да може да има сигурност на доставките от алтернативни източници", заяви министър Христов, цитиран от пресцентъра на енергийното министерство.
От своя страна Галущенко оцени идеята като изключително добра. "Това е много важен въпрос за нас, затова ще се присъединим към проучването", каза той.
Реакторите за АЕЦ "Белене" може да отидат в Украйна?
Двамата министри обсъдиха също и възможността за сътрудничество в ядрената енергетика, включително използване на руското оборудване за АЕЦ "Белене" в Украйна. Въпросът ще бъде детайлно проучен, като за целта украинската страна ще изпрати технически екип в България. В тази връзка министър Христов обясни също и позицията на страната ни по въпроса за санкциите в ядрената енергетика срещу Русия.
"Въпреки че диверсифицирахме доставките на свежо ядрено гориво, все още имаме зависимост по други аспекти, като части и информационни услуги, за дейността на АЕЦ "Козлодуй" с Русия", каза още Христов. По думите му санкции сега биха застрашили работата на българската централа. По думите му България работи системно и усилено, за да получи пълна независимост и сигурност на всички доставки и услуги за атомната ни електроцентрала.