50 000 допълнително квалифицирани кадри и ниско квалифицирани работници се търсят за следващите 10 години в сферата на строителството в сектори, свързани с енергийната ефективност. Това съобщи Драгомир Цанев, изпълнителен директор на Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект.

Той сподели резултати от проучване за състоянието на професионалното образование и по-специално на подготовката на необходимия човешки ресурс за ускорено сградно обновяване в България, разработено по проект BUILD UP Skills Bulgaria 2030, изпълняван съвместно с Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР), Камарата на строителите в България (КСБ), Националната агенция за професионално образование и обучение (НАПОО) и Българската асоциация за изолации в строителството (БАИС).

Два пъти спад на хората, получили квалификация

Данните от проучването показват, че два пъти има спад на хората, получили квалификация в тези професии. Намаляват кадрите с придобита квалификация, наблюдава се намаляване на приема, голяма част не придобиват професионална квалификация, което означава, че не виждат перспектива в секторите, в които са избрали да се обучават.

Данните са на базата анализи от НСИ, НАПОО, които обработват информацията от Центровете за професионално образование, и професионалните организации, както и анкета сред 100 компании в сферата на строителството. Официалните данни сериозно се разминават, което означава, че липсва достоверна информация, въз основа на която да се правят достоверни прогнози за търсенето на нови знания, умения и квалификационни профили в строителството.

Бизнесът не познава съвременните технологии

От анкетата сред компаниите става ясно, че всъщност бизнесът не познава съвременните технологии. Най-много фирмите са склонни да плащат за обучения в сферата на изолациите, смяната на дограма, но не и за нови техники за постигане на сгради за близки до нулево потребление, дигитализация и кръгова икономика. Според данните 250 000 служители са необходими в строителството като цяло.

Сред препоръките са с 30% да се увеличат обучените кадри

Препоръките на Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект са да се засили сътрудничеството между организациите. Необходимо е да осигурим възможности за допълнителна квалификация на 25% от проектантите годишно. Около 30% трябва да се увеличат обучените в Центровете за професионална квалификация. Това е записано в пътната карта за повишаване на квалификацията за постигане на нулево-емисионни сгради, която се изработва в момента.

Важно е да се правят обучения и за одитори. Заради огромното търсене при кандидатстването за санирането със 100% по Плана за възстановяване пострада качеството на обследванията, подчерта Драгомир Цанев. Когато трябва да направиш 30 обследвания за 2 месеца, няма как да поддържаш високо качество, коментира той.

Има недостиг на квалифицирани кадри на всички етапи

За щастие обученията за одитори бяха възобновени след 12-годишна пауза с последните курсове в ТУ-София и ТУ-Габрово , каза Цанев. Но това е обяснимо предвид това, че те трябва да вършат много допълнителна работа с оглед промените в директивите, да работят с допълнителни инструменти, като например за оценка на интелигентната готовност на сградите, да подготвят пътни карти за поетапно сградно обновяване.

3e-news.net/bg

Проблемът е изключително сериозен, защото може да се окаже, че в тази силна вълна на обновяване няма кой да кара сърфа, коментира инж. Йордан Николов, изпълнителен директор на БАИС и председател на инициативата Renovate Bulgaria. Има недостиг на квалифицирани кадри на всички етапи от обследване до изпълнение, каза той.

Не може да искаме държавата да обновява частни жилища

За съжаление у нас все още не личи, че енергийното обновяване е приоритет, говорим за производство и доставка на енергия, но не и за спестяване на енергия. Субсидираните цени на енергията не стимулират нейното пестене, няма данъчни лостове за стимули, обясни Николов. Освен това нормативната база затруднява ефективното обновяване. Собствениците на имоти донякъде не припознават отговорността си, наблюдава се неглижиране на финансовите задължения към етажната собственост, липсва нормативна принуда за спазване на тези задължения, не могат да накарат собственик да плати.

Делата между собственици по Закона за етажната собственост се увеличават, ако един закон е толкова често в съда, значи законът не е добър. Надяваме се все пак последните промени да доведат до подобряване на взаимоотношенията между собствениците. Трябва да престанем да смятаме, че държавата е длъжна да обновява частна собственост. Със санирането ние получаваме допълнителни ползи като повишаване цената на имота, по-ниски сметки за енергия, подобряване на чистотата на въздуха, защото сградата ще излъчва по-малко емисии, и съответно по-добра среда за живот, особено в градовете. Затова е нормално делът на финансовата подкрепа да намалява и да достигне около 20-30% както е в страни като Словакия. Там в големите градове обновяването на практика е приключило, посочиха от бранша.

ЕС цели не само 100% обновяване до 2050 г., но и 100% декарбонизиран сграден фонд, а няма сграда, която не потребява енергия, каза още Николов. Това означава, че сградите трябва да използват източник на енергия, който да е ниско емисионен, допълни той.

Търсенето на енергоефективни услуги ще се случи с ръста на цените след две години

Търсенето на енергоефективни решения, решения за спестяване на енергия и възобновяеми източници ще се случи с либерализацията на пазара, когато най-голяма тежест ще има именно цената, обясни инж. Ивайло Алексиев, изпълнителен директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие. За изпълнение целите на ЕС за сгради с близко до нулево потребление е необходима комбинация между енергийна ефективност и ВЕИ. Според Алексиев сериозен проблем е липсата на данни, които са различни в различните институции, което не позволява коректен и стойностен анализ и прогнози. Така трудно биха могли да се изпълнят изискванията за създаване на степен на енергийна ефективност и измерване на постигнатите резултати и достигане на нулево енергийни сгради. Важно е да се въведе използването на умни измерителни устройства, които да позволят анализи и обмен на енергийни данни, включително и мониторинг на програми на енергийна ефективност и ВЕИ, подчерта Алексиев.

¼ от жилищата са санирани по данни от преброяването, голяма част от хората са обновили дома си без пари от държавата

По данни от преброяването 1 милион жилища или 24% са изцяло санирани, енергоспестяваща дограма са сложили 1,5 милиона души. Но процесът на обновяване не се следи официално, хората не се регистрират никъде като си сменят дограмата, този процес на естествено обновяване не може да се проследи и не се отчита, подчерта Алексиев. Тези данни показват, че хората финансират и сами обновяването на домовете и затова ще са готови да получават по-нисък процент на съфинансиране. Въпросът е да имат лесен достъп до финансови инструменти, коментират от бранша. Въпреки тези данни обаче бизнесът коментира, че не съществува предлагане на съвременни енергийни услуги. Все още малко хора са склонни да инвестират в енергоефективни мерки или в мерки за дълбоко обновяване, например закупуване на вентилационни системи за подобряване на качеството на въздуха в жилището или изграждане на топлинни мостове за по-добра изолация, защото няма кой да им предложи тези решения. Така няма търсене, вероятно и затова бизнесът не търси и подобни програми за обучение. Според бизнеса е необходима последователна политика и ясна информационна кампания, която да посочи предимствата на обновяването и на новите технологии за саниране.

Решението е процесът на обновяване у нас да бъде постоянен

Сред причините да няма търсене е, че няма последователност на политиките с публично финансиране, каза Цвета Наньова, заместник - председател на УС на Българската фасилити мениджмънт асоциация (БГФМА) и директор на Българско-австрийска консултантска компания. Сроковете за изпълнение обикновено са кратки, 2 млрд. лева трябваше да се усвоят по предходната програма за година и половина, сега по Плана за възстановяване сроковете също са кратки, защото подадените проекти още се одобрени и реално изпълнение ще започне едва през следващата година, коментират експертите. Необходимо е да има постоянна програма за финансиране. Бизнесът няма да произвежда кадри, които няма какво да правят, търсенето на одиторски услуги беше за няколко месеца и сега пак нямат работа, посочи Наньова.

Драгомир Цанев подчерта, че има търсене на кадри, но няма търсене на качествени кадри. Това показват и резултатите от проучването. Важно е бизнесът да се самоорганизира. Важно е да се направи система за допълнителна квалификация за задържане на повече хора в строителния сектор. Затова предстои да бъде представен пътна карта за квалификация на работещите в строителния сектор и по-специално в сферите на енергийната ефективност, а готовите учебни програми по различни проекти като nZEB Ready могат само да помогнат.

Проблемът с кадрите е тежък навсякъде. За нас е още по-сериозен, защото другите страни са много по-напред с всички финансови механизми, средствата са осигурени. Полша е започнала с това още 1998 година, каза Николов. Имаме много да наваксваме. Какво се случва при нас? Четири години изпълняваме националната програма за обновяване на сградите, създаваме инфраструктура, обучаваме хора, регистрират се фирми, започват да вършат работа, минават четири години и всичко свършва. Какво правят тези хора? Те изчезват от България или се преквалифицират, посочи още той. Решението е да направим процеса на обновяване постоянен, коментира още Николов.