17-11-2017 20-11-2018

Светла Костадинова: Нужни са не 50, а 3-4 идеи за промяна с ефект върху всички, които всеки политик да разбере

"Липсата на кадри е сред най-важните ограничители на икономическия растеж във време, когато пенсиите увеличават тежестта си в общите фискални разходи", смята изпълнителният директор на ИПИ

Снимка: Личен архив

Светла Костадинова: Нужни са не 50, а 3-4 идеи за промяна с ефект върху всички, които всеки политик да разбере

13:33 | 19 октомври 2024 | Автор : Никола Костадинов 26 1010 Снимка: Личен архив

Стартирането на обществена дискусия за бъдещето на България в рамките на един динамичен и променящ се ЕС е от съществено значение за страната ни. България трябва да има ясна визия и да заеме активна позиция в новите реалности на ЕС. Затова, платформата за диалог Green Transition Forum и БФИЕК инициират първи по рода си експертен разговор с представители на правителството и бизнеса - "Докладът "Драги" - новата икономическа политика на ЕС и перспективите за България", който ще се проведе на 22 октомври 2024 г., от 14 ч. в хотел "Hyatt Regency Sofia".

Green Transition

Целта на събитието е да фокусира вниманието върху новите предложения за подобряване на европейската конкурентоспособност и индустриално развитие, да очертае тяхното отражение върху българската икономика, да бъдат чути мненията и конкретни предложения от страна на едни от най-големите предприятия у нас. Темата за мобилизирането на финансов ресурс за идеите в Доклада "Драги" също ще е част от коментираните на форума - от представители на банките и на финансовия сектор.

По тези важни въпроси днес разговаряме със Светла Костадинова, изпълнителен директор на Института за пазарна икономика (ИПИ). Тя е икономист с повече от 20 години опит в застъпничеството за реформи и политики, базирани на повече свобода и конкуренция, ефективни институции и върховенство на правото. Светла Костадинов ще участва в панела "Новата индустриална политика на ЕС и възможностите за българската икономика".

- Как оценявате икономическото състояние на България на фона на все по-притеснителните статистики?

- На фона на нестабилност и неяснота, българската икономика се представя почти геройски. Неработеща администрация, хаотични, лобистки, скъпи и глупави парламентарни решения, военни конфликти и натиск все още не успяват да сломят българския бизнес дотолкова, че да усетим всички с пълна сила ефектите на посочените развития. Ревизираните данни на НСИ за 2023 г. показват растеж на икономиката от 1.9% , приходите в бюджета досега се представят според очакванията и следват цялостната стопанска динамика на ръст на заплатите, ръст в потреблението и продажбите на дребно, нелоши печалби на бизнеса и т.н. Дори при доста щедри данъчни преференции данъчните приходи се изпълняват добре, събираемостта изглежда се повишава и като цяло следват икономическия растеж. Големият проблем са публичните разходи, които нарастват чувствително след пандемията. За периода 2004-2023 г. България отчита 11 години на бюджетен дефицит и 9 години на бюджетен излишък. Общият тренд на влошаване на бюджетните показатели след пандемията скоро ще ни изправи пред дилемата повече дефицит или вдигане на данъците - и двата варианта не са добри за икономиката и бизнеса. Без изненади, икономическата свобода в България намалява, според публикувания доклад тази седмица, което потвърждава, че администрацията и институциите влошават средата за предприемачи и гражданите. Все повече решения, липса на сигурност и намеса влияят затормозяващо и оскъпяват правенето на бизнес.

- Натоварването върху пенсионните системи се засилва в цяла Европа, като тенденцията е съотношението на работещи към пенсионери да се промени от 3:1 до 2:1 през 2040 г. Има ли мерки, които могат да преодолеят тази икономическа, политическа и социална заплаха?

- Последното преброяване от 2021 г. показа, че България е загубила над 840 хил. души население за едно десетилетие (или 11,5% спад), като малко повече от половината от спада се дължи на естествен прираст, а останалата част - на миграционни процеси. Задълбочават се тенденциите за застаряване населението, като делът на лицата над 65-годишна възраст доближава 24%. За десетилетието от предходното преброяване населението в трудоспособна възраст (от 18 до 64 г.) се свива с близо 890 хиляди души. Съвсем очаквано, работодателите посочват недостига на работна сила като втория най-важен фактор, затрудняващ дейността на предприятията (33% от фирмите в промишлеността, 29% от фирмите в търговията и над 26% от фирмите в услугите). Тоест, липсата на кадри е сред най-важните ограничители на икономическия растеж.

В структурно отношение през последните пет години пенсиите увеличиха тежестта си в общите фискални разходи. Ако в периода 2017-2019 г. разходите са пенсии са средно 8,6% от БВП, то през 2024 г. се очаква те да достигнат 10,5%, а през 2025 г. - 11%. Това увеличение оказва натиск върху всички останали функции, и в крайна сметка - върху консолидираното бюджетно салдо.

Решенията изискват инвестиции - в технологии, които заместват хората, когато е възможно, и във внос на работници от трети страни, което все още е трудно и отнема около 6 месеца, но директно зависи от администрацията. Другата посока на действие е добра среда за бизнес, която да позволява растеж на частния сектор, който и сега пълни пенсионната система.

Да не забравяме и социалната политика на държавата, която "поддържа" неработещи хиляди хора. Социалните разходи трябва да станат много по-добре насочени. Целта на социалните трансфери е да намаляват риска от бедност и социално изключване, като същевременно насърчават икономическа активност. В краткосрочен план това се постига чрез въвеждане на доходен критерий за всички програми, включително за семейства с деца, ученици в началото на учебната година, месечна подкрепа за хора с увреждания и др. Заедно с това трябва да се въведе ефективно подпомагане на енергийно бедните. В средносрочен план някои от програмите трябва да бъдат обединени или основно преструктурирани, като се отчита ефектът от подпомагането върху бедността и динамичните стимули за излизане от състоянието на уязвимост на включените лица.

- Докладът Драги вече даде начало на дебата за големите решения в Европа. Документът е консултиран с 236 институции, мозъчни тръстове, бизнес асоциации и НПО-та, а по темата у нас цари оглушително мълчание. На какво се дължи това?

- Докладът е голямо усилие, но е глобален поглед на процесите, проблемите и предизвикателствата. У нас темите са локални, тривиални и ориентирани към това ще има ли правителство, което се разглежда като "посредник" и глас на българския интерес. Като няма правителство, няма същински дебат, пък било и за големите решения, които Европа трябва да вземе.

- На няколко места в доклада Драги се говори за стратегически производства, които трудно биха се справили самостоятелно, за да отговорят на екологичните стандарти. България има крупни производители на стратегически суровини, важни за икономическата сигурност на ЕС. Ще намерим ли начин те да бъдат подкрепени от Европа?

- Те първо трябва да бъдат "подкрепени" от България и чак тогава да мислим за стратегически партньорства с Европа. Като тук не говоря за субсидии, данъчни облекчения и директни плащания от бюджета. Всеки глобален партньор пита в каква среда работи българският му контрагент. Щом разбере, че у нас разрешителни се получават за години, всеки нов министър може лесно да инициира промяна на дългосрочна концесия или прокуратурата може да отнеме бизнес за месец, то рискът е висок и често непропорционален на очакваната възвращаемост. Все си говорим за качество на институции и прилагане на правила, толкова сме свикнали да работим и живеем в тази среда, че не осъзнаваме как това подкопава ролята ни на глобалната сцена и при дискусиите за бъдещето. Та ние сме още в XX век по качество на образованието, ефективност на здравеопазването, прозрачност и отчетност на съдебната система.

- На 22 октомври инициираме експертен разговор за бъдещето на страната ни в рамките на един променящ се ЕС, а Вие участвате в панела "Новата индустриална политика на ЕС и възможностите за българската икономика". Какво очаквате от тази първа стъпка за фокусиране върху новите предложения за подобряване на европейската конкурентоспособност и индустриално развитие?

- Надеждата ми е да има няколко конкретни идеи за промяна, които всеки политик да разбере. Не 50 идеи, а 3-4, такива които ще имат ефект върху всички. Предложения за промяна, които да не водят до повече държавни разходи, а до повече свобода за бизнеса. Това ще бъде много трудно, обаче, защото големите компании гледат към Европа и възможностите за растеж на глобалния пазар, сравняват се с международни конкуренти, докато средните и малки компании се борят за хора, нямат голям гръб и всяка малка промяна и нестабилност влияе веднага и директно на шансовете им за оцеляване.

ИЗБРАНО