17-11-2017 20-11-2018

Работим 134 дни, за да внесем над 75 млрд. лв. в хазната през 2024 г.

Денят на данъчната свобода ще настъпи на 13 май

Снимка: iStock by Getty Images

Работим 134 дни, за да внесем над 75 млрд. лв. в хазната през 2024 г.

Денят на данъчната свобода ще настъпи на 13 май

13:15 | 7 януари 2024 | Автор: Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика 18 1799 Снимка: iStock by Getty Images

Общо 134 дни ще работим за държавата през 2024 г. След две години, в които държавният бюджет не беше гласуван навреме и се удължаваше действието на стария, сега се връщаме към нормалния ритъм и влизаме в новата година с приета рамка на държавните финанси. Бюджетът за 2024 г. залага консолидирани приходи в размер на 75,2 млрд. лв. Приемайки, че за ден изработваме малко над 562 млн. лева - изчислено на база прогнозния размер на БВП от 206 млрд. лв. през 2024 г., то са нужни 134 дни за да попълним държавната хазна. Според календара, отчитайки че годината е високосна, своеобразният Ден на данъчна свобода ще настъпи на 13 май 2024 г.

Бюджет 2024

Тази дата стъпва на консолидираните приходи в хазната, но следва да отчитаме и големия бюджетен дефицит в последните години. През 2024 г. консолидираните държавни разходи са предвидени в размер на 81,4 млрд. лв., което означава, че дефицитът в държавните финанси се очаква да достигне 6,2 млрд. лв. Тази сума се равнява на 11 допълнителни дни, в които икономиката трябва да работи само за бюджета, ако искаме да няма дефицит и да покрием всички разходи без да теглим нов дълг. В средносрочната бюджетна прогноза е заложен дефицит в размер на 6-7 млрд. лв. и през 2025 и 2026 г., така че темата за устойчивостта на бюджета, размера на държавния дълг и лихвите по него ще бъде особено актуална в следващите години.

Интересно е да се проследят всички канали, по които се финансират въпросните 81,4 млрд. лв. консолидирани разходи. Косвените данъци носят 25,4 млрд. лв., в т.ч. 18,5 млрд. лв. от ДДС, близо 6,5 млрд. лв. от акцизи и под 400 млн. лв. от мита. Над 31% от общата бюджетна рамка се финансират от облагане на потреблението. Преките данъци носят 12,9 млрд. лв., в т.ч. 7 млрд. лв. от облагането на доходите на физическите лица и 5,9 млрд. лв. от корпоративните данъци. Това са общо около 16% от общата бюджетна рамка. Приходите от социално и здравно осигуряване достигат 17,7 млрд. лв., в т.ч. 12,8 млрд. лв. вноски за общественото осигуряване (пенсии, общо заболяване и майчинство, безработица и т.н.) и 4,9 млрд. лв. вноски за здравно осигуряване. Общо осигуровките финансират 22% от общата бюджетна рамка.

Описаните дотук приходи покриват над 2/3 от бюджетната рамка. Други значими приходоизточници са имуществените данъци - близо 1,6 млрд. лв. приходи, и различните неданъчни приходи, в т.ч. 3,5 млрд. лв. приходи от такси, 1,8 млрд. лв. приходи и доходи от собственост и 2,5 млрд. лв. от продажбата на активи. Общо неданъчните приходи финансират около 12% от бюджетната рамка. Към тях можем да прибавим и очакваните 660 млн. лв. вноска от БНБ. Важна роля в бюджета играят помощите, като средствата от ЕС се очаква да достигнат над 7 млрд. лв. Това са средства, които в голяма си част финансират капиталови разходи в бюджета, тоест подкрепят публичните инвестиции. Близо 9% от общата бюджетна рамка се финансира от ЕС.

Въпреки че през 2024 г. ставаме свидетели да нормализиране на бюджетната процедура - имаме приет бюджет и правила за ключови бюджетни показатели (например формулата за определяне на минималната заплата), фискалната политика ще продължи да бъде сред водещите предизвикателства пред правителството. Време е да се постави фокус върху политиката по разходите, която да се ориентира към постигането на резултати и да овладее автоматичното нарастване на разходната част без реално да се постига напредък в ключови публични сфери. Другият фокус безспорно трябва да е устойчивостта на бюджета и свиването на дефицита.

Виж къде отиват твоите данъци и изчисли своя Ден на личната данъчна свобода на посветената страницата на ИПИ - www.kolkodavam.bg.

* Авторът Петър Ганев е старши изследовател в Института за пазарна икономика. Интересите му са в областта на развитието и икономическия цикъл, публичните финанси и ролята на държавата, регионалното развитие, свободните пазари и неравенството. Изучава и историята на Австрийската икономическа школа. Ганев е председател на УС на Българската макроикономическа асоциация (БМА) в периода 2016-2017 г. От 2020 г. е член на Надзорния съвет на "ПФК Левски". Автор на множество статии с икономическа тематика.

Анализът е публикуван ТУК >>