Нали сте чували мисълта, че мъжете никога не порастват, само играчките им стават по-големи. Същото се отнася за политиците от всички цветове, които реформи не правят и модернизация не постигат, но бюджетът им вече гони 100 милиарда.

Добре е поне, че има редовно правителство

След няколко години хаос и безвремие най-лошото щеше да бъде да ходим отново на избори, докато държавността продължава да се разпада. Зарадвах се, че повечето участници в коалицията (ГЕРБ и ИТН) се наричат десни и месеци наред се обявяваха против бюджетните дефицити. Затова сега съм силно разочарован, че вкарват още по-ляв и антиреформаторски бюджет. През последните години бях най-големият критик на бившия финансов министър. Сега той пръв разкритикува мощно бюджета по телевизията в сряда сутрин и съм съгласен с неговите аргументи. Интересно, очаквах той всъщност да го подкрепи, защото напълно се следват досегашните левичарски политики. Разлики почти не виждам.

10 разочарования в Бюджет 2025

По-подробни анализи тепърва предстоят. Но ето голямата картина.

  1. Защо ще харчим към 44% от БВП - рекорд за прехода?

През последните три десетилетия разходите бяха тридесет и няколко процента от много по-ниския в миналото БВП. Станишев (ляв) завърши с 36%, Борисов-3 с 37%. Сега ни баламосват с номера "40% без европейските средства" и забравят да уточнят, че с тях стават 44%. Т.е. без сметките за ток и парно семейният бюджет изглежда добре, но с тях... Да свикнем отсега нататък с разходи от четиридесет и няколко процента от БВП е нов обществен договор и нова прахосническа държава. Затова аз отказвам да свикна.

  1. В абсолютна стойност сумите са умопомрачаващи

През недалечната 2020 г. бюджетът имаше 42 млрд. лв. разходи. Оттогава лавината расте. Преди 2-3 години бях попитал цинично "На политиците колко милиарда ще им стигнат, сто ли?". Мислех, че съм имал предвид 2030 г., а не 2025 г., когато наближаваме и тази граница. Животът показва, че политиците от всички цветове и ширини са хищни и алчни да харчат, колкото могат, щом обществото им позволява.

  1. Дефицит от 3% успех ли е?

На читателите вече им е омръзнало да виждат мои статии и интервюта против бюджетните дефицити - сигурно за 4 години са над 100. Поне съм последователен и вярвам, че дефицити трябва да има по изключение само в лоши години с: а) война, б) природно бедствие, в) пандемия, 4) голяма мигрантска вълна, 5) рецесия, 6) кацане на извънземни. Нито една от тези катастрофи не се е случила. А ако се случат всичките заедно? Ние и в розови времена едва закърпваме минус 3-те процента с всякакви шмекерии, а ако дойдат черни?

Най-голямата пакост на последните 4 години е впечатлението, че -3% е новото нормално вместо 0%. А колко пъти ГЕРБ и ИТН използваха съвсем скоро същите аргументи и подкрепяха балансиран бюджет? Кого да попитаме? Според мен бюджетът се изготвя от голямата партия с премиер, финансов министър и шеф на бюджетната комисия. Те да кажат как се чувстват днес. Разочароващо.

  1. Субсидиите за ток продължават

Значи като имаме уж десни правителства, в енергетиката властва комунизъм. А ако дойдат леви? До коя година така?

Ако вашата фирма има високи сметки за наем, за метали, мебели и заплати, поискахте ли субсидии и за тези разходи? Аргументите са абсолютно същите, както и за цената на тока. В пазарна икономика ли сме?

  1. За концесии на публична инфраструктура ще чуем ли?

Министърът на транспорта Караджов спомена за концесия на Летище Пловдив - браво! В този ресор има и пристанища, и жп обекти. Подкрепям и се надявам да се осмели.

Но големите концесии с десетки (!) милиарди инвестиции могат да се случат при магистралите и ВиК сектора. Но там ще я караме, както досега. Ин хаус процедури, спорни обществени поръчки и седемдесет и някое място по корупция според Прозрачност без граници. Вода няма да има, готови магистрали също. Но милиарди ще има.

  1. За демография пак ли нищо?

Единствените сектори, където бих предложил по-високи разходи, са демографската политика (такава според мен никога не е имало) и модернизацията на армията. Но вместо да направим възможното да се раждат по 100 хиляди деца вместо сегашните петдесет и няколко хиляди, ние прахосваме милиардите за всичко друго.

  1. Това е бюджет на... чиновническите заплати

Не казвам, че заплатите са в публичния сектор са достатъчни. Не бяха високи, когато бяха няколко долара след 1997 г., а може би никога няма да догоним Люксембург. Правилните начини да се вдигнат доходите в публичния сектор са два:

  • Като се увеличи растежът на икономиката. Със скоростта на охлюв от 1.9% (реалният ръст на БВП за 2024 г.) няма да стигнем далеч. За това са нужни инвестиции, реформи и добра бизнес среда, но за тях никой не говори.
  • Като се съкрати размерът на публичния сектор. Ако в едно ведомство щатът падне наполовина, заплатите могат да се удвоят със същия бюджет. Даже ще спестим от сгради и др. Но засега никой не планира съкращения. Това правят Тръмп, Аржентина и Виетнам.

Вместо това ние вземаме държавни заеми, за да вдигаме заплати в няколко ресора.

  1. Отново 100% дивидент от държавните дружества

Значи от 2021 г. во веки веков ще източваме цялата кръв на и без това закъсалите държавни фирми. Там за инвестиции, модернизация и растеж никога няма да стане дума. Но данъкоплатците нека се подготвят за създаване на нови държавни компании и за периодична рекапитализация на стари в стил Булгаргаз и Топлофикация - София. Недалновидно.

  1. Юруш на държавния дълг

За какво критикувахме бившите управляващи, като ще правим абсолютно същото? Публичният дълг ще надмине 80 милиарда до края на мандата. Ще потърся телефона на Международния валутен фонд - за всеки случай.

  1. Дано поне влезем в Еврозоната

Очакваме правителството незабавно да предприеме всички стъпки за въвеждане на еврото от 1 януари 2026 г. Ще подкрепяме шумно. Крайно време е и за официална информационна кампания за ползите от Еврозоната, каквато не е имало никога.

Какво ще стане с финансовата дисциплина, ако накрая ни приемат в Еврозоната? Като гледам действията на днешното поколение политици от всички цветове, съм притеснен. Затова винаги съм подкрепял отговорна бюджетна политика - със или без Еврозона. И съм предлагал да въведем не маастрихтския критерий за максимум -3% дефицит, а т.нар. "Пловдивски критерии" (дал съм им такова име):

  • бюджетът да бъде балансиран
  • в години с над 3% ръст на БВП да има излишък
  • дефицит се позволява по изключение, ако има рецесия или се случат другите беди, описани в началото на тази статия

Според пловдивските критерии от 1997 г. досега единственият дефицит трябваше да бъде допуснат през 2009 г. заради световната финансова криза, довела до рецесия и у нас.

Мечтата ми да не се занимаваме целогодишно с бюджети си остава

Мечтая да напиша следващите си статии на други теми:

  • В България раждаемостта се увеличава двойно, държавата приоритетно подкрепя младите семейства с деца
  • Стотици хиляди българи трайно се завръщат в родината
  • Границите ни се пазят така, че пиле да не може нелегално да прехвръкне
  • Българската армия е модерна и е една от най-силните на Балканите, както преди век
  • България трайно е част от западната цивилизация, вкл. Еврозона и ОИСР
  • Пътуваме без визи до САЩ и имаме директни полети дотам
  • Българските университети са едни от най-добрите в Европа и десетки хиляди чужденци учат тук
  • Българските ученици не са слабаците в международните класации и са по-подготвени за предизвикателствата на 21 век
  • Чуждите инвестиции са десет пъти повече и са надминали нивата от >9 милиарда евро през далечната 2007 г.
  • Заедно с българските инвестиции брутното капиталообразуване в икономиката е по-близо до 40%, отколкото до сегашните 15% от БВП
  • Растежът на икономиката е няколко пъти по-висок и сме първенци в ЕС
  • Концесионирани са всички магистрали и са изградени за един мандат - Хемус, Черно море от Румъния до Турция, до Русе, до Видин, до Северна Македония
  • Третият терминал на Летище "Васил Левски" е за чудо и приказ
  • Българската борса отново е по-голяма от македонската и сме получили статут на Развиващ се пазар (Emerging Market). Десетки мощни български компании са листвани на борсите в София и по света
  • ...

Всичко това и много повече може да се постигне за един реформаторски мандат. В този живот или в следващия.


*Изразеното мнение в статията е изцяло лично. Авторът Николай Василев е Управляващ партньор в Експат Капитал.

Бил е член на две правителства на Република България, като последователно е заемал позициите на заместник министър-председател и министър на икономиката (2001-2003 г.), заместник министър-председател и министър на транспорта и съобщенията (2003-2005 г.) и министър на държавната администрация и административната реформа (2005-2009 г.).

Преди това е старши вицепрезидент в Lazard Capital Markets - Лондон (2000-2001 г.), както и асоцииран директор на UBS (UBS Warburg Dillon Read) в офисите на компанията в Токио, Ню Йорк и Лондон (1996-2000 г.), където работи в сферата на акции и развиващи се пазари. Работил е също така като данъчен консултант в Coopers & Lybrand - Будапеща, Унгария (1993-1994 г.).

Николай Василев има магистърска степен по международна икономика и финанси от Университета Brandeis (САЩ) с обменна програма в Университета Keio (Токио, Япония), както и бакалавърски степени от Щатския университет на Ню Йорк (САЩ) и Университета за икономически науки в Будапеща (Унгария). От 1999 г. той притежава степен CFA (сертифициран финансов аналитик). Владее английски, унгарски и руски език, има базови познания по френски, немски и японски.

Президент на Българската CFA асоциация. Автор е на четири книги - "Енергия" (2009 г.), "Меню за реформатори" (2014 г.), "Кариера или не" (2018 г.) и NEXT.BG (2023 г.)

ИЗБРАНО