17-11-2017 20-11-2018

От няколко години е очаквано, че акцизите ще се вдигнат

Петър Ганев, старши есксперт от Института за пазарна икономика

13:03 | 29 ноември 2022 | Автор : Стефан Кунчев 2 6397 Снимка: Dir.bg

Бюджетната комисия в Народното събрание ще разгледа на второ четене промени в акцизите на тютюневите изделия, предложени от Министерството на финансите и гласувани на първо четене. Залага се на повишаване на акцизите на всички тютюневи изделия: цигари, тютюн за пушене, нагреваеми тютюневи изделия и електронни цигари за 4 години напред. Предложението за приемане на акцизен календар беше приветствано от индустрията, но предизвика дискусии заради шоковото повишаване на някои от продуктите. Преди дни Financial Times пък публикува информация за очакваното до няколко дни предложение на Европейската комисия за преглед на Директивата за акцизите от 2011 г., която потвърждава досегашните спекулации за двойно повишение на минималната ставка от 90 на 180 евро за 1000 къса цигари от 2025 г.. За сравнение предвижданите у нас промени са за по 5% увеличение на година или 15% общо увеличение от 2025 г. Според информацията във Financial Times - очаквания минимален размер на данъчната тежест за новите бездимни алтернативи е: за нагреваемите продукти - наполовина по-нисък номинален минимум в сравнение с цигарите и за никотиновите течности между 20% и 40% от цената в зависимост от концентрацията на никотин. Така на практика Европейската комисия диференцира ясно новите алтернативи спрямо тяхната по-ниска вредност отколкото цигарите.

Според Петър Ганев от Института за пазарна икономика, който наблюдава развитието и анализира акцизната политика в областта на тютюна, вдигането на данъка се очаква от години. Защо тогава това предложение предизвика дискусии?

Интервю на Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика (ИПИ), със Стефан Кунчев във видео подкаста на Dir.bg "Какво могат парите".

- Г-н Ганев, нужно и навременно ли е повишението на облагането на тютюневите изделия у нас?

- В известна степен, да. Акцизът на тютюневите изделия винаги предизвиква огромен интерес, тъй като приходите са близо 3 млрд. лв., 2.9 млрд. лв. за миналата година. На фона на бюджета, в който данъчните приходи са около 40 млрд., този процент е доста сериозен и по-висок от това, което е в други страни. В други страни 1-2% от приходите идват от тютюн. При нас този дял е 6-7%, понякога 7-8%. Затова интересът е огромен. От близо 5 години не сме покачвали акциза. Мисля че през 2018 са последните промени, които влязоха в сила. Това е период, в който въпреки кризите, които ни връхлетяха, пандемията, разполагаемият доход се покачи значително. Тази комбинация от акциз, който не се мърда и разполагаем доход, който се повишава, прави цигарите по-достъпни. Особено цигарите, разбира се, тъй като това е големият пазар, там е големият приход. И когато те са по-достъпни, съответно потреблението леко се качва. Ние бяхме стигнали нива около 13 - 13.5 млрд. къса мащаби на потребление на цигари, преди 4-5 години. В последните години то леко нарасна и вече е малко над 15, т.е. това, че акцизът беше замразен, а доходите растяха, доведе до лек ръст на потреблението, въпреки кризите. От няколко години е очаквано, че акцизите ще се вдигнат. Може би трябваше да стане преди 1-2 години. Така или иначе не се случи и в момента има идея за възприемане на акцизен календар до 2026 с покачване на акцизите на всички изделия, включително електронните цигари - нов тип акциз и конкректно при цигарите - едно плавно повишение с около 5% на година.

- Ако всичко това звучи така логично, тогава кое в приетите на първо четене в Народното събрание промени предизвиква дискусии?

- Дискусиите са по няколко линии. Имаме поне 4 основни акциза, които предизвикват заинтересовани страни, дискусии и т.н. Първо, за цигарите, където казахме, че увеличението на акциза в следващите 4-5 години е 5%, т.е. с 5% всяка година, което е добра стъпка. Тя е приета от бизнеса, бих казал. Може би от всички. След което имаме тютюна на пушене с малко по-висока стъпка - 10% на година. Това също е в някаква степен разбираемо, тъй като акцизът там не е променян много по-дълъг период - 10 години. В момента най-ниският акциз е този върху нарязан тютюна за пушене или за свиване, както се казва. Имаме електронните цигари с течности с никотин, на които се въвежда акциз 9 евроцента. Това е и една от новините - в 13-14 държави в Европа вече има акциз върху електронните цигари, като някои облагат както тези с никотин, така и тези без. Сега се предлага акцизът да е само върху електронните течности с никотин. Това е все още малък пазар. Силните играчи, може би, не са толкова организирани, когато става дума за промяна на закон. Но там също има дебат, тъй като е нов акциз. И разбира се, дебатът за нагреваемите тютюневи изделия, които са на пазара вече 5 години и са разпознаваеми, особено в големите градове. За тях се предлага доста по-голямо повишение - говорим за над 20%, след това 17%, после 15% - т.е. едни стъпки, които са далеч по-големи. Това е един от основните дебати. Всъщност, от цялото това обобщение темите са две. Едната е структурата на акциза за цигарите. Това, че има повишение е прието, обаче каква да е структурата: пропорционален, специфичен - по този въпрос компаниите имат вътрешни спорове заради различни стратегии. Мисля че другата голяма тема е нагреваемите изделия, тъй като стъпката на покачване на акцизите е по-сериозна спрямо цигарите или тютюна за пушене. Това не е много добре аргументирано и обяснено и по-скоро там трябва да се търси някакво по-балансирано решение.

- Какво ще бъде отражението върху ценовите решения на компаниите? И в крайна сметка, върху потребителите на тютюневи изделия в България?

- Логично е да има известно поскъпване. По принцип акцизът и въобще данъците са голяма част от цената на цигарите. Говорим за над 80 - 85%, а понякога и повече. Вдигането на акциза води до покачване на цените. Не автоматично. В крайна сметка, компаниите са тези, които взимат ценовите решения. Имало е такива случаи в миналото, когато вдигането на акциза е по-малко, компанията може да реши дали да вдигне цената или да задържи известно време. Още повече, че цените са през 10 ст. и ако вътрешните изчисления покажат, че трябва да завършва на и 5, да вземе решение дали да е "горе" ли "отдолу". Има много ценови и други детайли, но когато говорим за вдигане на акциза на всички изделия и то в календар, което е добро, защото трябва да има предвидимост за следващите 4 години, ще има поскъпване. Конкретно за цигарите то няма да е драматично. На фона на това, че те са по-достъпни в момента, както и на историята ни с много резки промени през 2009 и 2010 г., това ще бъде нещо поносимо. Най-вероятно ще има лека редукция на потреблението. Еластичността при нас, въпреки че са цигари, е горе-долу висока. По-високата цена води до по-ниско потребление. Това е доказано през годините.

- Какви са според Вас са аргументите на финансовото министерство? Вие споменахте нещо подобно за това увеличение, но на нагреваемите тютюневи изделия спрямо класическите цигари, ако ги сравним двете?

- Аз не виждам много силни аргументи защо трябва да е по-сериозно, т.е. едното го вдигаме с 5% а другото - с над 20% през следващата година.

- Да. Защо?
- Това, което виждаме, тъй като сме разглеждали много детайлно европейската практика, в момента взимаме добрите практики, т.е. на тези изделия сме им дали отделна дефиниция, дали сме им отделна акцизна категория, облагаме ги със специфичен акциз, т.е. абсолютна сума, без да зависи от цената и облагаме тютюна, а не късовете, защото може и да не са на късове. Нагреваемите изделия могат да бъдат най-различни, както и електронните цигари - има разнообразие от продукти. От тази гледна точка спазваме добрата практика. Бих казал, че в момента по отношение на акциза като ниво сме по-скоро в добрия мащаб в Европа. Облагането на количеството тютюн в нагреваемото изделие в момента е същото, почти 1 към 1 като облагането на количеството тютюн в цигарите, т.е. ако ги съпоставим на тютюн, защото цигарите са облагаеми на късове. Ако ги съпоставим на количество тютюн в двете изделия, акцизът е почти 1 към 1 - това не е случайно,. сметнато е да бъде горе-долу така. Практиката в Европа показва, че или се цели да е 1 към 1, или да има известна отстъпка за нагреваемите, т.е. акцизът върху тютюна в нагреваемите да е леко по-нисък от акциза върху тютюна в цигарите. 1 към 1 е сравнително добра практика, а това, което се предлага в момента с по-рязкото изменяне, ще измести този баланс и тази бонификация на нагреваемите ще изчезне. Да «накажем» новите изделия за сметка на цигарите, което не се случва в Европа. В Европа по-скоро има бонификация.

- Добре, а в околните на нас страни такава идея съществува ли? Какво е това сравнение, ако можем да го направим, с тютюна в класическите цигари и нагреваемите изделия?

- По-скоро е по-ниско, т.е. облагането на нагреваемите в сравнение с цигарите в страните около нас - в Централна и Източна Европа, балтийските републики, Румъния, Гърция е по-скоро по-ниско.

- От това, което се предлага сега от Министерството на финансите?

- Дори от това, което е текущо в момента. От това, което се предлага - още повече. Това съотношение 1 към 1 в периферията на Европа или в догонващите страни по-скоро е с още по-голяма бонификация за нагреваемите изделия. Бих казал, от тази гледна точка ние по-скоро трябва да гоним най-лесното решение - един и същ темп. Ако вдигаме цигарите с 5%, а тютюна за свиване с 10%, то нагреваемите изделия също трябва да ги вдигаме с 5-10%. Това е най-логично, тъй като към момента имаме сравнително балансирана структура, още повече че приходите продължават да бъдат много над 90% от цигарите. Това е големият приходен източник, това е и най-голямото потребление. Другите, които държат сравнително по-малък пазарен дял, носят и по-малко приходи. Да ги наказваме е по-скоро странно. Европа не ги наказва, по-скоро ги стимулира.

- Докато се готвех за днешната ни среща, попаднах на един интересен пример от Франция. След драстично увеличение на цените на цигарите от преди няколко години там, продажбите са паднали, но пък според проучване на KPMG французите не са започнали да пушат по-малко. Напротив, те са започнали да купуват контрабандни цигари. Така нито държавата е била доволна в крайна сметка, нито здравният статус на хората се е подобрил по някакъв начин. Как мислите, дали ако това, за което си говорим в момента, се случи по начина, по който е предвиден, няма да стигнем до същия резултат и ние?

- Когато говорим за контрабанда, най-често говорим за цигари. Нашата история е такава. Разбира се и тютюн за свиване, но той е по-малък дял. Когато трябваше да достигнем минималните нива в Европа, големите стъпки бяха през 2010 г.. Тогава, през 2009 и 2010 г. България, много други страни от Централна и Източна Европа, балтийските републики вдигнаха много рязко акциза. Говорим за умножаване по 1.5, дори за удвояване, много големи стъпки. Тогава имахме рекордни нива на нелегална търговия в България - 1/3 от всички цигари бяха нелегални. Подобни бяха нивата и в балтийските републики. Там стигнаха над 30% заради много рязко покачване. След това успявахме да се опазим от такива стъпки. Нелегалната търговия е, когато изненадващо вдигнеш рязко акциза. Когато го вдигаш, както е при цигарите, с по 5%, или както е при тютюна за пушене, с 10% и това е планирано, може да има някакъв импулс за нелегална търговия, но по-скоро ще е малък. Няма да е нещо широко разпространено. В момента знаем, че има много ниски нива на нелегална търговия - между 2 и 4% и особено в големите градове е ниска. Такива процеси има по-скоро в малки населени места, където има по 1-2 магазина, но и там е малко. Така че, моето притеснение не е в нелегалната търговия на фона на тези стъпки. Моето притеснение е, че наистина, вдигайки повече акциза върху нагреваемите, може да има прилив от тях към цигарите, тъй като ценово насочваме потребителя към цигарите. А иначе примерите от Европа са хубави, тъй като интересното е, че новият тип изделия, особено нагреваемите, са успешни в страни, в които първо има много висок дял на пушачите.

- В България 39 на 100 от населението са пушачи. Ние сме в челните позиции.

- Да, висок дял на пушачите. Висок дял и на хората, които никога не са се опитвали да спрат. България също е в челото там.

- Вие мислите ли, че с повишаване на акцизите ще се постигне резултат спиране на тютюнопушенето, или намаляване?

- По-скоро постепенно намаляване на потреблението. Нормално, когато един продукт е по-трудно достъпен, има лек спад. Ние го виждаме. Имали сме периоди преди 15-20 години с над 20 млрд. къса. Сега казваме - да ги смъкнем под 15 млрд., т.е. вече има промяна, но продължаваме да бъдем нация, в която се пуши много и в която има много голям дял от пушачите, които никога не са опитвали да спрат. Точно в тези държави има потенциал за навлизане на изделия като нагреваемите тютюневи изделия, тъй като дават алтернатива. Споменахте Франция -там е по-различно, там има и друг тип изделия, които тук ги няма и които са в по-големи мащаби. Там и облагането спрямо нагреваемите е доста по-тежко. Всъщност, Франция е най-лошият пример откъм акцизна рамка за нагреваеми изделия. Но, ако ние вдигнем в тези мащаби, по-скоро ще отидем в челото заедно с Франция и Испания, които имат най-негативна в сравнителен план акцизна рамка спрямо новите изделия. В момента сме в една златна среда, дори сме малко в по-високия диапазон, но сме близо до средата. Трябва да поддържаме това, което имаме в момента като рамка с едно плавно покачване на акциза на всички изделия.

Петър Ганев е старши изследовател в Института за пазарна икономика (ИПИ). Интересите му са в областта на развитието и икономическия цикъл, публичните финанси и ролята на държавата, регионалното развитие, свободните пазари и неравенството. Изучава и историята на Австрийската икономическа школа. Ганев е председател на УС на Българската макроикономическа асоциация в периода 2016-2017 г. В момента е член на Надзорния съвет на "ПФК Левски". Автор на множество статии с икономическа тематика. Отговаря за студентските инициативи на ИПИ.

ИЗБРАНО