Не стойте просто така, закрийте ги

Слабите институции в България раждат и управляват слаби публични предприятия

Снимка: iStock by Getty Images

Не стойте просто така, закрийте ги

Слабите институции в България раждат и управляват слаби публични предприятия

09:34 | 20 юли 2024 | Автор: Институт за пазарна икономика 38 13185 Снимка: iStock by Getty Images

МВФ публикува доклад за провала на публичните предприятия в България. Разбира се, той не е озаглавен така, а съвсем по консултантски България: Фискални рискове от публичните предприятия. В него има добра аналитична част за дейността им, за разлика от справочника, публикуван от Агенцията за публичните предприятия (АПП), наречен Годишен обобщен доклад за държавните публични предприятия за 2022 г. В последния, оценъчният елемент на авторите се свежда до общи констатации в няколко параграфа, на фона на набиващите се на очи изводи от представените данни в над 170 страници.

Ето най-важните констатации в анализа на МВФ:

Публичните предприятия (ПП) са над 700 на брой (държавни и общински) и в целия спектър от икономически отрасли, като има сектори в които те преобладават като доставчици на услуги - производство и пренос на електрическа енергия, пренос и търговия с газ, железопътен транспорт, водоснабдяване и канализация, напояване и други;

Публичните предприятия товарят бюджета директно с над 1,5% от БВП годишно, но условните им задължения достигат 12% от БВП, и това - без да се включват дадените от самите предприятия гаранции на трети страни, за които не се изисква одобрение от МФ и по тази причина не е налична информация. Те тежат на всички данъкоплатци всяка година не само с директни субсидии и капиталови трансфери, но и със задължения в бъдещето, които все някога ще трябва да бъдат платени;

И в двата анализа няма качествена оценка на услугите, предоставяни от публичните предприятия, но само при изброяването на няколко големи всеки потребител може сам да прецени качеството - "Български пощи", "БДЖ-Пътнически превози", редица ВиК-та из страната, лечебни заведения. Очевидният и продължаващ с години провал трябва да е аргумент за преразглеждане на участието на държавата в тези дейности. От друга страна, има и положителни примери на публични предприятия, които консистентно се справят добре ("Кинтекс", "РВД", "Български спортен тотализатор", "Агенция дипломатически имоти в страната"), което е аргумент, че държавата трябва да се изтегли и да спре да се занимава с подобни дейности.

Несвойствени дейности, осъществявани от държавни предприятия продължават да съществуват напук на логиката - производство на сирене, конгресна дейност, предоставяне на езикови курсове, изготвяне на маркетингови стратегии, шивашка дейност, търговия и други подобни са само няколко примера.

Заетостта, осигурявана от публичните предприятия надминава 4% от общата заетост или над 125 хил. души и расте. Това са хора, голямата част от които могат да работят при по-добри условия на труд и по-високо заплащане в частния сектор, но в замяна на увеличаване на продуктивността. И докато в трудни години на икономически сътресения държавните предприятия се разглеждат като инструмент за запазване на заетост и изпълнение на социални функции, то в условията на ниска безработица и липса на работна ръка, това "запасяване с хора"[1] вреди директно на останалата част от икономиката, практически блокира структурните трансформации и ограничава разширяването на производствения потенциал като цяло.

Все пак, невидимите ефекти от съществуването и състоянието на държавните предприятия са далеч по-важни, като сред тях следва да посочим поне следните.

Води се политика, която да се съобразява с фалирали предприятия чрез ограничаване на конкуренцията - редица реформи се отлагат или изобщо не са на масата, защото биха довели до влошаване на състоянието на и без това фалирали предприятия. В опит да защитят провалящите се държавни предприятия, правителствата ограничават видимо или не толкова работата или навлизането на нови играчи. По-малък или никакъв избор за потребителите, или ситуация, в която малка група граждани ползват публично финансирани услуги, платени от всички данъкоплатци е обичайна ситуация. Пример - БДЖ и ограниченията за междуградски автобусни превози поради дублиране с ж.п. транспорт.

"Изсмуква" се човешки ресурс, зает в неефективни дейности, получаващ (често) ниски заплати, поддаващ се на влияние - повечето държавни предприятия привличат работници по няколко причини - не се работи на пълни обороти, няма реална оценка на работата, заплащането по-често не зависи от труда, няма ефективен контрол. Както и да се погледне, това води до сбъркани стимули, които допринасят за влошаване на резултатите, т.е. до повече бюджетни субсидии и по-некачествени услуги. Пример - "Български пощи", които наемат повече от 7 500 души.

Корупция, клиентелизъм и/или бездействие - назначаването в бордовете на държавно предприятие е изключително желано сред точно определен кръг хора, в който влизат партийни членове, хора с мераци да облагодетелстват даден бизнес (доставчик, клиент) или хора с амбиции за власт. И трите причини не водят до подобряване на управлението, както е видно от опита ни до момента.

Пропускат се икономически ползи - най-важният ефект са всички пропуснати възможности - нови инвестиции, нови работни места, нови технологии, които не са се реализирали и никога няма да се реализират по две причини - или услугите, предоставяни от публичните предприятия възпрепятстват всички свързани по веригата бизнеси, или държавните политики, защитаващи от фалит публичните предприятия вредят и пречат на растежа на останалите икономически субекти.

Политически риск - този риск, асоцииран с влиянието на политическата ситуация върху дейността на една компания винаги съществува, но се реализира веднага при смяна на правителство в публичните предприятия. Дори и новият Закон за публичните предприятия, изработен със сътрудничеството на ОИСР не можа да адресира този риск изцяло и въпреки, че след приемането му бяха спрени чисто политически опити за смени на ръководства, видно е, че процедурите могат все още да бъдат заобиколени.

Наскоро публикувано изследване[2] на 1160 приватизационни сделки и 61 национализации в 30 европейски страни за периода 2007-2016 показва, че при слаби и неефективни институции държавните предприятия са вредни за икономическия растеж, докато при добри институции те могат и да допринесат положително за икономическото развитие, но само до определена степен.

Какво да се прави?

И двата документа (МВФ и АПП) не дават ясни препоръки за коренна промяна. МВФ все пак посочва, че трябва да се подобри управлението на публичните предприятия, което е абсолютния минимум на фона на всички данни за неефективността, загубите и милионите субсидии. Агенцията за публичните предприятия пък изобщо няма подобен раздел, т.е. тя наблюдава и обобщава преглед на 265 публични предприятия без изобщо да се опита да предложи конкретни стъпки за подобрение на ситуацията.

А всъщност пътят към добри услуги като превоз на пътници и товари, производство и доставка на електроенергия, пощенски услуги, ВиК услуги е освобождаване от държавната некомпетентност и влияние. Това става или като се закрият повечето от тези предприятия, или като преминат в частни ръце след прозрачна и конкурентна процедура. Към момента, нито един от аргументите за съществуването на публични предприятия не може да бъде приет:

- нито има висока безработица и те помагат с наемане, точно обратното;

- нито осигуряват качествени публични услуги, точно обратното;

- нито вноските им в държавния бюджет помагат за фискалната стабилност, точно обратното;

- нито са машина за икономически растеж, точно обратното;

- нито са иновационни лидери, от които останалата част от икономиката да "печели", точно обратното.

Провалът в управлението на публичните предприятия, неуспехът в контрола и наблюдението над работата им и недобрите услуги, които предоставят доказват, че слабите институции в България раждат и управляват слаби публични предприятия. И докато институциите не могат да бъдат закрити, то повечето публични предприятия може и трябва, защото в България вместо шампиони те са бедствие, за което плащаме всички.

[1] Точният термин е "labor hoarding".

[2] Виж Katarzyna Szarzec, Ákos Dombi, Piotr Matuszak, State-owned enterprises and economic growth: Evidence from the post-Lehman period, 2021

Статията от бюлетина на ИПИ е публикувана ТУК >>