17-11-2017 20-11-2018

Можем ли да се измъкнем от капана на "най-бедните" в ЕС

Нужни са макроикономическа стабилност и реформи, които стимулират инвестициите и растежа и ограничават прахосването

Снимка: iStock by Getty Images

Можем ли да се измъкнем от капана на "най-бедните" в ЕС

14:47 | 30 март 2024 | Автор: Петър Ганев*, старши изследовател в Института за пазарна икономика 20 2376 Снимка: iStock by Getty Images

Брутният вътрешен продукт на човек от населението по паритет на покупателна способност в България достигна 64% от средноевропейското ниво през 2023 г. Това е един от показателите, които най-точно показват конвергенцията в рамките на Европейския съюз, тъй като отчитат разликите в цените в отделните страни и съответно дават напълно сравними стойности. А познатият израз "България е най-бедната държава в ЕС" често се базира именно на този индикатор. Отчитайки икономическата динамика в страната, изглежда вероятно в следващите години да се отлепим от дъното на класацията.

България отчита постоянно подобрение в показателите за конвергенция в последните две десетилетия. Въпреки поне трите кризи, които ни връхлетяха, и съответно трите периода на отрицателен растеж в последните 20 години -

продължителната рецесия от 2009 г. вследствие на глобалната финансова криза,
плитката рецесия и ниския растеж от 2012-2013 г. след разразилата се европейска дългова криза,
дълбоката рецесия от 2020 г. вследствие от пандемията и тежките социални ограничения,

България почти неизменно има по-висок растеж от средния за ЕС. БВП на човек по паритет на покупателна способност в България се покачва от под 40% преди членството в ЕС до 64% през 2023 г. След пандемията България отчита сериозен ръст, в т.ч. заради преброяването и корекцията в населението, като само за три години показателят се подобрява с 9 проценти пункта.

В последните години всички нови страни членки от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) се поместиха в границата от 70-90% от средното ниво за ЕС, в т.ч. и Румъния. Към 2021 г. България остана единствената страна в ЕС, която не беше пробила границата от 60% и съответно изоставаше с 10-15 проценти пункта дори от по-слабо представящите се нови страни-членки от ЦИЕ. Постигнатите 64% през 2023 г. вече ни приближават до групата страни от ЦИЕ, които също подобряват своите показатели, но все пак продължават да бъдат в диапазона между 70 и 90% спрямо средното за Европа. Единствено Чехия и Словения са минали границата от 90%, докато Латвия, Словакия, Унгария, Хърватия и Румъния са в рамките на 70-80%.

Интересно е сравнението с Гърция, която сериозно влоши показателите си за сближаване в последните две десетилетия. Преди 20 години разликата между България и Гърция е огромна - през 2004 г. южната ни съседка постига своя максимум от 98% спрямо средното за ЕС, докато в България показателят е на ниво 35%. Това са над 60 проценти пункта разлика или казано по друг начин - Гърция изпреварва три пъти България по физически обем на икономиката на човек и отчитайки разликите в цените. Към 2023 г. разликата е стопена до едва 3 процентни пункта - 64% за България спрямо 67% за Гърция. Ако продължим тенденцията на догонване и постигнем добър икономически растеж в следващите години е напълно възможно да изоставим последната позиция и да приближим границата от 70% от средното за ЕС.

Този поглед към конвергенцията на България и другите страни от ЦИЕ към средните нива за ЕС е особено актуален на фона на поредната политическа криза и предстоящи избори в страната. Ако оставим многото всекидневен шум настрана, то голямата цел пред икономиката на страната е в кратък период да обърнем тенденцията от последните две години на забавяне на икономическия растеж и в дълъг период да постигнем трето десетилетие на устойчиво догонване и съответно приближаване на другите успешни страни от ЦИЕ. Това се постига с макроикономическа стабилност и провеждане на реформи, които стимулират инвестициите и растежа и ограничават прахосването. Независимо дали преди или след избори, това трябва да е основната цел пред политиците, които отново са сред рисковите фактори за икономическия растеж.

* Петър Ганев е старши изследовател в Института за пазарна икономика. Интересите му са в областта на развитието и икономическия цикъл, публичните финанси и ролята на държавата, регионалното развитие, свободните пазари и неравенството. Изучава и историята на Австрийската икономическа школа. Ганев е председател на УС на Българската макроикономическа асоциация (БМА) в периода 2016-2017 г. От 2020 г. е член на Надзорния съвет на "ПФК Левски". Автор на множество статии с икономическа тематика.

Статията е от бюлетина на Института за пазарна икономика и е публикувана ТУК >>

ИЗБРАНО