17-11-2017 20-11-2018

Мария Христова: Интелигентното земеделие прави селското стопанство по-изгодно за фермерите

Много производители нямат достъп до необходимите финансови ресурси за инвестиции в нови технологии

Снимка: Иван Коловос

Мария Христова: Интелигентното земеделие прави селското стопанство по-изгодно за фермерите

Много производители нямат достъп до необходимите финансови ресурси за инвестиции в нови технологии

10:46 | 14 юни 2024 | Автор : Божидара Живкова 0 5710 Снимка: Иван Коловос

Мария Христова е експерт по стратегическо планиране и финансиране в областта на земеделието и Общата селскостопанска политика, юрист и магистър дигитализация на земеделието в Аграрен университет, учредител на инициативата Агривенчърс за подпомагане на стартиращи компании в областта на земеделието и храните в Централна и Източна Европа. Мария е една от 17-те българи, която премина обучение в Съединените американски щати, в най-добрия университет за предприемачество - Бабсън в Бостън в рамките на програмата Leap на фондация Америка за България. Мария Христова ще води панела за следващо поколение решения за устойчиво и интегриращо климата земеделие по време на най-голямата и значима среща за Зелената сделка в ЦИЕ "Green Transition 4.0". В него ще бъдат обсъдени стратегиите и технологиите, които помагат на селското стопанство да се адаптира към климатичните промени и да смекчи негативното си въздействие, като същевременно се запази производителността. Темата за кръгова икономика също ще бъде застъпена по време на най-значимата среща на високо ниво в региона.

Green Transition

Участвай в най-голямата дискусия за зеления преход в Централна и Източна Европа - Green Transition Forum 4.0, София 26-28 юни 2024 г. >>

Какви стъпки според вас са необходими за адаптиране на сектора на земеделието и храните към изменението на климата?

Измененията и колебанията на климата, които виждаме в България, водят до промяна на условията за растеж и развитие на земеделските култури. Това има пряка връзка с начина, по който се произвежда, разпределя и консумира храната. Климатът е тясно свързан с методите и перспективите за национално производство.

Секторът на земеделието привлича вниманието на инвеститори и заинтересовани страни, тъй като производството на храни е сред основните причини за глобалните промени в околната среда. Селското стопанство заема 40% от световното използване на земя, а хранителните продукти са отговорни за 21% от емисиите на парникови газове в световен мащаб и 70% от използването на вода.

В контекста на няколко ключови фактора на промяната - демографски и икономически растеж, променящи се модели на потребление, технологичен напредък, интеграция на глобалната търговия и изменението на климата, които ще повлияят на селскостопанската верига на стойността, агро-хранителният сектор ще трябва да се адаптира към нарастващото търсене на храна, като същевременно се справи с предизвикателствата за устойчивост и новите правила. Независимо какви са регулациите - текущи и предстоящи, следва тази тема да бъде обект на дискусии, не от гледна точка на залагане на нови изисквания, а от гледна точка на възможности за развитие на сектора и неговото финансиране.

Финансирането на проекти за възстановяване на деградирани земи е също важно. Обучението и подкрепата на земеделските производители чрез програми за обучение и семинари, както и подкрепата от държавата и неправителствени организации, ще улеснят внедряването на устойчиви земеделски практики.

Научи за предизвикателствата и възможностите от зеления преход - Green Transition Forum 4.0 >>

Също така държавни политики, които насърчават устойчивото развитие на земеделието и инвестират в научни изследвания и технологии, подпомагащи адаптацията към климатичните промени, са от решаващо значение. Тези мерки ще позволят на земеделския сектор да се справи с предизвикателствата, породени от климатичните изменения, и да осигури устойчиво и ефективно производство на храни.

Какви са най-големите предизвикателства пред развитието на устойчивото земеделие в България и региона на ЦИЕ?

Според мен основните предизвикателства за адаптация са свързани със земеползването - липсата на сигурност в земеделските производители ги лишава от възможност да инвестират в здравето на почвата, мерки за задържане на въглерод и противоерозионни мерки, нови технологии свързани с намалени обработки и др. Липсата на работна ръка и на специалисти във фермите и животновъдните обекти е спирачка за нови възможности за търсене на стратегическо развитие и адаптация. Все повече стопани се отказват именно поради тази причина.

Отделно от това, финансирането и липсата на специалисти по устойчивост в земеделието, земеползване и достъп до знания и иновации в производството допълнително затрудняват тази адаптация. Докладът за състоянието на климатичните технологии на PwC за 2023 г. показва, че през последното десетилетие само 10% в световен мащаб от средствата за климат са отишли в сектора на хранително-вкусовата промишленост. В допълнение земеделските производители, университети и бизнес не се възползват от програми за сътрудничество, финансирани директно от Европейската комисия.

Каква е ролята на иновациите в селското стопанство и какви са най-големите предизвикателства пред тяхното внедряване в България и ЦИЕ?

Иновациите в селското стопанство играят ключова роля за повишаване на ефективността, устойчивостта и производителността на земеделските практики. Те включват нови технологии, методи и подходи, които оптимизират управлението на ресурсите, намаляват въздействието върху околната среда и увеличават добивите. Чрез внедряване на модерни техники като прецизно земеделие и напояване, въглеродни практики, автоматизация и генетично подобряване на културите, земеделските стопанства могат да повишат производителността си и да намалят загубите. Освен това, иновациите помагат за устойчиво управление на водните и почвените ресурси, което е от съществено значение за адаптацията към климатичните промени.

Въпреки значителните ползи от иновациите, тяхното внедряване в България и Централна и Източна Европа е изправено пред редица предизвикателства. На първо място производителите нямат структурирана информация и достъп до такава за новите технологии и практики. Липсата на финансиране е основна пречка, тъй като много земеделски производители нямат достъп до необходимите финансови ресурси за инвестиции в нови технологии и оборудване. Недостатъчната информираност и образование на фермерите относно новите технологии и методи също представлява значителен проблем. Ограничената инфраструктура, като липсата на напоителни системи и логистични мрежи, затруднява внедряването на иновации. Регулаторните бариери и сложните, често променящи се регулации допълнително затрудняват прилагането на нови технологии. Освен това, скептицизмът и съпротивлението към промени от страна на някои земеделски производители, които предпочитат традиционните методи, също възпрепятстват процеса.

Бъди част от разговора за по-зелено бъдеще >>

За да се преодолеят тези предизвикателства, е необходимо да се създадат подходящи условия за подкрепа на земеделските производители, включително финансови стимули, образователни програми и инфраструктурни подобрения. Освен това, трябва да се насърчава сътрудничеството между правителствени, неправителствени и частни организации за подпомагане на иновациите в селското стопанство.

Как може да се подобри устойчивостта на хранителния сектор в България?

Селскостопанският сектор преживява технологично развитие, особено в развитите страни. В развиващите се страни темпът на внедряване е доста бавен, но се наблюдава увеличение, включително и в България. Интелигентното земеделие прави селското стопанство по-изгодно за фермерите. Достъпът до специфична информация, прогнози за времето и прогнози за добиви дават възможност за проактивни подходи и технологични решения в земеделието. Чрез тези технологични решения се постига устойчивост и улеснение за фермерите чрез внедряването на IoT устройства, сензори и автоматизирани системи.

Подобрение в устойчивостта на хранителния сектор в България може да има ако се промени и начинът на финансиране на научно-развойната дейност и се създадат финансови облекчения за бизнеса, който инвестира в нови продукти и услуги, и се увеличат инвестициите в приложна наука и нови процеси за сътрудничество, които да бъдат ръководени от бизнеса. В допълнение е необходимо насърчаване на предприемачеството в областта на земеделието и храните, намаляване на административната тежест с цел привличане на млади хора, които искат да развиват решения, свързани с технологии и иновации в областта на земеделието и храните.

Каква е ролята на кръговата и биоикономиката в селското стопанство и как може да се насърчи устойчивото използване на ресурсите в сектора на земеделието и храните?

Терминът "кръгова икономика" се отнася до концепцията за запазване на стойността на продуктите, материалите и ресурсите за възможно най-дълъг период от време и свеждане до минимум на отпадъците. През 2020 г., в отговор на Европейския зелен пакт, беше изготвен нов план за действие, който поставя цел до 2030 г. в ЕС да се удвои делът на материалите, които са рециклирани и върнати обратно в икономиката.

През периода 2014 - 2020 г. ЕС е планирал над 10 млрд. евро за финансиране на прехода към кръгова икономика. Въпреки наличието на средства в ЕС и цялостната подкрепа за кръговата икономика, финансирането не е насочено ефективно към инвестиции, съсредоточени върху кръговото проектиране на продукти и производствени процеси. Финансирането от ЕС е използвано предимно за управление на отпадъците, което има по-малък потенциал за намаляване на въздействието върху околната среда. Въпреки че при програмирането на периода 2021 - 2027 г. е поставен по-голям акцент върху кръговата икономика, все още значителна част от финансирането за кръгова икономика е за управление на отпадъците, а не за тяхното предотвратяване или създаване на нови продукти.

Не пропускайте най-голямата и значима конференция за Зелената сделка "Green Transition Forum 4.0: Новите перспективи пред Централна и Източна Европа (ЦИЕ)", за да научите най-интересното за енергийната еволюция и бъдещето на енергийния сектор в региона на ЦИЕ, организирана от Dir.bg и 3Е-news. Конференцията ще се проведе от 26 до 28 юни, а от конферентните сцени в Sofia Event Center ще говорят представители на над 18 държави, като общо над 2500 участници, от които над 750 топ мениджъри, ще проведат ключовия разговор за утрешния свят.

България е на 20-о място по развитие на биоикономиката спрямо 28-те държави членки на Европейския съюз, което е изключително скромна позиция на фона на останалите европейски партньори. Преди пет години биоикономиката на България е създала 3,7 млрд. евро брутна добавена стойност (БДС), съставляващи 0,6% от БДС, докато за ЕС-28 тя е достигала 621 млрд. евро.

Наблюдава се ниска активност за участие и в програмата "Хоризонт Европа" с бюджет от 95,5 млрд. евро. Кръговата икономика се споменава пряко или косвено, в четири от шестте теми или "клъстери" на "Хоризонт Европа" (клъстер 1 "Здравеопазване", клъстер 4 "Цифрова сфера, промишленост и космическо пространство", клъстер 5 "Климат, енергия и мобилност" и клъстер 6 "Храни, биоикономика, природни ресурси, селско стопанство и околна среда"). Кръговият дизайн е обхванат основно от клъстер 4, като сред възможностите за финансиране и очакваните въздействия включват екопроектиране на продукти и услуги и устойчиви още при проектирането съвременни материали и технологии.

Каква е вашата визия за бъдещето на сектора на земеделието и храните в България и Източна Европа, като се има предвид балансът между икономически, социални и екологични аспекти?

Последните години земеделието в България и ЕС се изправи пред редица сериозни предизвикателства, породени от кризи от различно естество - Ковид, война, нарастване двойно и тройно на разходи за производство, както и различни регулации, които се случиха почти едновременно. Европейските фермери понесоха щети заради събития, за които нямаха вина.

Визията за бъдещето на сектора на земеделието и храните в България и Източна Европа е свързана с наличие на яснота дали Източна Европа ще работи усилено по темата за устойчивост и насърчаване на производството. Със сигурност в икономически аспект следва да има яснота какво ще се случи при евентуалното присъединяване на Украйна към ЕС и как ще бъде избегнато смущение на пазара, каква подкрепа за земеделските производители чрез иновации, субсидии за устойчиво производство и развитие на селските райони ще бъде договорена в рамките на следващата Многогодишна финансова рамка на Европейския съюз. Социалната страна включва осигуряване на достатъчни мерки и финансиране за привличане на работна ръка в земеделието, подкрепа за семейни ферми и насърчаване на равен достъп до финансиране спрямо други държави в ЕС.

От екологична гледна точка, важно е преди да се въвеждат мерки на ниво ЕС те да бъдат обсъдени с производителите с цел не да се хвърлят в пространството определени цели и изисквания, а да се предложат решения за преход към устойчивост, които самите стопани и бранш подкрепят и приемат като адекватни спрямо практиките на полето мерки.

Темата за иновации и земеделие ще бъде поставена на предстоящия през юни най-голям и значим форум в Централна и Източна Европа (ЦИЕ), посветен на темата за европейската Зелена сделка Green Transition 4.0. В рамките на панела за иновации да бъдат дискутирани темите за тенденциите и решенията за развитие на региона и България като хъб за иновации в земеделието и храните.

Събитието "Green Transition Forum 4.0: Новите перспективи пред Централна и Източна Европа (ЦИЕ)" е организирано от Dir.bg и 3Е-news в партньорство с ACT Commodities, ПроКредит Банк, Visa, European Investment Bank, Електрохолд, Yettel, Артекс Инженеринг АД, ОББ, Геотехмин, Енергео, Аурубис България, АЕЦ Козлодуй, Българска Фондова Борса, УниКредит Булбанк, МЕТ Енерджи Трейдинг България, Дънди Прешъс Металс, Фонд ФЛАГ, Българска банка за развитие, ICGB, The Oil and Gas Employers" Federation, Главболгарстрой, Електроенергиен Системен Оператор, Булгартрансгаз, Фонд на фондовете, Български Енергиен Холдинг ЕАД, , Westinghouse, Филип Морис България, БМФ Порт Бургас АД, Информационно обслужване АД, Българска асоциация "Природен газ".

Green Transition 2024 се осъществява с медийната подкрепа на БНТ, БТА, БНР, bTV Media Group, Дарик Радио, Darik Business Review, Euroactive, Economic.bg, ESGnews.bg и The Recursive.

ИЗБРАНО