17-11-2017 20-11-2018

Ласло Андор: Европа трябва да създаде нов модел за икономически растеж

Без повече колективен фискален капацитет ЕС няма да може да се справи нито с климатичния преход, нито с технологичната конкуренция или пък с демографските дисбаланси, смята генералният секретар

Снимка: БТА

Ласло Андор: Европа трябва да създаде нов модел за икономически растеж

10:20 | 19 февруари 2024

| Автор : Георги Велев, 3е-news.net

0 8367 Снимка: БТА

Преходът - зелен, дигитален и демографски, е акцентът на дискусията "Цената на личния преход" бе акцент на провелата се наскоро дискусия в София, чийто фокус бяха именно зелената и дигитална трансформация на която Европа е подложена. За коментар по тези въпроси и как вижда развитието на ЕС потърсихме Ласло Андор e генерален секретар на Фондацията за европейски прогресивни изследвания, които от години изготвят анализи за европейските икономически политики. Според Андор на Европа са необходими изцяло нови модели за растеж, дори и нови фискални политики, за да се справи с предизвикателствата, идващи след трите ключови казуса, през които континентът премина в последните години - зеленият преход, коронавирусът и войната в Украйна. Ето какво е мнението на генералният секретар на Фондацията.

Г-н Андор предстоят европейски избори и сегашната Европейска комисия и ЕП ще останат в историята. По един или друг начин. Как смятате, че ще бъдат запомнени тези структури - с добра гледна точка или може би с многото препятствия през които преминаха? Какви са очакванията ви за следващата комисия?

Да, мисля, че през последните пет години се открояват три проблема, които поставиха на изпитание лидерството на Европейския съюз. Първият беше това, което те първоначално възнамеряваха да направят, за да стимулират екологизирането на Европа и да въведат така наречената Зелена сделка. Спомняте си, че през 2019 г. това беше първият голям въпрос, който стартираха, и го последваха в много, много следващи стъпки чрез регулаторни, но също и финансови инструменти. Мисля, че това отговори на искането на много европейски граждани, особено на младото поколение, което искаше да види Европейския съюз, ако го опростявам, как ще помогне за спасяването на планетата.

Защото след две поколения, ако глобалното затопляне не спре, тогава, разбира се, човешкият живот става много, много труден на тази планета. И много градове отиват под вода и ние искаме да предотвратим всички тези щети по някакъв начин. Така че Зелената сделка, мисля, беше голямо постижение. Може би можеха да направят малко повече, за да помогнат на тези региони, които се борят, нали? За да помогнете за по-внимателното управление на прехода.

Вторият казус вече беше неочакван - това бе пандемията от COVID 19. Никой не очакваше тази пандемия да дойде. Но мисля, че комисията изигра много важна роля, за да координира доставките на ваксини и да гарантира, че веднага щом ваксините са налични, да бъде възможно европейската икономика да се рестартира.

И да опазим живота на хората.

Точно така. Тоест отчасти се защитаваше икономиката, но също така имаше протекции и за хората. Мисля, че това беше, дори бих казал, пример, че те пуснаха финансови инструменти за защита на икономическите дейности, но също и на работните места.

В този случай ЕС постъпи много новаторски. Те гарантираха, че ЕС може да финансира, например, заплатите на хората, когато предприятията не функционират. И в същото време бе въведено законодателство за минималната заплата, за да гарантират, че динамиката на заплатите в страните, където синдикатите са по-слаби, ще се подобри.

Това е с цел да се намали разликата в заплащането между Изток и Запад.

Да, точно така. За нас, които идваме от така наречените нови страни членки, това е наистина жизненоважно, защото заплатите не вървят автоматично с ръста на БВП. Това е въпрос на преговори. И ако представителите на трудещите си хора са твърде слаби, тогава, разбира се, заплатите няма да се покачват адекватно бързо.

Но има негативни последици от това. Много хора вярват, че тази конкурентоспособност на разходите е просто нещо добро. На практика това означава, че стандартът на живот за хората няма да расте достатъчно бързо. Ако в икономиката няма търсене то тогава и потенциалът за растеж в крайна сметка ще пострада. Така че мисля, че също е социално и икономически много добро това начинание. Но след това имаше трета криза, която беше войната.

Отново неочаквано. При това за много хора. Разбира се, имаше някои експерти, които знаеха какво се случва вътре в Украйна, какво се случваше между Украйна и Русия, какво се случва във Вашингтон и какви намерения са били подготвяни през предходните десетилетия.

Може би има експерти, за които това не е било неочаквано, но за мнозинството от европейците тази война наистина беше шок. И отново се намери начин да се гарантира, че има европейска солидарност за страната, която беше нападната - Украйна.

Това беше много важно. От друга страна, мисля, че Европейската комисия подцени икономическите последици от налагането на толкова много санкции. Мисля, че нямаше много сериозна оценка на последиците от санкциите, преди да бъдат въведени.

Говорите за бумеранг ефект на санкциите?

Мисля, че има ефект на бумеранг, особено през първата година, например, когато хората си помислиха: О, спираме да купуваме газ и няма да има приходи за Русия. Но в действителност през първата година от войната Русия имаше повече приходи от газ, защото цените на газа скочиха до небесата.

Така че тези видове санкции са измислени от хора, които никога не са чували за ценова еластичност. Това не е сложна наука, но не се получи. Мисля си от друга страна, някои европейски лидери като Урсула фон дер Лайен също обещаха прекалено много на украинския народ, защото започнаха да казват, че много скоро ще бъдат част от европейското семейство. Украйна беше превърната в страна-кандидатка още през юни 2022 г. И украинците може би вярват, че има някакъв бърз път към членството в ЕС. Сега българите знаят, че няма бърз път към членство в ЕС.

Има много постепенност. И също така мисля, че първо трябва да се случи реконструкция на Украйна, преди да може да се осъществи истинска интеграция. Мисля, че в тази област ръководството беше, да кажем, добро за създаване на солидарност и единство, но не достатъчно добро за справяне с дългосрочните последици от този конфликт. И тогава си мисля какво все още липсва в този момент, за да се оценят глобалните последици от една икономическа война, генерално погледнато. Защото сега това е не само икономическа война с Русия, но и така нареченото намаляване на риска спрямо Китай.

Ако зеленият преход е нетърпелив, ако възстановим строгите икономии на паричния съюз. Ако икономическата война с Русия продължи и заедно с рисковете около Китай, то тогава ще се окажем в невъзможна ситуация от гледна точка на икономическия модел.

Това са много тежки времена за цялата икономиката и за европейските народи.

И на всичкото отгоре има пети фактор, който не споменах, което е нова посока в Съединените щати под формата на така наречения Закон за намаляване на инфлацията, защото това основно означава нов вид подкрепа за икономиката. САЩ престанаха да бъдат неолиберали. Те станаха интервенционисти не само в международните военни дела, но и по отношение на икономическата политика.

И това поставя Европа в неравностойно конкурентно положение. Така че Европейският съюз, преди да започне новият цикъл, ще трябва да оцени съвкупността от тези проблеми и да създаде нов, нов модел за икономически растеж.

Нов модел за икономически растеж. Защото, ако Германия е заседнала в стагнация поради енергийна зависимост, екологични изисквания китайски и американски натиск, тогава това е лошо за цяла Европа. Всички сме зависими от Германия от икономическа гледна точка. Така че, ако Германия е в капан, тогава трябва да помогнем на Германия да намери изход от този капан по някакъв начин. А и интеграцията в ЕС е отчасти само решението в този случай.

Германия започна да се намесва в икономиката в резултат на тази ситуация, но се нуждаем от нов капацитет за намеса на ниво Европейски съюз. Така че ЕС трябва да преразгледа начина, по който управлява единния пазар и какъв фискален капацитет съществува за предоставяне на обществени блага на ниво ЕС, включително иновации, включително осигуряване на търсене за регионите в стагнация и да използва други начини и инструменти.

Така че това означава, че следващата многогодишна финансова рамка може би ще бъде много трудна за създаване. Какво мислите за това?

Да, мисля, че по времето на коронавирусът се случи нещо интересно, че работата по конвенционалната многогодишна финансова рамка беше спряна от така наречения ЕС - следващо поколение (EU Next Generation). Сега много хора казват, че тази програма на ЕС е временна или дори еднократен акт. Но мисля, че това, което картината диктува, това, което описваме, всъщност диктува, че такъв "ЕС Следващо поколение" ще трябва да бъде или постоянен, или повторен като ново упражнение.

Защото без повече колективен фискален капацитет Европейският съюз няма да може да се справи нито с климатичния преход, нито с технологичната конкуренция, нито с демографските дисбаланси и тогава единният пазар ще се фрагментира.

А това може да бъде доста опасно.

Да. И тогава ще имаме късмет, ако има само фрагментация в единния пазар, а не и в паричната единица. Видяхме преди 10 години, че вашата съседка Гърция почти трябваше да напусне еврозоната. Бяха фалирали. Да, бяха средни, макар и да бяха на средноевропейско ниво. Почти трябваше да напуснат еврозоната. Сега, ако тези асиметрични сътресения не се третират правилно във валутния съюз, тогава този тип случаи ще се възпроизвеждат сами. Така че има нужда от повече споделяне на риска и в Европейския съюз и това също може да се случи с известен колективен фискален капацитет.

Много проблеми за решаване през следващите няколко месеца. Постижимо ли е това или по-скоро политиците в ЕС трябва да създадат своя пътна карта и да ги решават постепенно и това само да е началото на решаването на казусите?

Разбира се, зависи от хората, които ръководят процеса. Мисля, че експертизата е дадена, а и не липсва такава. Смятам, че въпросът е дали избираме лидерите в Европейската комисия, но и в парламента, които са готови да се изправят пред тази комплексност от предизвикателства, каквито са. Тези лидери не бива да са наивни и готови да действат, дори да създадат повече инструменти за действия, ако необходимо.

Не мислите ли, че хората и дори компаниите в Европа се оттеглят от идеите за зелената сделка и икономика, която им предлага? Засега по-скоро това изглежда като проблем, който рефлектира с високи цени, а това вреди повече на околната среда и хората на планетата. Не мислите ли, че хората в следващия парламент ще предпочетат да не спазват толкова силно зелените политики, а да си останат в безопасност, например?

Да, вижте, в обществото всичко може да бъде зле управлявано. Същото е и със зеленият преход. Но вече беше посочено преди години, че ако зеленият преход не се управлява по справедлив начин, което ще рече тези, които замърсяват повече, трябва и да плащат повече. Тези, които трябва постепенно да прекратят икономическите си дейности пък получават подкрепа от обществото.

Тогава, разбира се, хората ще се разстроят и ще гледат негативно на това. Затова е много важно "да не изхвърляме бебето заедно с водата за къпане" (идиоматичен израз на английски, за грешка, която може да бъде избегната, при която нещо добро или ценно се елиминира, когато се опитвате да се отървете от нещо нежелано, бел ред.). В Европейския съюз има Фонд за справедлив преход, основно за финансиране на тези региони, които трябва да направят тази трансформация на местно ниво.

Такъв е примера със спирането на въглищното производство. Важно е, но не може да бъде въпрос само на градовете, където се намира това, а трябва да бъде проблем на цялата общност. Но трябва да видим, че обществото ще спечели, защото по-малко въглища означава по-здраво общество. Изгарянето на въглища като цяло е лошо начинание.

Да, зле е за дробовете ни.

Точно така. Трябва да видим какви са дългосрочните ползи от това? Но ние трябва да намерим колективна инвестиция и споделяне на тежестта от този преход.

Можете ли да ни дадете малко повече информация за унгарската гледна точка или поглед върху тази зелена сделка сега и какви политики извършва Будапеща сега?

Вижте, в Унгария има противоречие, защото град Будапеща е много за зелените политики. Кметът на Будапеща например представи тези идеи. Трябва да се признае, че например град Будапеща има голямо желание да екологизира икономиката и обществения транспорт, например.

Но националното правителство не е особено голям радетел на това. Те не осигуряват достатъчно ресурси. Второ, индустриалната политика на националното правителство си има своите приливи и отливи. Най-голямата тема в Унгария сега е създаването на заводи за батерии. Защото батериите са необходими, за да бъде транспортът електрически. От друга страна, ако поставите фабрики за батерии на десетки места, те консумират огромно количество вода и ресурси. И ресурси, което само по себе си се превръща в тежест за околната среда. Така че има огромни дебати поради този проблем в Унгария.

Мислех, че всички са единни по отношение например на ядрената енергия и новите електроцентрали, които ще бъдат екологични.

Да, мисля, че в Унгария има консенсус, че трябва да поддържаме атомната централа. Може би има по-малко консенсус има за разширението ѝ, защото имаме четири блока. Може би не всички са съгласни, че трябва да се разшири, но е факт, че поддържаме ядрената енергия като източник на електроенергия. Това е консенсус, но ние трябва да внасяме основно повечето други източници на енергия, защото нашата страна е равнинна и има вятър и реки. Но това не е достатъчно за производството на много възобновяема енергия. Ето защо Унгария беше малко затруднена, когато бяха въведени санкциите срещу Русия, защото получихме чрез газопровод нужната енергия. И да - целият ЕС е в това състояние по отношение на газовите доставки.

В България също имаме ядрена енергия, която също е руска конструкция по времето на социализма. Сега всъщност имаме същия проблем. Ядрената енергия е и нашият своеобразен гръбнак на системата.

Не, мисля, че е съвсем ясно, че без ядрена енергия не можете да направите този преход. Мисля, че повечето хора в Европа биха се съгласили, че Германия е направила нещо крайно глупаво с отказа си от АЕЦ - аз също мога да се съглася. Но сега всички ние трябва да ги спасим от тази рецесия. Да помогнем на страната да се възстанови и в крайна сметка да продължим тези усилия за озеленяване.

Не, нека бъдем честни, германската индустрия може да произвежда най-добрите коли в света, но някои от германските политики са много трудни за обяснение. Отчасти това постепенно премахване на ядрената енергия, така наречената "ръчна спирачка" (Schulte bremser) - тоест закриването също е малко по-скоро догматично, отколкото рационално нещо.

Мисля, че за много недостатъци германците могат да обвиняват само себе си. Но трябва да избягваме тези догми да имат твърде много негативни последици върху останалата част от Европа.

Къде виждате Европа след пет години?

На този фронт мисля, че източните икономики, особено на страните като Полша и Румъния, ще продължат своя конвергентен растеж. Ще останем по-динамични от Запада. Така че по отношение на темповете на растеж ще има предимство за Изтока. Надявам се, че някои от новите политики като координирането на минималната заплата и по-доброто използване на кохезионните фондове ще помогнат за генерирането на малко по-добро социално развитие на изток.

Това ще бъде много, много важно за намаляване на бедността, защото ако икономическият растеж не помогне за намаляване на бедността, хората не виждат смисъл. Никой няма да усети този икономически растеж, освен богатите хора. В същото време ще има друг голям въпрос в Европа, който е колко бързо може да се разшири Европейският съюз, колко бързо може да бъде подготвен за нови членове ЕС.

Това е много интересно, защото сега има голям ентусиазъм, особено по отношение на Украйна и Молдова. Не забравяйте, че преди 20 години бяха дадени много конкретни обещания към страните от Западните Балкани. И Турция също. Не вчера, а преди 20 години.

И Турция дори е отпреди 30 години, но мисля, че пейзажът с Турция се промени много. Бих приел, че има много по-малко очаквания за присъединяване от страна на Турция, отколкото от страна на, да речем, Черна гора или Албания.

Да, прав сте, че фокусът трябва да е върху Западните Балкани.

Според мен, ако ЕС може да направи нещо по въпроса, тогава процесът може да се ускори в Западните Балкани. В същото време трябва да гарантираме, че предпоставките за възстановяване ще бъдат създадени и в Украйна. Защото без реконструкцията на Украйна мисля, че никой не може сериозно да говори за истинска интеграция на страната.

Ласло Андор e генерален секретар на FEPPs, която е Фондацията за европейски прогресивни изследвания. Това е мозъчният тръст на ниво ЕС на социалдемократическото политическо семейство. Там се провеждат голямо количество изследвания и се насърчават обществените дебати. Изготвят се специални публикации с цел подпомагане на създаването на европейска политика, особено за по-прогресивните длъжностни лица. В периода 2010 - 2014 г. Андор е бил и еврокомисар, отговарящ за заетостта, социалните въпроси и социално приобщаване.

Още от дискусията "Цената на личния преход":