Красимир Дачев пред Dir.bg: Не можем повече, загинали сме прави, минаваме във военен режим

Системата на енергетиката и кръговете около нея са по-силни от всяко наше правителство. Страх ме е, като започнат да фалират големите предприятия, защото зад тях има десетки по-малки фирми

Снимка: "Булфото"

Красимир Дачев пред Dir.bg: Не можем повече, загинали сме прави, минаваме във военен режим

11:05 | 5 май 2022

| Автор : Георги Велев, 3е-news.net

207 31297 Снимка: "Булфото"

За бизнеса у нас предстоят тежки дни и проблеми. Предприятията вече са декапитализирани покрай високите цени на електроенергията в последните девет месеца. Сега започна и рязко поскъпване на природния газ, което ще доведе до още финансови проблеми и загуби за бизнеса. За всички тези проблеми днес ще говорят работодатели и правителството на специална среща при премиера Кирил Петков.

Газови потоци

Реалният бизнес, които произвежда продукция, в момента е мачкан и унижаван с едно неглижиране, което с нищо не е заслужено. Това означава едно индустриално и финансово късогледство, обяснява в интервю пред Dir.bg и 3E-news.net Красимир Дачев, заместник-председател на Българската търговско-промишлена палата. Според него бизнесът не може да издържи повече така и заради това се готви за "военно положение" - стягат се протести.

Въпреки че той ще участва в срещата на бизнеса с премиера Кирил Петков днес, но не възлага надежди за положителна развръзка. "Ние, работодателите, подготвяме много масиран протест. Когато свършат думите, като свършат аргументите, които ги казваш и пишеш, обясняваш и щом не се разбират, то преминаваме на друг режим. На военен режим - в нашата ситуация е така", обяви пред Dir.bg и 3E-news.net Красимир Дачев.

- Г-н Дачев, в момента в какво състояние се намира българският бизнес - имаме си газова криза, съчетана с високи цени на електроенергията. Докога може да продължава така?

- Бизнесът се намира в ускорена декапитализация. Благодарение на всички тези компоненти, които вие изредихте, и очевидна съществуваща политическа несигурност с лутане на ниво на Европейски съюз. Там се взимат крайни мерки - ултралеви или ултрадесни. И от това страда индустрията, особено по-големият бизнес. През годините тази индустрия е изграждала търговски и човешки връзки. При всеки бизнес междуличностният фактор е много важен. Особено на Балканския полуостров всички сфери на междуличностните отношения са на първо място.

А хората, които идват да ни управляват, с лека ръка разрушават такива връзки, изграждани в годините. С лека ръка хората забраняват дейности, които са вид невидими връзки, изграждани десетки години. Това е и проблемът на Европа - управлява се от хора, които никой не ги е избирал. Като например Урсула фон дер Лайен, която е назначавана цял живот. Но тя сега е лидер на Европа, тя коли и беси, макар че никога в живота си не е изградила един птичарник. Както се казва, и къщичката за котката си тя ходи да си я купува от магазина. Но нас тези хора ни обучават, дават ни акъл кое как да направим.

Същото е и при нашите родни саморасли политици. Тези хора нямат респект към създаденото. Ние сме силни в отрицанието - хубаво или лошо да е създаденото, ние все пак работим. Правим нещо, създаваме продукт, не бързайте с лека ръка да разрушавате, огледайте, направете един анализ първо. Запитайте се, като разрушите това, то какво ще го замени. И това е моята болка. Аз съм минал 70-те години и отдавна не могат да ме впечатлят нещо.

Но ми е мъчно, че България е обект на един безкраен експеримент. Безспирен.

- Тази декапитализация докога може да продължи, защо позволяваме липсата на политика и визия за предприятията?

- Какво значи да позволяваме? Какво да направим? Да излезем в гората и да правим партизанско движение ли? Ние казваме, това можем да направим. В един диалог можем да го обсъдим. Но когато ти казват, че ти си простичък, а ние сме интелигентни и знаем как стават нещата, то диалог не може да стане. Има едно високомерие и на нищо, което съществува в България, не се залага. Страната ни е стартъпи, нанотехнология... В последните десет години на всички правителства съществуват подобни програми и идеи, а няма кой да направи сирене и кашкавал.

- Тоест реалният бизнес страда?

- Просто е мачкан и унижаван с едно неглижиране, което с нищо не е заслужено. Това означава едно индустриално и финансово късогледство. Но иначе са специалисти как да манипулират различни програми, как тази или онази милиардна програма да се даде на някого. Или пък частна структура да управлява тази програма. Така държавата абдикира от разпоредителната си функция.

Аз почти не съм помирисвал такива пари от милиарди левове. В България имаме една извратена представа за малка и голяма фирма. В Европа голямата фирма е тази, която прави над 180 млн. евро оборот и има над 400 души. В България голяма компания е тази с над 250 души персонал и над 25 млн. евро оборот. Така средните фирми, които са в Европа и са ни аналози, то те могат да се възползват от подкрепата на различни европейски програми. А ние у нас не може и да помиришем такива пари големите фирми. Това се казва дискриминация. Но нашите, като са подписвали документите, не са го разбрали, а следващите нямат воля да обяснят за проблема и диспропорциите. И нямат сърцатостта да кажат, че тук има недоразумение и не може една фирма в Европа, която има 350 млн. лева оборот, да е средна, а българската компания с 35 млн. лв. оборот да се води голяма. Просто е несравнимо.

Най-много се вдига гюрултия за средствата в селското стопанство. Но ние сме дискриминирани - някой ни е третирал като туземци. А ние се мъчим да правим индустрия.

- Докога може да издържи бизнесът?

- Не можем повече. Ние сме на границата на издръжливостта. Няма как. В обективна невъзможност сме да направим нещо различно от това в момента. При тази ситуация сме загинали прави.

- А успявате ли да водите диалог с управляващите? Те твърдят, че ви помагат и в момента с подкрепата покрай високите цени на тока. Къде се чупи връзката?

- Тези подаяния, които ги хвърлят, това не е подпомагане първо защото не е адекватно. Когато цената, която ти е определил КЕВР, ти е 119 лв./мвтч, а ние купуваме ток за 419 лв./мвтч, а ни връщат 150 лв./мвтч. То от цифрите виждате, че частично се компенсират разходите. Такъв бизнес с частична компенсация не се прави. Ние не знаем следващия месец дали ще имаме компенсация, каква ще бъде тя и колко ще ми бъде себестойността на продукцията - на печалба ли ще сме или на загуба. А печалбата напоследък стана имагинерна. Въпросът е колко да намалим загубата.

- И цената на природния газ за месец май не е ясна.

- Това вече е част от общия пейзаж, от общата тъмна картинка. Така не се прави индустрия, така не се защитава националното производство. Не се прави по този начин. Аз бях много въодушевен като идваха тези младежи на власт - казвам си това са интелигентни хора, няма да има трудности да се разговаря с тях, знаят какво пише в дебелите книги как се прави бизнес... Нищо такова няма. Нищо. Това са хора, които очевидно не ходят по улицата, техните представи за добро и лошо са различни от моите. Различават се и представите ни за много и малко, за етично и неетично. Езикът ни не е един и същ.

Но все пак реших, че аз съм друго поколение и така е станало. Но виждам, че и колегите не са щастливи от тези факти. Виждам, че няма последователност в действията. Виждам ултралеви действия и секунда по-късно - ултрадесни. Някои са взаимноизключващи се, някои си и противоречат.

Просто няма последователност и дългосрочна визия, защото всичко, което е свързано с държавата, трябва да има елемента "дългосрочност". Държава не се управлява днес наляво, утре - надясно, а после настрани. Това се казва "брауново движение" - няма ясна посока на движение. Ние губим посоката.

А най-интересното е, че уж се махна член 1 от Конституцията на България, но виждам с каква сила се използва този член сега: взима се някакво политическо решение от една партийна централа и всичко става в изпълнение на него. Ама не става така - нали го махнахме този член 1? Там беше "всяка посока, успоредна с партийната, е вярната посока". Тук сега "всяка посока, успоредна с решението на Коалиционния съвет, е вярната".

- По повод на днешната среща между работодатели и правителство исках да ви попитам: очаквате ли да намерите общи идеи за решаване на насъбралите се проблеми? Имате ли позиция?

- Аз не възлагам особени надежди за срещата. Заради това и тръгнах към фабриката в Свищов. Ние, работодателите, подготвяме много масиран протест. Когато свършат думите, като свършат аргументите, които ги казваш и пишеш, обясняваш и щом не се разбират, то преминаваме на друг режим. На военен режим - в нашата ситуация е така.

- Смятате ли, че зелените инвестиции могат да помогнат в тази трудна среда?

Ние продължаваме да инвестираме, защото дългосрочно сме убедени в зелената идея. Но с тези действия, с които сега ни връщат към мазута и въглищата... Нали се сещате, че както досега беше анатемосван този, който се отклонява от зелената сделка, то сега изведнъж този, който се отклонява от санкциите или е против тях, стана анатемосваният. Независимо че тези санкции ни връщат в мръсотията, срещу която се борим вече петнадесет години.

Затова казвам, че трябва да има някаква логика. Нищо не става от днес за утре. А с промяна на политиката на държавата или на групата от държави през няколко месеца или години, то така просто човек губи посоката. Ефективността на процесите също се губи.

И понеже ЕС се управлява по този начин, сега се оказва, че нашата общност е извън първите десет страни със суперкомпютри в света. Няма в Европа такъв в Топ 10. С учудване нашите хора установиха, че сме след първите 10 най-бързи компютри в света. Хем се бием в гърдите, че сме технологични лидери. Причината за това е, че се работи на парче и в ЕС. А нашите републикански ръководители ни управляват с някакво преклонение, обожествяване на всичко европейско. А не се взима националният интерес, който трябва да бъде над всичко. Това обясняват и хората, но управляващите не са до тях. Аз съм всеки ден при моите хора и знам какво е положението. Ние сме разкъсани между това да спрем или да вдигнем малко заплатите, за да може да се оживява. Те това не го разбират.

- Вече никой ли не защитава националните интереси?

- Не. А и как ще ги защитават щом вие виждате в момента как бюджетът се пълни само от парите на предприятията и на гражданите им от джоба директно. А не се пълни от производство. Не се пълни от внос на суровини, материали и акцизи. Обикновено държавата просперира, когато произвежда и изнася от това, което внася. Така се генерира допълнителния брутен вътрешен продукт, продава се навън и с това се увеличава националното богатство. А тук в случая нищо не правим. Ние собствения си ток, който струва 100 лв./мвтч , го продаваме за 500 лв./мвтч. От тях 100 лв./мвтч взима Министерство на финансите и то е щастливо. Така хазната е препълнена с пари. Но тези пари не са изкарани, те са изкуствени пари. Така в близко бъдеще ние ще бъде изтикани и няма да сме вече конкурентоспособни.

Нашите съседи от запад - Сърбия, плащат 270 долара за 1000 куб метра природен газ. В Гърция имат двегодишни договори за 58 евро/мвтч за покупка на ток. Нашите съседи от север - Румъния, имат дългосрочни договори на цена от 62 евро/мвтч.

- Ние защо нямаме?

- Защото нямаме някой, който да се изправи и да вземе това решение. Системата на енергетиката и кръговете около нея са по-силни от всяко наше правителство. Това го говоря вече поне пет години и никой досега не може да ме опровергае.

В момента нямаме дългосрочни договори за доставка на електроенергия. И всички си измиват ръцете с това, че икономиката е отворена, ние не може да правим такива рестрикции. Значи другите могат, а ние не можем. Това е много смешно.

- Как виждате вашето предприятие на прага на есенно-зимния период с текущите високи цени?

- Вероятно ще затваряме. Сигурно и суровината ни ще спре, тъй като сме на исторически ниско ниво на доставените суровини. Използваме само българска дървесина за нашето предприятие. Традиционно спираме по един-два месеца поради липса на дървесина и няма такава държава в света и ЕС, която да има собствена суровина, развита собствена индустрия, в която държавата не инвестира, и страната ни да не реализира този си потенциал. Това не се разбира.

- Според вас как може да се решат тези въпроси?

- Тук, по балкански, има интереси. Зелените имат едни интереси, червените имат други интереси. Но никой не се вълнува от интересите на гората. И благодарение на този начин на мислене прирастът у нас намалява. Просто гората не се прочиства, не се подрязва своевременно...

А за бизнеса, като цяло, мога да кажа, че ако не се промени тази тенденция и тази ситуация, никакъв шанс няма българската икономика. Никакъв.

Страх ме е, като започнат да фалират големите предприятия, защото зад тях има десетки по-малки фирми, които са зависими. Давам ви и пример. "Свилоза" за двайсетте си години, в които вече е частно предприятие, е инвестирало в региона на Свищов над 1,5 млрд. лева. Тук са договори за суровини, ремонти, транспорт. И около нас се хранят хиляди други малки и средни фирми, които извършват някакви дейности. А без нас тези компании просто няма как да оживеят.

Тази тенденция ще се задълбочи.

ИЗБРАНО