17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Как да построим дома на своите мечти

В началото е мисълта

Снимка: Румен Карамихалев

Как да построим дома на своите мечти

В началото е мисълта

10:37 | 18 септември 2024 | Автор: Румен Карамихалев 8 4147 Снимка: Румен Карамихалев

Една стара мъдрост гласи, че мъжът през живота си трябва да построи дом, да отгледа дете и да посади дърво. В търсене на препитание се вкупчваме в големите градове и многоетажните блокове, но в много от нас продължава да тлее мечта за собствена къща.

Green Deal

Близо 3 десетилетия работих за шведската стоманена индустрия и живях в различни градове и жилища из Европа. Завърнах се в България, децата пораснаха и се пръснаха по света, а аз реших да построя дом по свой вкус, близо до града и до природата, хем екологичен, хем икономичен. Днес се радвам на живота в дом, чието построяване струваше наполовина на апартамент в София и е практически без разходи за отопление и ток. Извървях дълъг и криволичещ път, научих много и полезни неща, които споделям тази поредица и те могат да спестят доста пари, време и усилия.

Ако не знаеш какво търсиш, не можеш да го намериш

Вече е дошло времето и си решил да построиш свой дом. Поздравления! Започни да разглеждаш различни проекти и къщи, да четеш разни статии и мнения, докато постепенно започнеш да си заформяш представа какво горе-долу би искал. Важно е не само да започнеш да го виждаш в главата си, но и постепенно да описваш идеалната за теб къща. Кои са най-важните нещата в нея и около нея, с които няма да правиш компромис и кои би могъл да приемеш? И помни, че къщата трябва да отговаря на потребностите ти не само сега, но и след десетилетия.

Правейки тази първа малка стъпка в твоята вярна посока, ще трябва да отговориш на много и привидно досадни въпроси:

Колко време искаш да пътуваш до града?

Трябва ли наоколо да има градина или училище?

Колко голям да е парцелът, в средата или в края на селището, сравнително равен или с наклон, структура на земята и подпочвени води?

Да има ли регулация, ток, вода, канализация?

От какъв материал да е къщата - тухла или дърво?

Колко голяма да е къщата и на колко етажа, изложение и разпределение на стаите?

Ако няма канализация - домашна пречиствателна станция или септична яма?

Какво отопление/охлаждане ще ползваш - газ, пелети или термопомпа, радиатори или подово отопление?

Ще инсталираш ли фотоволтаици и батерии?

Гараж или навес за колата?

И още, и още, и още... Върволицата от въпроси е доста дълга, а пътьом ще се препъваш и в други, при това взаимосвързани, нещо като танго - "Две напред, едно назад". Колкото по-подробно уточниш тези първоначални въпроси, толкова по-малък е шансът по-нататък да се наложи да променяш проекта или да преправяш къщата с цената на доста нерви и пари.

На мен ми бяха нужни 2-3 години от възникването на идея докато се нанесохме, като самото строителство и дворните работи отнеха малко повече от година. Но продължавам да съм убеден, че е "по-добре премери 7 пъти преди да отрежеш".

Трите най-важни критерия за една къща

Първо - местоположение, второ - местоположение и трето - местоположение. Всичко друго можеш да направиш или преправиш, но мястото не можеш да смениш. Намирането на "моето" място ми отне почти година.

Карта на Софийско поле

Илюстрация: Румен Карамихалев

Мястото трябваше да е с площ поне 700-800 м2, към края на село, на не повече от 15-20 км от околовръстното на София и с бърз и лесен достъп с кола и градски транспорт, задължително в регулация и на асфалтова улица. Искахме да е в южната част на Софийско поле, защото тя е равна и слънчева, а и парцелите там са по-евтини спрямо полите на Витоша. Получи се район от 300-400 км2 с десетки селища, които обиколих за да ги видя на живо. Половината отхвърлих, било заради занемарен вид и инфраструктура, било заради лоша комуникация с града.

След това се зарових в нета и в кадастралните карти. Харесах си 50-ина парцела и в сайтовете за имоти се ориентирах за цените, които зависеха от отдалеченост, достъпност, и регулация и от очакванията на собствениците им. Отново седнах в колата, но вече заедно с по-добрата ми половинка, без чието одобрение нямаше как да продължа нататък с търсенето на "нашето" място. След няколко съвместни уикенда за огледи на място, снимки и записки и домашни дискусии, в крайна сметка харесахме 10-ина парцела в селата около южната дъга на околовръстното. В кадастъра проверих и наличната информация за тях и пак минахме да ги разгледаме. Само че този път носех и предварително разпечатани обяви, че се интересуваме от покупка на парцел, които разлепих на самите огради и на таблата за обяви около кметствата и центъра на селата. Впрочем, в кметствата понякога може да се получи информация и контакти за свободните парцели, хората в малките селища се познават помежду си. Полезно е и да си поразговори човек със съседите, ако се харесате, може да получиш полезна информация от първа ръка.

Скица на парцела

Илюстрация: Румен Карамихалев

Така стъпка по стъпка стигнахме до "нашето" място в края на Долни Богров, в регулация и граничещо с полето. Слънчево, равно и просторно, даже малко повече от очакваното, 2,100 м2, с неправилната форма тип "сатър" с лице на пътя 13 м и дължина около 100 с денивелация не повече от 1%. В началото малко се стреснахме от шума прелитащите самолети, но в по-голямата част от София това си е неизбежно. Мястото изглеждаше чудесно, а и хората наоколо казаха, че бързо се свиква със самолетите. Все пак добре, че летището не е натоварено.

Бях прочел, че преди години селото е било наводнено от изпускането на язовир Огняново, та поразпитах из селото и из махалата. Оказа се, че този край на селото е с 2-3 метра по-високо от центъра и съседите потвърдиха, че при тях не е имало проблем. Допълнителен бонус беше, че тази част от Софийско пле лежи върху огромно подземно езеро на 4 метра дълбочина има безкраен източник на вода за поливане и в повечето дворове има сонди за вода.

За наш късмет, собствениците на мястото бяха оставили обява на оградата, опитвайки да го продадат от доста време. В случая проблемът беше, че се търсят основно парцели до 800 м2, а този беше 2,100, но неделим и според нас - предназначен за само една къща. Ако има желание, начин се намира, срещнахме се със собствениците, разговорихме се и се харесахме и в крайна сметка си стиснахме ръцете на разумна цена, приемлива и за двете страни.

Тук се почна ходене по мъките за документите на парцела. В България често историята на парцелите е доста объркана покрай липсата на последователна документация, изземванията за ТКЗС след 1944-та и връщанията след 1990 година и всякакви актове, протоколи и прочие документи за делби и онаследявания. Това е критично важен етап по пътя към дома, и не покупката на земята трябва да стане само с безспорни документи за собственост, защото веднъж построена, няма как да натовариш къщата и да я преместиш.

Нашият парцел не правеше изключение и наличните документи бяха хем разбъркани, хем оскъдни. Връчих ги на позната съвестна адвокатка, която реши да се консултира и проучи с двама различни нотариуси, които да посочат начините за законно придобиване на мястото. Когато си харесаш имот, обичайно плащаш аванс, за да го запазиш, докато се оформят документите за прехвърлянето. В нашия случай, обаче, нямаше как да го направя поради кашата с документите и трябваше да разчитам на добрата воля и на двете страни. Все пак за 9 месеца приключих сагата и най-накрая вече имахме нашето място.

През това време не стоях със скръстени ръце. Повиках бригада, която направи 2 сондажа на 7 м дълбочина и изготви геодезически доклад, включително за основите на къщата. Това така или иначе трябваше да се прави по-нататък, та предпочетох да си спестя време и евентуални неприятни изненади по-късно. Вече имах и представа каква къща искам и от какви материали и използвах всяка свободна минута да се ограмотявам по темата. Започнах постепенно да си отговарям все по-подробно на основните въпроси за къщата и двора, даже започнах да правя скици на къщата с различни варианти. Прегледах оферти и строителни фирми, предлагащи търсената от мен конструкция, избрах двете най-добри, разгледах техни къщи, посетих производството им и поговорих с управителите относно моя проект.

Но това е друга друга тема, с която ще продължим следвашия път.

ИЗБРАНО