Новата ESG реалност залива компаниите. Буквално. Наред с разработването на редица нормативни документи в областта на устойчивото развитие, наскоро Европейската комисия прие първия набор от ESRS, съкращението на Европейските стандарти за отчитане на устойчивостта. В света на устойчивото развитие и ESG това е голяма новина, защото са създадени рамките и правилата за задължителното нефинансово отчитане на компаниите. Вместо да отговорят на множеството въпроси до момента обаче, новите правила повдигнаха още повече - кои стандарти са задължителни, за кого, как са свързани с другите вече съществуващи изисквания, кой и от кога трябва да докладва по тях?

В този материал ще подчертаем ключовите аспекти от отговорите на тези въпроси.

Какво е ESRS?

Това е първият набор от ясно разписани стандарти за докладване за устойчивост в рамките на ЕС. Европейските стандарти за отчитане на устойчивостта са неразделна част от CSRD, Директивата за докладване на корпоративната устойчивост на Европа и това ги прави задължителни.

А защо са толкова важни и защо им обръщаме такова внимание? Защото новите изисквания превръщат отчитането на устойчивостта в задължение за около 50 000 компании, базирани в ЕС. Също и свързаните им дъщерни дружества, клоновете в чужбина и компаниите, които извършват значителна част от дейността си на територията на ЕС - те също ще бъдат косвено засегнати и това прави обхвата на приложение голям.

Цели на ESRS?

Още от подписването на Зелената сделка преди няколко години, Европа опитва да накара бизнеса да следи и отчита въздействията си. С ESRS това вече придобива конкретика и процесът по отчитане се формализира. Голямата цел е да се разшири обхвата и качеството на отчетите за корпоративна устойчивост и да насърчи устойчивото развитие чрез прозрачност. По този начин заинтересованите страни, особено инвеститорите, другите компании и обществото трябва да получат по-добра представа за бизнес практиките на компаниите.

От една страна, ESRS изисква от компаниите да навлязат в повече дълбочина и конкретика относно своите показатели за устойчивост - в някои случаи да докладват в детайл целия път по веригата на доставки и дори да могат да проследят жизнения цикъл на продукта до самия му край. ESRS налага оповестяване на данни от качествено и количествено естество, както и надеждна информация за развитието на собствените показатели за устойчивост на компанията по конкретно дефинирани в стандартите индикатори. Това поставя много по-високо ниво на задължение за компаниите от преди. Това от своя страна води до по-високи изисквания към управлението на данни, както и към съществуващите структури и процеси за отчитане. И не на последно място - защото CSRD изисква електронен формат за отчитане на данни за устойчивост.

От друга страна, отделен доклад за устойчивост в съответствие с ESRS не се предвижда за компаниите в обхвата на CSRD. Това е така, защото тази информация следва да се включи в годишните отчети на предприятията и също като финансовите показатели, подлежи на външен одит. Следователно компаниите трябва да могат да обяснят как са събрани данните.

Като цяло докладването за устойчивост съгласно ESRS води до по-високо качество и сравнимост на съдържанието на доклада. Въздействието на ESRS обаче не се ограничава до изисквания за докладване на годишни резултати. ESRS също така изисква от компаниите да разкрият дали резултатите в областта на устойчивостта са подобрени спрямо поставени цели и предишен период, както и дали компаниите са доразвили своето управление на устойчивостта. Всичко това има за цел да ускори трансформацията към устойчива икономика. Следователно новите стандарти на CSRD са част от генералния план на ЕС за постигане на климатична неутралност до 2050 г. и установяване на устойчива икономическа система. Наред с ESRS и Регламента за Таксономията на ЕС, CSRD и много други решения на ЕС са важни части от пъзела, свързан със Зелената сделка на ЕС.

Стандартите станаха факт след продължителни прегледи и обсъждания. Добрата новина е, че има известни облекчения от първоначалните версии, които бяха твърде амбициозни и несъобразени с готовността на бизнеса да докладва в разточителни детайли, които освен това изискват и много допълнителни дейности. Например, в първия вариант темата "Климат" и множество показатели и инициативи бяха със задължителен характер, а в настоящия вариант тя ще влезе в докладването само, когато климатът е оценен като значима за компанията тема. С одобрените версии е създаден преходен период (поетапно въвеждане) за компаниите, преди да се изиска пълно отчитане по всички детайлни индикатори на стандартите.

Настоящите стандарти са само началото на процеса - предстои изготвянето и одобряването на стандарти по сектори, както и такива за малките и средните предприятия. Тези стандарти се очакват в началото на 2024 година

За кого и от кога се прилагат стандартите?

CSRD определя кои компании и от кога ще прилагат ESRS стандартите. Директивата предвижда поетапно въвеждане на новите изисквания за докладване. За дружества със съществуващо задължение за отчитане съгласно Директивата за нефинансово отчитане (NFRD), която е предшественика на CSRD, е планирано приложение за годишен отчет за финансовата 2024 година с публикуване през 2025 г. Компаниите с над 250 служители и активи за 25 млн. евро или обороти за 50 млн. евро (т.е. спазване на две от тези три условия), са задължени да представят доклад през 2026 г. с данни за случилото се в предходната година. В следващия период на докладване влизат публичните малки и средни предприятия, които ще публикуват доклади за 2026 година. На финала са компаниите от трети страни с дъщерни дружества и клонове в ЕС - те ще пишат доклади през 2029 г. за представянето си през 2028 г.

Какво включват стандартите?

В момента има 12 одобрени стандарта (към края на 2023 г.). Така нареченият първи набор от ESRS съдържа два междусекторни стандарта (cross-cutting) и десет тематични (topical). Последните се фокусират върху екологични, социални и управленски теми (ESRS ESG), които следва да се приемат като универсални за всеки сектор.

Междусекторните стандарти ESRS 1 и ESRS 2

ESRS 1 съдържа задължителни принципи за изготвяне и оповестяване на информация за устойчивост в съответствие със CSRD. ESRS 1 не съдържа конкретно съдържание на отчета, но предоставя основата, на която трябва да се изготвят отчетите. Стандартът обхваща области на докладване, но също така и спецификации относно задълженията за надлежна проверка, веригата на стойността и времевите спецификации, а също така определя начина, по който трябва да се събира и представя информация за устойчивостта. ESRS 1 също така изисква отделните стандарти (с изключение на ESRS 2) да бъдат подложени на оценка на съществеността.

Оценката на съществеността съгласно ESRS 1 се основава на принципа на двойната същественост. Той представлява централно средство на CSRD за откриване на въздействия, рискове и възможности и докладване за тях в съответствие с индивидуалния ESRS.

Следователно оценката на съществеността е специфичният инструмент за определяне на съдържанието на докладите и за това кои ESRS стандарти са приложими.


Какво означава двойна същественост?

Това е термин, с който докладващите компании ще свикнат тъй като двойната същественост определя начина, по който се оценяват значимите за бизнеса теми. На практика, това означава, че компаниите трябва да гледат на своите аспекти на устойчивост от две гледни точки. От една страна, те трябва оценят въздействията, които компанията оказва на околната среда и обществото, т.е. въздействията на компанията отвътре - навън. От друга страна, компаниите трябва да включат оценка на външните показатели и начинът, по който тези фактори влияят върху финансовите резултати. Или по друг начин казано, как външната среда оказва влияние на вътрешната.


ESRS 2 определя общи характеристики и информация, които трябва да бъдат докладвани независимо от резултата от оценката на съществеността. В допълнение, ESRS 2 определя структурата и съдържанието на тематичните стандарти, както и следните четири области, за които всяка компания следва да предостави информация:

  • Управление на компанията
  • Стратегия
  • Управление на въздействия, рискове и възможности
  • Метрики и цели

Тези четири стълба заимстват установени вече практики на докладване по TCFD* и ISSB** и съответно са в съответствие със съществуващи международни рамки за отчитане на устойчивостта.

*TCFD - Task Force on Climate-related Financial Disclosures

**ISSB - International Sustainability Standards Board

Тематични стандарти

Темите на ESRS са обхванати от 10 стандарта, които дават цялостен поглед върху ESG въпросите. Всеки стандарт определя каква количествена и качествена информация компаниите следва да оповестяват във връзка със свързани с конкретната тема аспекти.

  • ESRS E1-E5 - Информация за околната среда:

Петте екологични стандарта обхващат съдържанието на докладите относно изменението на климата (ESRS E1), замърсяването (ESRS E2), водните и морските ресурси (ESRS E3), биоразнообразието и екосистемите (ESRS E4) и използването на ресурсите и кръговата икономика (ESRS E5). В някои случаи те изискват от компанията да докладва как управлява прехода към устойчив бизнес модел и какви планове има. Също така включват собствения принос на компанията за постигане на екологичните цели на Зелената сделка на ЕС.

  • ESRS S1-S4 - Социална информация:

Тези четири стандарта се отнасят до информацията, която компаниите ще предоставят за собствената си служители (ESRS S1), както и за социалните аспекти извън границите на компанията. Един от стандартите е посветен на работещите във веригата на стойността (ESRS S2). Информацията за общностите, засегнати от дейностите на компанията (ESRS S3) и клиентите и крайните потребители (ESRS S4) също са обхванати от по един стандарт.

  • ESRS G1 - Информация за управлението:

Стандартът за управление осигурява по-добро разбиране на стратегията, процесите и представянето на компанията. Той включва информация за ролята на административните, изпълнителните и надзорните органи. Освен това стандартът за управление определя различно съдържание на докладване за управление на въздействия, рискове и възможности в компанията. И накрая, ESRS G1 изисква основна информация за корпоративната политика и корпоративната култура. Стандартът също така изисква информация за това как една компания се справя и избягва корупцията или подкупите, как управлява отношенията с доставчиците си, както и политическото влияние на компанията.

Секторно специфичните стандарти, които се разработват в момента, се очаква да определят основното съдържание на отчетите за различни сектори. По този начин те ще допълнят вече дефинираните задължителни оповестявания със специфична за сектора информация и ключови цифри.

Какво препоръчваме на компаниите?

CSRD прави докладването за устойчивост много по-сложно. Това е така, защото на практика всяка вече известна и нова тема за устойчивост се разглежда от ESRS - биоразнообразие, стратегии за климата или кръгова икономика, човешки права, корупция и редица други. За една компания това означава, че експертните познания в отделните области следва да бъдат доразвити и формализирани по начин, който е достъпен за общата публика. Докладването изисква координацията на почти всички вътрешни отдели и организацията на системи за събиране и обработка на информацията по начин, който да подкрепи изготвянето на финален документ готов за одитиране. Има компании, които са крачка напред, защото вече са изготвяли нефинансови декларации, например по GRI - добре познатата в Европа рамка. Но дори за тях сега ще бъде трудно, защото трябва да напаснат работата си към промените. Времето не е много. Съветът ни е да започнете да действате от сега, както и да потърсите външна помощ поне в началото, за да избегнете грешните стъпки и загуба на ценно за компанията време.

Амбициите на новите ESRS стандарти са големи - според авторите им те ще осигурят по-високо качество и сравнимост на съдържанието на докладите. Крайната цел е да се ускори трансформацията към устойчива икономика или постигане на заветната климатична неутралност, която Европа гони за 2050 г. Някои критици на Зелената сделка, виждат в новите стандарти още повече правила и ограничения . Ние избираме да гледаме на нещата от друг ъгъл - това е работа, която така или иначе трябва да се свърши. Зависи от бизнеса дали ще гледа на нея като на предизвикателство или като предимство. Ще спечелят тези, които успеят да извлекат ползите, които използват наученото и направеното в подкрепа на собствения си успех.


*Авторите Илка Киселова и Живена Мазакова са консултанти в denkstatt България. Работят с български и международни компании по въпросите на устойчивостта във финансовия сектор и корпоративното докладване, както и по проекти, свързани с докладване по устойчиво развитие, кръговата икономика, декарбонизация, оценка на жизнен цикъл на продукти и др.