Европейската икономика до 2025 г.: Растежът се завръща, но плахо

Снимка: iStock by Getty Images

Европейската икономика до 2025 г.: Растежът се завръща, но плахо

Очакваният растеж за 2024 г. и 2025 г. е съответно 1,3% и 1,7%, като повишеният темп се дължи на прогнозиран ръст в както в частното, така и в публичното потребление

17:32 | 25 ноември 2023 | Автор: Тодор Недев*, Институт за пазарна икономика 65 2416 Снимка: iStock by Getty Images

През миналата седмица Европейската комисия публикува редовната си Есенна икономическа прогноза. Документът дава обстоен поглед върху очакваната средносрочна динамика до 2025 г. на множество индикатори за икономическото представяне на ЕС като цяло и отделните страни членки. Ето някои ключови акценти от анализа и кратка съпоставка с Есенната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите, която се фокусира предимно върху България.

Избрано

Прогнозата на ЕК очертава картина на охлаждане на икономиката на ЕС, но без значими негативни шокове. Комисията отчита забавянето, наблюдавано през изминалите месеци, и съответно понижава оценките си за растежа на БВП и потреблението. Въпреки че икономиката на ЕС почти не расте между януари и септември тази година, очакванията на Комисията са за леко съживяване на растежа в последното тримесечие, благодарение на което ръстът на БВП за цялата 2023 г. да достигне 0,6%. Основните двигатели на този растеж са потреблението - което така или иначе има голям дял от БВП, съответно приносът на всяко нарастване винаги ще е голям - но и свиването на вноса и лекият ръст в инвестициите. Отрицателен принос, който на практика компенсира ефекта от инвестициите, има намаляването на запасите в икономиката[1].

Очакваният растеж за 2024 г. и 2025 г. е съответно 1,3% и 1,7%, като повишеният темп се дължи на прогнозиран ръст в както в частното, така и в публичното потребление. Инвестициите също се очаква да имат позитивен принос, въпреки затегнатата монетарна политика и международната несигурност, като Комисията отдава издръжливостта при инвестициите на добрите финансови фундаменти на предприятията и на осигуреното финансиране за инвестициите по националните планове за възстановяване и устойчивост. Подобрение се очаква и при износа - нарастване от 2,2% и 3,1% през 2024 и 2025 година, в сравнение с едва 0,2% прогнозиран ръст за 2023 г. Това се дължи на очакването за подобрения в международната търговия и съответно на външното търсене. Въпреки това, този растеж е по-слаб спрямо предпандемичния период и се очаква да бъде изцяло неутрализиран от ръст във вноса, с което търговският баланс на ЕС ще е около нулата в следващите две години.

Друг важен акцент при растежа е колко се различава той между отделните страни членки. Докато прогнозата предвижда икономиките на някои страни като Гърция, Испания, Португалия и Малта да растат с по над 2% през 2023 г., в над една трета от страните членки, включително Германия, Австрия, Швеция и Ирландия се очаква свиване на БВП, макар и при повечето то да не надвишава 1%. Разликите в темповете на растеж са големи, но се очаква да се понижат през 2024 и 2025 г., когато и на практика всички страни в Съюза ще възстановят положителния растеж.

В синхрон с вече добре утвърдилата се низходяща тенденция, прогнозата на ЕК очаква средногодишната инфлация по хармонизирания индекс на потребителските цени да бъде 6,5% за 2023г., 3,5% за 2024 г. и 2,4% за 2025 г. За разлика от предходните две години, цените на енергията се очаква да имат пренебрежим ефект върху инфлацията до 2025 г. Основен принос за общия растеж на цените се очаква да имат услугите, при които инфлацията ще се забави много леко и ще остане значително над нивата отпреди пандемията. Забавянето при цените на индустриалните стоки (без енергия) и преработените храни също се очаква да допринесе за дисинфлацията към края на 2023 и 2024 година. Важно е обаче да се отбележи, че напредъкът в понижаване на инфлацията се забавя, съответно е възможно нивата на инфлацията да останат близо, но не и под прага от 2% дори след 2025 г.

Със намаляването на темпа на инфлация факторите зад нея стават все по-малко външни и все повече вътрешни. В прогнозата си ЕК използва метод за декомпозиция на инфлацията на следните фактори - енергия, вносни цени, разходи за труд, фирмени печалби (преди данъци), както и инфлация, внесена от други страни членки на ЕС. Първите два фактора са външни и обясняват почти половината от ръста на цените в повечето страни членки в периода 2019-2022 г. За периода 2022-2025 г. прогнозата предвижда обръщане на тази тенденция, като външните фактори ще имат негативен ефект върху ръста на цените, поради успокояването на международните енергийни и суровинни пазари. За сметка на това, основен двигател на инфлацията през 2023 г. ще бъдат печалбите на фирмите - тенденция, която започна още от тази година. С времето обаче се очаква този компонент да отстъпи в известна степен на очакваното нарастването на заплатите - според прогнозата те ще растат трайно в идните години и ще компенсират за загубата на покупателна способност след рязкото покачване на цените през последните две години. През 2023 г. номиналните възнаграждения бележат все по-високи ръстове, които постепенно скъсяват разликата с темповете на инфлация. Според ЕК това се дължи на редица фактори като колективно преговори за инфлационно индексиране на възнагражденията, административни покачвания на минималната работна заплата, както и дисбалансите между търсенето и предлагането на труд. Прогнозата за увеличението в нивата на заплатите в ЕС за 2023 г. е 5,9%, след което се очаква понижаване до 4,9% през 2024 г. и 3,9% през 2023 г. Прогнозните темпове на инфлацията се движат в противоположна посока, което означава, че през следващите две години реалният ръст на възнагражденията отново ще бъде положителен.

Въпреки икономическото забавяне, пазарът на труда в ЕС се представя силно тази година, достигайки рекордно ниска безработица и рекордно висока заетост. Общият ръст в заетостта за 2023 г. ще е около 1%, след което ще се стабилизира на 0,4% в следващите две години. Подобен е и изгледът за безработицата, която се очаква да бъде 6% през 2023 г. и 2024г. и след това да се понижи леко до 5,9% през 2025 г.

Важно е да отбележим, че базовата прогноза на ЕК не предвижда сериозни последствия от наскоро възникналия конфликт в Израел и Палестина. За сметка на това обаче, Комисията включва алтернативна прогноза, която допуска разрастване на конфликта и съответно скок в енергийните цени и несигурността в икономиката. При този сценарий, прогнозите за БВП за 2023, 2024 и 2025 г. са ревизирани съответно с 0,1, 0,7 и 0,1 процентни пункта надолу, докато тези за инфлацията -съответно с 0,2, 1,2 и 0,2 пр. п. нагоре.

Какво казва прогнозата на ЕК за България?

Според Европейската комисия, растежът на БВП за 2023 г. се очаква да е 2%, като най-голям принос има частното потребление, следвано от нетния износ. Малък положителен принос се очаква да имат държавните разходи, докато при инвестициите прогнозата е за леко свиване. Това, което дърпа значително растежа надолу за тази година е изчерпването на запасите на фирмите, натрупани основно през 2021 г. и 2022 г. За следващите години се очаква ръстът на БВП да бъде съответно 1,8% и 2,6%, като основният двигател отново ще е частното потребление, следвано от държавните разходи и след това инвестициите. Запасите няма да играят роля, но изменението в нетния износ ще бъде леко отрицателно, което ще отнеме от растежа.

Прогнозата също така предвижда леко охлаждане на пазара на труда, което вече се наблюдава - от януари насам безработицата е нараснала с половин процентен пункт, а наеманията са се понижили с 12%. Очакванията са ръстът в заетостта за тази година да бъде 0,4%, а през следващите две години - нулев, докато безработицата ще остане на ниво от 4,2% и за трите години.

След резкия скок на възнагражденията през 2022 г., ръстът на заплатите у нас започва да се забавя, като Комисията очаква тази тенденция да продължи. Според прогнозата, средногодишната инфлация средно за 2023 г. се очаква да бъде 8,8%, а за следващите две години съответно 4% и 2,9%. Това забавяне е по-слабо спрямо средното за ЕС, като това се дължи на възходящи цени на петрола в края на лятото и есента, както и устойчивостта в областта на цените на услугите. Въпреки охлаждането на пазара на труда, очаква се по-голямата част от инфлацията у нас в периода 2022-2025 г. да се дължи на увеличените разходи за труд, следвани от нарастване на на фирмените печалби, докато натискът от енергията и вноса се очаква да бъде леко отрицателен.

Ако направим съпоставка с есенната прогноза на Министерството на финансите, откриваме някои интересни разлики. За 2023 г. Министерството очаква ръст на БВП от 1,8% или малко под прогнозата на ЕК, като и според нея голям положителен принос имат потреблението и нетният износ, докато инвестициите (най-вече изчерпването на запасите) спъват растежа. За 2024 г. и 2025 г. обаче МФ предвижда по-оптимистична картина с прогноза за растеж от съответно 3,2% и 3% (докато ЕК очаква 1,8% и 2,6%). Двете прогнози се припокриват откъм очаквани двигатели на растежа - отрицателен принос на нетния износ и положителен принос от инвестициите и потреблението. Разликата е в очакването на Министерството за сравнително по-силен ръст на инвестициите поради нарастване на публичните капиталови разходи, които в последствие насърчават и частната инвестиционна активност, както и много по-сериозне ръст в потреблението.

Министерството на финансите е една идея по-оптимистично в очакванията си за развитието на пазара на труда, като според него безработицата у нас ще бъде средно 4,2% за 2023 г. и след това 4% през следващите две години, докато ЕК предвижда 4,2% и за трите години. Прогнозите на МФ за инфлацията у нас са също се различават от тези на ЕК - 9,1% средно за 2023 г., 4,8% за 2024 г. и 2,4% за 2025 г. на фона на 8,8%, 4% и 2,9% според ЕК.

Интересното е, че различните стойности на ключовите показатели за развитие в прогнозите са при почти едни и същи допускания. Очакванията на ЕК и МФ за растежа на световната икономика, растежа в ЕС, лихвените нива в ЕС, цените на петрола и валутния курс на еврото са почти идентични. Въпреки сходните допускания за състоянието на външната среда, Министерството на финансите предвижда една идея повече динамизъм на българската икономика, движен от вътрешни фактори. По-високите прогнози за растеж и инфлация имат директно отражение и върху очакванията за държавните приходи и процеса на бюджетиране, като по-високата несигурност в бъдещето предполага по-предпазливо планиране на разходните и данъчните политики.

[1] При изчисляването на БВП по метода на разходите за крайното потребление, измененията в запасите са компонент от брутното капиталообразуване (инвестициите). Когато фирмите в рамките на година произведат повече стока, отколкото успяват да продадат, те генерират запаси, чиято стойност добавя към БВП за съответната година. Когато обаче в следващи години тези запаси се продадат, тяхната стойност се изважда от БВП за дадената година, за да се избегне двойно преброяване. На практика това е голям фактор зад по-ниския растеж в ЕС и България за 2023 г. - през предходни години са генерирани големи количества запаси, които до голяма степен се изчерпват през тази година, което налага и коригиране на резултата за БВП.

*Авторът Теодор Недев е младши изследовател в Института за пазарна икономика. Работата му се фокусира върху теми като регионално развитие и глобални икономически тенденции.

Статията от бюлетина на ИПИ е публикувана ТУК >>