Повишаването на цените засяга както крайния потребител, така и всички участници по веригата - от производителите, през преработватели и търговци на едро, до магазините за продажба на дребно. Темата е многопластова, има много и различни гледни точки не само за причините, довели до повишаването на цените, особено при храните, но и за мерките и действията, които ще помогнат за справяне или поне частично овладяване на ситуацията. Ясно е, че никой по веригата няма полза от изкуствено завишени цени, защото това реално ще отблъсне потребителите и ще доведе до по-дългосрочно сътресение на пазара, което ще отнеме много време да се регулира. Но нека тръгнем от началото - именно от производителите и тяхната гледна точка за случващото се, за инфлацията и работата им с търговските вериги. Някои от тях споделят, че разходен елемент с немалко влияние върху формирането на цените, е намирането и най-вече задържането на качествена работна сила със съответното справедливо заплащане, което следва да бъде актуализирано своевременно. 

Според тях причините за увеличаването на цените са комплексни като трудно могат да определят като по-значима една или друга. "Основно влияние оказват инфлацията и вдигането на всички основни суровини, с които работим", коментира Найден Петров, управител на фирма "Старт 2005" ЕООД, която вече близо 20 години се занимава с производство и търговия на плодове - малини, къпини, боровинки, ягоди, както и производство и продажба на плодови вина и сокове. Според Димитър Христов, управител на фирма "Йотови", основната дейност на която от 1995 година e млекопреработване: "От голямо значение за повишените цени са електроенергията, цената на петрола, газа - тъй като това са едни от най-големите разходи за предприятието." Като допълнителен фактор Герасим Михайлов, управител на фирмата за миещи и почистващи препарати за бита "Випера ООД", добавя и "разпокъсаните вериги на доставки на суровини и материали следствие на пандемията", което доведе до несигурност за това дали ще има суровини, кога ще ги има и на каква цена. 

Ивайло Филипов управител на "СЕРДИКА-94 ООД", друго млекопреработвателно предприятие, е на същото мнение, като разказва, че от пандемията и войната в Украйна насам ежемесечните им разходи са скочили с от 50% до 300%, като най-високо увеличение са усетили при газа. "Част от ключови суровини достигнаха почти двойно поскъпване. Няма нещо което да не е поскъпнало - от водата до лихвените проценти по кредитите", допълва Михайлов.

Стилиана Пенчева, управител на БОНИ маркетинг ЕООД, част от групата на БОНИ Холдинг АД, един от най-утвърдените производители на месни продукти и колбаси и производството на свинско месо, разказва, че от една страна има увеличение в месните суровини за последната година с над 70%, а от друга страна темпът на предаване на това увеличение към пазара е изключително бавен, тъй като потребителите трудно възприемат толкова големи повишения за такъв кратък период. "Ние самите се опасяваме от въздействието на новите цени, тъй като те неминуемо водят до намаление на обемите на продажби, а това е още една допълнителна тежест, която повлиява негативно себестойността и нашата конкурентност" коментира тя, като допълва, че всички по веригата - от производители до търговци, са загрижени за последствията от растящите цени и всъщност "никой няма полза от очакваното като резултат намаление на потреблението и от там свиване на производството и икономиката като цяло." 

Интересен е и коментарът на Найден Петров относно работата им с търговските вериги в страната. "Много са митовете за започване на работа с търговските вериги - че налагат много такси, че връщат на производителите продукцията, която не могат да реализират. Именно заради тези слухове и митове и нашата фирма отлагаше няколко години работата с тях, но още при първите срещи и разговори с нашите договорни партньори, тези предразсъдъци се опровергаха." Михайлов пък разказа, че благодарение на работата си с Лидл България неговата семейна компания успява да излезе дори на европейските пазари. "Дори и в най тежките моменти по време на пандемия те ни подкрепяха - съвместно разработвахме нови продукти и пазари" допълва той. Панчева влиза в детайл като коментира, че веригите имат различни модели за работа с доставчиците: "Някои като Лидл, например, не налагат никакви такси на доставчиците. В други, когато става въпрос за марка на производителя, има различни такси за маркетинг, рекламни активности или участия в брошура - нещо, което сме приели за нормална търговска практика. Принципно това са инструменти за акцентиране върху марката и продуктите. От друга страна собствените марки на веригите се договарят на нето цени и са изчистени от всякакви условия - всички ангажименти по продажбата, рекламиране и промоции с продуктите са за тяхна сметка."

Адресирайки инфлацията, която нарасна с бързи темпове последната една година, всички се обединяват около това, че пазарът сам ще регулира цените на продуктите. Според Найден Петров държавата би следвало да се намеси с данъчната си политика и с целеви субсидии. На същото мнение е и Ивайло Филипов. Производителите вярват, че във времена на криза и нестабилност най-добре е бизнесът да е подкрепян от държавата в борбата му за оцеляване, защото това е от интерес за всички. Според Пенчева "повечето мерки, за да имат добър ефект, изискват детайлен анализ на въздействието и последователно прилагане, контрол и корективни действия - нещо, което е невъзможно да се постигне без стабилно правителство и стратегическа политика. Всичко, което се тества в момента е със съмнителни и нетрайни резултати, защото се прави под диктовката на паниката."