17-11-2017 20-11-2018

Коментари

обичам само да ме гърчат и да не ми плащат

Работата има само една реална оценка - фискална. В магазина не ме карат да плащам с похвали. Нито банковата ми сметка се пълни с похвалите на шефа или клиента. Маркетинга и препоръката са различни неща. Те могат да доведат до повече работа, но не винаги с положителен финансов резултат. Ако имате за цел да наложите емоционална интерпретация на работните отношения сте в грешна насока.

Има работи, които никоя заплата не може да ги оправдае. Например, ти да си ми колега, ще е твърде неприятно изживяване. И кофичка кисело мляко за вредни условия на труд, няма да са достатъчни за компенсация... Ще ме извиняваш, че ти говоря така без да те познавам, но ще предположа, че "ти ми дай 5000 лева залпата и гледай колко ми е тежко" е нещо, което би казал без да се замислиш... Това, че около тебе ще е мизерия и всички ще са недоволни си мислиш, че няма да ти се отрази... Е, ще ти се отрази. Целия облужващ персонал ще си билже пръстите преди да ти сервира храната... И лелките в общината ще са намръщени, и продавачките и учителките и който се сетиш... Ама ти си си добре с тия 5 бона, нали? п.п. Няма как да си индивидуално щастлив, когато всички около тебе са нещастни.

Най обичам да получавам бонуси. Да е жив и здрав боса на компанията, че не е като българските чорбаджии.

Похвалите са задължителна част от програмата за мотивация на служителите. Едно "браво моето момче" винаги вкарва положителен импулс в работата. Но както казват колегите в коментарите - не става само с потупване по рамото, трябват и пари. Проблемът в България е, че работодателите не смеят да те похвалят, защото логичното продължение на похвалите е увеличаване на възнаграждението, което за БГ работодателя и табу. Поздрави на всички!