Новото ускоряване на инфлацията в САЩ, Франция и Испания в сряда пак притисна еврото, което си беше поело "глътка въздух" до обед в сряда, и цената му отново започна да пада, както в началото на седмицата, за да слезе под паритета, макар и за кратко. В следобедната търговия в сряда настъпи, обаче, рязък обрат и общата европейска валута компенсира загубите си от началото на деня, като затвори с повишение от 0.51% до 1.0060 долара за едно евро. В четвъртък нов трус. Общата европейска валута се понижи с нови 0.22% до 1.0012 долара, доближавайки се отново до паритет с американската валута (към 10:00 часа българско време).

Седмичната равносметка

По обед в понеделник, за пръв път от близо 20 години едно евро струваше почти колкото един щатски долар, но все още не беше стигнало до паритет с американската валута. Общата европейска валута, която се споделя от 19 европейски държави, напоследък е подложена на натиск, подобно на много други валути спрямо долара, като от началото на годината еврото е загубило повече от 10% от стойността си, сочат обобщените данни на The New York Times.

Войната в Украйна, ограничените енергийни доставки от Русия, високата инфлация и повишаващият се риск от рецесия в еврозоната доведоха до спад на еврото на косъм от паритета или обменния курс едно към едно с долара. Това, обаче, се случи за кратко в сряда, след като бяха обявени данните за инфлацията в Западна Европа и САЩ. Тази седмица опасенията във връзка с ключов газопровод от Русия за Германия, който в понеделник излезе от строя за 10 дни за планова профилактика, и заплахата, че след това ще бъде спряно или рязко ограничено подаването на природен газ за Западна Европа, нанесоха най-силния удар върху еврото.

В сряда еврото започна да се възстановява, като много анализатори посочиха като причина забавящата се инфлация в най-голямата икономика в Европа. Потребителските цени в Германия, хармонизирани със стандартите на "Евростат", са се повишили с 8.2% на годишна база през юни, докато за май беше отчетено нарастване на инфлацията в Германия с 8.7 на сто, което означава, че нарастването на потребителските цени се забавя.

Само за броени часове последваха лоши новини, първо от Франция и Испания, а след това и от САЩ, за по-висока от очакваното инфлация. Статистическата служба в Париж обяви нарастване на инфлацията през юни във Франция по стандартите на "Еворстат" до 6.5% спрямо 5.8 на сто през май. Поскъпването на цените на потребителските стоки и услуги в Испания също се е ускорило до 10.2 на сто през юни, което е 37-годишен рекорд, а за сравнение през май беше регистрирана инфлация от 7.2 на. Само час след двете съобщения, започна ново поевтиняване на еврото.

Решаващи за общата европейска валута се оказаха данните на Министерството на труда на САЩ, които отчетоха поскъпване на потребителските стоки и услуги с 9.1% на годишна база, ниво, непознато от над 40 години, сред като през май беше регистрирана инфлация от 8.6 на сто. След съобщението цената на долара излетя, а еврото започна отново да спада, но за кратко, тъй като инфлационният натиск всъщност се оказа по силен за американския долар, който затвори със значителни спадове спрямо повечето основни валути в сряда.

Това, според анализатори се дължи на бързо осъзнатите от инвеститорите последици за щатската икономика от рекордната инфлация, което означава, че агресивната паричната политика на Фед досега не е постигнала необходимия напредък в охлаждането на вътрешното търсене и насочване на инфлацията към спад до целта от 2%. Въпреки че е глобален проблем, високата инфлация е и политически риск, вкл. и за президента на САЩ Джо Байдън и неговата Демократическа партия, на които предстоят частични избори за Конгрес през ноември, обобщава "Ройтерс".

Анализаторът на нюйоркската консултантска компания fwd: Bonds Кристофър Рупи зае доста крайна позиция пред "Ройтерс": "Въпреки най-добрите намерения на Фед, икономиката изглежда се движи към режим на по-висока инфлация. Фед е много назад след скандалния доклад за инфлацията през юни." Според анализатора на fwd: Bonds , това е провал за Фед, който води политика на нарастващи лихви, но може да се окаже провал и за другите централни бланки, следващи сляпо Фед. И други анализатори изразяват опасенията си, че повишаването на лихвите като борба с инфлацията няма да се окаже работеща парична политика, защото предизвиква печатането на пари, а това води до нарастване на инфлацията и омагьосаният кръг се затваря.

Графика: NYT

От графиката се вижда, че всъщност спадът на еврото спрямо долара е започнал още през 2014 година с частични покачвания, а по-същественото обезценяване започва в началото на 2021 година.

Когато икономиката на САЩ се срина по време на световната финансова криза през 2008 г., едно евро струваше около 1.6 пъти повече от щатския долар. Сега комбинацията от прякото въздействие от военния конфликт между Русия и Украйна върху икономиката на Европа и ограничени доставки на горива, както и забавената парична политика от Европейската централна банка (ЕЦБ), приближи еврото до паритет с щатската валута, до какъвто еврото достигна през втората половина на 2002 година, когато в началото на годината беше въведено за разплащане в еврозоната. Преди това две години (2001 и 2002) курсовете на общата европейска валута се движеха под долар за едно евро. Трябва да се уточни, че три години преди това, на 1 януари 1999 г., 11 държави от ЕС приемат като своя нова обща парична единица - еврото (което заменя дотогавашната европейска валутна единица - ЕКЮ). Тогава еврото е въведено на световните финансови пазари, но само като разчетна единица при съотношение 1:1. Почти през цялата 1999 година еврото е над паритета спрямо долара.

1. Защо еврото потъва?

Европа страда най-много от военното нахлуване на Русия в Украйна, което предизвика енергийна криза, която може да доведе до дълга и дълбока рецесия в целия свят. Това поставя ЕЦБ в трудната ситуация да се опитва да ограничи инфлацията и да смекчи забавянето на икономическия растеж, тъй като се стреми да повиши разходите по заемите за първи път от 2011 г. насам. В същото време Федералният резерв на САЩ (Фед) повишава лихвените проценти много по-бързо, отколкото банката на еврозоната. Това прави доходността на американските държавни облигации по-висока от тази на европейските дългови книжа, което подтиква инвеститорите да преминат към долара и да се отказват от еврото. Освен това, доларът се възползва от статута си на валута-сигурно убежище, което означава, че докато войната продължава и последиците се влошават, еврото ще продължава да е под натиск.

2. Какво лошо има в по-слабата европейска валута?

От години политиците приветстват по-слабата валута като средство за стимулиране на икономическия растеж, тъй като тя прави износа по-конкурентоспособен. Но сега, когато инфлацията в еврозоната е на най-високото си ниво откакто "Евростат" отчита този показател, нейната слабост е нежелателна, тъй като повишава цените, като респективно оскъпява вноса. Потребителските цени в еврозоната скочиха с 8.6% през юни спрямо година по-рано, според предварителните данни на "Евростат". Някои анализатори посочват, че по-слабото евро представлява голям риск за целта на ЕЦБ да върне инфлацията до 2% в средносрочен план, въпреки че ЕЦБ не таргетира обменния курс на еврото.

Всеки ден около 16:00 ч. централноевропейско време ЕЦБ публикува референтни обменни курсове на еврото за 31 валути за следващия ден. Тези курсове са предназначени да служат само за информация, тъй като курсовете на тези 31 валути спрямо еврото се определят въз основа на средноаритметичното равнище на наблюдаваните котировки "купува" и "продава" и не отразяват непременно курсовете, по които са осъществени реалните пазарни транзакции. При обмяна, валутният търговец предлага валутен курс въз основа на пазарните котировки в реално време.

Въпреки това, в сравнение с други валути, освен долара, еврото изглежда по-устойчиво, твърди The New York Times.

3. Важно ли е нивото 1:1?

Отговорът е "Да". Това е психологически праг за пазара. За първи път еврото падна до паритет с долара през декември 1999 г., когато общата европейска валута все още не служеше за разплащателно средство. Както и сега, и тогава анализаторите посочиха като причина за спада под паритета разширяващия се спред между доходността на германските и американските облигации и по-силния икономически растеж в САЩ. Това беше удар по гордостта на европейците, които смятаха единната си валута за важен политически проект и за съперник на доминиращия долар, припомня "Ройтерс".

Днес еврото се счита за една от четирите основни световни валути за транзакции и резерви (другите три са щатския долар, швейцарския франк и японската йена), въпреки че задържането до нивата на паритета разколебава инвеститорите, особено ако това продължи по-дълго време. Търговците на валута се притесняват от нивото 1:1, тъй като милиарди евро преди това са инвестирани в опции, ценни книжа и облигации.

4. Къде е границата?

Някои анализатори прогнозират, че единната валута може да падне до 90 щатски цента, ако Русия задълбочи кризата, като спре доставките на газ за Европа. Според данните за търговията на нюйоркската клирингова корпорация Depository Trust and Clearing Corporation от началото на юли търговците на опции залагат повече на около 0.95 долара за едно евро и максимална долна, но краткосрочна граница от 0.9850 долара за едно евро. Анализаторите на Deutsche Bank са изчислили, че спад до 0.95 - 0.97 щатски долара за едно евро не би трябвало да изненада пазарите. Със сигурност тези нива ще бъдат достигнати в случай на рецесия, предупреждават от германската банка. Затова за всички инвеститори и анализатори данните за инфлацията са много важни.

5. Какви послания отправят прогнозите?

Щатският долар ще остане силен поне през следващите три месеца, тъй като се влияе както от очакванията за агресивно повишаване на лихвените проценти от страна на Фед, така и от привлекателността му като сигурно убежище, породена от опасенията за глобална рецесия. И респективно, еврото ще остане под натиск за същия период. Това показва последното проучване на "Ройтерс" сред валутни анализатори в края на миналата седмица.

Доларът, който през миналата година нарасна с внушителните 7%, през тази година се повиши с още 12% спрямо основните валути, надминавайки очакванията на почти всички анализатори за това колко дълго ще продължи победната му серия.

Мнозинство от три четвърти от анализаторите (37 от 48), в проучването на "Ройтерс" за валутния пазар, проведено от 4 до 8 юли, показва, че мнозинството очаква тенденцията да се запази поне още три месеца. И по-конкретно: 19 са отговорили, че поскъпването ще продължи от три до шест месеца, 10 - от шест до 12 месеца, четирима са отговорили, че поне една година и четирима - поне две години. Само 11 от анкетираните са отговорили, че това ще бъде за по-малко от три месеца.

Въпреки краткосрочното укрепване на щатския долар, средната прогноза на последното проучване, проведено сред близо 70 анализатори, упорито се придържа към отдавнашното мнение, че през следващите 12 месеца доларът ще отслабне, въпреки че еврото се търгува на най-ниското си ниво от две десетилетия в момента.

"В крайна сметка хората, които казват, че доларът ще отслабне, защото пазарът не очаква толкова много повишения на лихвените проценти от страна на Фед, колкото преди, забравят, че доларът е и сигурно убежище", казва Джейн Фоли, ръководител на отдела за валутни анализи в нидерландската Rabobank. "Ако по стечение на обстоятелствата видим потенциална рецесия в еврозоната и Обединеното кралство и ако глобалният икономически растеж се забави... какво ще купите, ако продадете долари?"

Макар че липсата на алтернативи вероятно ще запази долара в изгодна позиция спрямо почти всички валути, но силата на американската валута ще се усети най-много от тези, при които увеличението на лихвените проценти е малко или никакво.

Според прогнозата на анкетираните от "Ройтерс" икономисти, еврото ще поскъпне с почти 8.0% до около 1.10 долара след една година, в средата на 2023 г., като за една година до тогава ще спадне с нови 10%. Въпреки това, тази 12-месечна прогноза е най-ниската за такъв период от време за еврото от пет години насам, а девет анализатори очакват паритетът и под него да се задържи за по-продължителен период, до средата на 2023 година.