Структурните проблеми на икономиката на Европейският съюз и заплахата от разпадане правят перспективите за общата европейска валута - еврото - твърде неясни. Безспорно, Европа преживява труден момент. В Италия има рецесия и популисткото правителство на страната продължава да настоява за увеличение на разходите. Във Франция движението на "жълтите жилетки" все повече започва да прилича на бавна версия на Френската революция и превземането на Бастилията. Германия, която доскоро беше мощен двигател на икономическия растеж в Европа, изведнъж започна да губи позиции.

През 2019 година ситуацията в Европа може да се развивие в две посоки. Първата е свързана със засилване на интеграционните процеси, включително във финансовата сфера и отбраната, втората е в посока към ентропия, хаос и продължаващо раздалечаване на отделните страни в ЕС.

А съдбата на единната европейска валута ще зависи от това какъв вектор на развитие ще избере Европа.

По време на предишния кризисен цикъл имаше надежда кредиторите да изплатят дълговете си, а банките да запазят ролята си. Тогава ЕЦБ започна да печата пари, а лихвените проценти се сринаха до нула или дори до отрицателни. Сега не се вижда подобен компромис.

Европа може да премине от разпадане към обединение, ако европейският елит най-накрая осъзнае истинското състояние на нещата и предприеме спешни мерки за справяне с новите предизвикателства. Това може да доведе до по-голямо сближаване на ЕС по отношение на фискалната политика. Просто е необходимо да се гарантира, че "паричната основа" на еврото е надеждна.

В този случай правителствата на Италия, Испания и Португалия ще могат да се финансират с пари с отрицателни лихви.

Възниква обаче един разумен въпрос: може ли група държави, които водят национална популистка политика, да направят пробив, да променят движението си към обединение в името на общи цели? Да се отговори положително на такъв въпрос е много трудно.

Ако ЕС поеме по пътя на дезинтеграцията, как ще изглежда неговият разпад? Ще запази ли Италия правото да изисква обезценяване на дълга си и как би могла да направи това?  Наясно ли е Германия с мащаба на фискалната щедрост, необходима за финансиране на закъсалите икономики с огромни дългове, за да се превърне в основа на стабилността на ЕС? Все още няма отговор на всички тези въпроси.

Доходността на държавните облигации в Италия може да изглежда добре още за известно време. Но на 7 февруари 2019 година Брюксел рязко понижи прогнозата си за италианския икономически растеж през 2019 г. до 0,2% от предишната стойност от 1,2%. А и БВП на страната показа две тримесечия отрицателен растеж през 2018 г.

Единственото нещо, което може да подобри ситуацията в Италия, е кредитната инвазия, но засега ЕС не предлага нищо, което би могло да намали мащаба на проблемите с баланса на италианските банки. Освен това Брюксел настоява италианският бюджет да влезе в определени граници - това е необходимо, за да се гарантира стабилност на дълговите пазари. А популисткото правителство на Италия в отговор силно критикува ЕС за лицемерие, като посочва, че във Франция бюджетният дефицит като процент от БВП е много по-голям, особено след протестите на "жълтите жилетки".

Но дори Италия бъде спасена и стабилизирана това едва ли ще помогне на целия съюз. Растежът на икономиките в Европа се забавя бързо, което напоследък се свързва с рязък спад на активността в германската индустрия и невероятен спад в търсенето на изнасяни автомобили. Сега изглежда, че растежът е практически невъзможен, ако Европейската централна банка не започне отново да печата пари.

Ако Европа иска да сложи край на объркването и да обедини усилията си за възстановяване на предишното величие на ЕС, е необходимо да използва най-мощното оръжие - мащабна рекапитализация на банките и, вероятно, финансови стимули под формата на около трилион евро. 

Ако се състои чудото, наречено "ЕС 2.0", тогава ще видим как еврото се възражда като феникс. Това все още може да се случи - европейската икономика, която оцеля под натиска на поддръжници на строги икономии и с недостатъчна рекапитализация на банките след кризисния период от 2008-2012 г., сега е по-готова от всяка друга световна икономика за кредитиране и бюджетни разходи. Има проблясък на надежда, че този конкретен сценарий вече се изпълнява.

Ако, напротив, еврото поевтинее рязко поради факта, че финансовите институции, които управляват глобалните резерви, загубят вяра в неговата жизнеспособност, инвеститорите ще се втурват да купуват актив, предназначен да се превърне в "междинен етап" по пътя към създаването на отделна немска валута - независимо дали е "частично" Евро (не за всички страни от еврозоната) или нова германска марка.

Като цяло, ако германците използват собствената си валута в съответствие с действащите принципи на германската външнотърговска политика, нейният обменен курс ще бъде с 30-50% по-висок от сегашния курс на еврото в сравнение с кошница от други валути. С други думи, ако Германия действаше самостоятелно и практикуваше това, което изисква от другите, тя щеше да се изправи пред проблеми на икономическия си растеж доста по-бързо, отколкото сега.

(Статията е на Стин Якобсен, публикувана е от Forbes, превод Dir.bg, със съкращения )