17-11-2017 20-11-2018

Възприемаме застраховането като данък. Но когато стане късно?

Към настоящия момент няма никаква готовност за организиране на Катастрофичен пул, смята изпълнителният директор на Лев Инс Павел Димитров

Bulphoto

Възприемаме застраховането като данък. Но когато стане късно?

09:04 | 29 януари 2021 | Автор : Александра Ангелова 186 5493 Bulphoto

След всяко бедствие, оставило след себе си хора без дом темата за имущественото застраховане "изплува". Така от години създаването на катастрофичен пул е дебат, който се води в подобни ситуации и в общия случай темата бива забравена до месец след конкретното събитие. Както между другото се случва и със застраховките - има повишаване на интереса след някакво събитие и след това то затихва. И така до следващия път.

Активната сигурност

Слабото разпространение на застрахователните продукти, различни от автомобилните, не е нова тенденция на нашия пазар. Ако в Западна Европа попитаме за най-популярен тип застраховане, неизменно това ще бъде застраховката живот, следвана от имуществените, личните здравни застраховки и едва тогава хората се грижат за автомобила. У нас е точно обратното - 73% от събраните премии са по автомобилен бизнес.

На какво се дължи тази тенденция - скромни доходи, ниска финансова култура или на нещо друго? За коментар по темата Dir.bg потърси изпълнителния директор и член на УС на ЗК "Лев Инс" АД Павел Димитров.

Застраховка или данък

Българите възприемат застраховането като вид данък, наследен факт от миналото, когато застраховките се плащаха заедно с данъка на съответния имот, обясни експертът.

Нещо повече, по над 90% от полиците, които са се сключвали тогава, никога не е предявявана претенция. Или казано иначе - хората възприемат застраховката като данък, срещу който не биха получили нищо, добави Димитров.

Въпреки че застраховането в България отдавна не функционира по този архаичен начин, стереотипите са трудни за преодоляване.

Именно за това усещането, когато се заговори за създаване на Катастрофичен пул при бедствия, в който собствениците на имоти да имат задължителна вноска е като за създаване на нов налог.

Практиката за изплащане на минимални помощи от страна на държавата за засегнатите при бедствия и аварии не помага за повишаването на процента застраховани, смята експертът.

Вместо държавата да дотира пострадалите със суми, крайно недостатъчни за възстановяването на щетите, е необходимо да предприеме на първо време разяснителна кампания за ползите от застраховането като изрази подкрепа към бранша и плюсовете от неговото развитие. В един по-дълъг период от време би трябвало да се предприемат и законодателни промени, във връзка със създаването и функционирането на катастрофичен пул. Към настоящия момент обаче няма никаква готовност за неговото организиране, категорични са от Лев Инс.

Другият фактор за слабото разпространение на имуществените застраховки е недостатъчната информация и тук не можем да говорим за отсъстваща или занижена финансова култура, а за липсата на стратегия за разясняване потребността от застраховане, както от компаниите, така и от държавата.

Масовият клиент не е наясно, че застраховката имущество може да бъде десетки пъти по-евтина от тази за автомобила. Освен това на пазара се предлагат множество бюджетни решения, които са достъпни дори за клиенти с ниски доходи.

По 1 лев на месец

Застраховките имущество най-общо казано покриват щети по недвижимото имущество, а, когато са избрани такива покрития, и по движимото - електро уреди, мебели и друга покъщнина, кражба, експлозия, наводнения, ВиК или електрически аварии и други. Някои компании, като Лев Инс например вече предлагат възможност за използване на авариен асистънс в по-големите градове. Това означава, че, при настъпване на застрахователно събитие, застрахователят се ангажира с отстраняването на щетите и то по безкасов за клиента път.

Цените могат да варират в много широк диапазон, като зависят от конкретните предпочитания на клиента. На пазара се предлагат пакетни или лимитирани застраховки. Те са с минимални покрития, имат силно опростена процедура за сключване, защото не е необходимо да се представят документи за собственост или фактури. Това обикновено са и най-евтините застраховки, като минималната сума може да е до 1 лев на месец. За по-скъпите имоти, в които има повече техника и по-големи инвестиции в подобрения, е хубаво да се изберат покрития, които биха гарантирали на собственика по-високи обезщетения.

Имам щета, какво следва?

Голяма особеност при завеждането на щети по застраховките имущество няма - и при тях, както при всички останали застраховки, се изисква подаване на уведомление за настъпилото събитие. Като срокът за подаване на такова е различен и зависи от естеството на настъпилите събития - кражба, пожар природно бедствие или друго.

Сроковете варират от 24 часа до 7 дни и са записани в Общите условия на конкретната застраховка. След това се извършват огледи от експерти на застрахователя, а, при по-сложни или спорни казуси, се наемат вещи лица със съответната експертиза.

Когато застрахователят, както е в случая на Лев Инс, предлага услугата авариен асистънс, при настъпване на събитието застрахованият се обажда на спешен телефон за изпращане на авариен екип. Целта на аварийният асистънс е отстраняване на причинителя на щетите във възможно най-кратък срок, за да се предотвратят по-сериозни последствия. Ако може да се говори за някаква особеност при щетите на имущества, то тя е в овладяването на причините за щета - пожари, наводнения и други подобни.

Освен застрашаващи или унищожителни за движимото и недвижимо имущество на клиента, тези явления често застрашават и живота на самите собственици. От друга страна погиването на недвижимото имущество може буквално да преобърне живота на човек.

Понякога отговорът е "не"

Често мотив за отказ на изплащане на обезщетение е "некачественото строителство". Този момент би могъл да се избегне още при закупуването на имот. Тогава е хубаво човек да се информира за качеството на строителството, да изиска цялата налична строителна документация и ако е необходимо да се консултира със специалист.

Важно е да се знае, че застрахователят покрива ново настъпили щети против волята на човек, а последиците от некачественото строителство могат да бъдат повод за претенции към строители и предприемачи.

Повод за отказ много по-често, според експертите са неверни данни, които са били декларирани при сключване на полицата или при подаването на уведомлението за щета. Например, декларирани са щети от наводнение, но такова не е било регистрирано в района на увреденото имущество. Данните за бедствия, аварии и различни катастрофични събития застрахователите набавят ежедневно от Националната служба пожарна и аварийна безопасност, НИМИХ при БАН, Геофизичния институт към БАН и други официални източници.

ИЗБРАНО