Властите в Китай рязко увеличиха наливането на пари в банковата система на страната с надеждата да подкрепят икономическия ръст, който започна да дава признаци на срив след търговските неразбории със САЩ.

През декември 2018 година бе регистрирано намаляване на износа с 4.4%, а икономическия ръст се забави до минимални нива за последните 28 години. Точно това доведе и до новото вливане на пари, наречено от експерти "безумен ход", съобщи Bloomberg.

Тези 685 милиарда долара, пуснати от Централната банка на Китай през януари са с 1.5 пъти повече от средствата, налети в банките преди година. Този на практика "финансов допинг" за икономиката на страната е съизмерим с годишния БВП на страни като Саудитска Арабия или Швейцария.

С това дългът на икономическите субекти в Китай подскочи с цели 5% за месец. Ако темповете се запазят, това ще означава ръст на дълга за година с 60% - темп, наблюдаван в световната икономика след Втората световна война заради кредитирането на европейските икономики по плана Маршал.

Тази финансова политика се отрази и на юана - от април 2018 година, когато САЩ въведоха мита за китайските стоки, националната валута поевтиня със 7.9%. Само година преди това в Пекин говореха за необходимостта да бъде обуздан "кредитния дракон", но търговският спор с Вашингтон принуди властите да преосмислят позицията си по този въпрос.

Проблемите на Китай в икономиката са много по-дълбоки и тревожни. Цялата икономическа система на страната през последните 10 години е построена върху хронично увеличаване на дълга на юридическите субекти и той вече вероятно е три пъти над БВП на страната. Днес всеки долар нов дълг в страната създава едва 33 цента нов БВП. Де факто това превръща Китай в огромна финансова пирамида, лихвените проценти по кредитите изяждат 20% от китайския БВП, а плащанията по задължения се правят само чрез поемане на нов дълг. Въпросът сега е кога балонът в Китай ще се спука и колко тежко ще се отрази това на цялата световна икономика.