Войната в Украйна засяга икономиката на еврозоната, която "де факто стагнира", а това усложнява задачата на Европейската централна банка (ЕЦБ), която е под натиск да затегне паричната си политика, за да овладее инфлацията, заяви членът на управителния съвет Фабио Панета, цитиран от Франс прес и БТА.

След лек растеж от 0,2 на сто през първото тримесечие, европейската икономика стагнира, а основните икономики страдат от последиците от конфликта в Украйна, изтъква Панета в интервю за в. "Стампа".

Нарастването на БВП е забавило темп в Испания, спряло е във Франция, а в Италия има спад, докато в Германия динамиката на растежа е ниска и отслабва от края на февруари, когато настъпи повсеместен обрат, обясни италианският банкер.

Активността забавя темп, докато инфлацията достигна исторически високо равнище от 7,4 на сто през март, много над целевите 2 процента, определени от ЕЦБ в средносрочен план.

Това може да накара ЕЦБ да вдигне лихвите, както направиха други големи централни банки. Американското Управление за федерален резерв (Фед) дори се прояви по-агресивно в сряда. 

В края на заседанието си на 3 и 4 май Фед повиши основния си лихвен процент наведнъж с 50 базисни пункта за първи път от 2000 г. насам. По време на пресконференцията след срещата Пауъл заяви, че Фед ще обмисли дали да увеличи лихвения процент с нови 50 б.п. на следващите няколко срещи, но увеличение на лихвения процент със 75 б.п. не се обсъжда.

"Фед просто не можа (или, по-добре, не искаше) да преодолее ястребовата летва, която пазарът беше поставил", написа в бележка до клиенти Брайън Дейнджърфийлд, ръководител на валутната стратегия за Г10 в NatWest Markets, цитиран от 3eNеws. "Не мисля, че ще е преувеличено, ако се каже, че това беше първата гълъбова (миролюбива) изненада от страна на Фед спрямо пазарните очаквания от повече от шест месеца насам."

Критикувана от някои за бездействието си, ЕЦБ планира да спре през третото тримесечие нетното изкупуване на активи, след което да излезе от ерата на отрицателните лихви, които бяха една от основните й мерки в подкрепа на икономиката от 2014 г.

Трябва да изчакаме данните за второто тримесечие, за да имаме по-ясна представа, преди да действаме, изтъкна Панета.

Критикувана от някои за бездействието си, ЕЦБ планира да спре през третото тримесечие нетното изкупуване на активи, след което да излезе от ерата на отрицателните лихви, които бяха една от основните й мерки в подкрепа на икономиката от 2014 г.

Трябва да изчакаме данните за второто тримесечие, за да имаме по-ясна представа, преди да действаме, изтъкна Панета.

Думите му рязко се различават от по-конкретните предложения на двама от най-влиятелните членове на управителния съвет, което ясно подчертава разногласията в ръководния орган на ЕЦБ. В интервю за в. "Ханделсблат" вчера Изабел Шнабел заяви, че според нея е възможно увеличение на лихвите през юли. А президентката на институцията Кристин Лагард посочи в края на април, че има голяма вероятно още в началото на третото тримесечие да приключи изкупуването на активи, като след известно време може да се обсъди въпросът за лихвите.

Евентуално увеличение - първото от 2011 г. - може да бъде решено на последното преди лятната отпуска заседание на ЕЦБ на 21 юли.