Парламентът ратифицира Споразумението за кредитна линия между България като кредитор и Единния сьвет за преструктуриране като кредитополучател.
В мотивите към Законопроекта се пояснява, че присъединяването на България към Единния надзорен механизъм автоматично води до присъединяване към Единния механизъм за преструктуриране.
Съгласно текста, кредитната линия в размер на дължимите от българските институции вноски за достигане на целевото равнище на Единния фонд за преструктуриране трябва да бъде добавена към общата сума на кредитните линии на държавите членки от еврозоната.
Конкретната сума на дължимите от кредитните институции вноски за периода 1 януари 2016 г. - 31 декември 2023 г., съответно размерът на националната кредитна линия за България, възлиза на около 222 млн. лева. Сумата е заложена в Закона за държавния бюджет за 2020 г. в операциите в частта на финансирането на бюджетното салдо и планирана в бюджета за 2021 г.
Кредитната линия ще бъде активна до по-ранната от двете дати - края на преходния период (31 декември 2023 г.) или по-ранното въвеждане (преди края на преходния период) на общ защитен механизъм, чиято прогнозна дата е средата на 2021-а. След съответната дата споразумението за кредитна линия се прекратява и ангажиментът на страната за заемно финансиране при необходимост отпада.
От мотивите става още ясно, че общият размер на отпуснатите и непогасени въз основа на Споразумението заеми не може да надхвърля фиксираната сума от 222 млн. лева. Съгласно споразумението лимитът на усвояване за всеки конкретен случай зависи от размера на наличните финансови средства в Единния фонд за преструктуриране и тези, привлечени от други източници. Заемите са със срок до 24 месеца с възможност за удължаване с 12 месеца. За срока на усвоения заем Единният съвет за преструктуриране заплаща лихва в размер на действителните или прогнозните разходи за финансиране (изразени като годишен лихвен процент) по подобни по размер и със сходна продължителност 24 или 12 месеца) заеми, използвани от кредитора.