17-11-2017 20-11-2018

"Креди сюис" - от върха до ръба на пропастта

Базираната в Цюрих банка, която има дълбоки корени в швейцарската и световната икономика, е в процес на преструктуриране след серия скандали, загуби и промени в управлението

Снимка: iStock by Getty Images

"Креди сюис" - от върха до ръба на пропастта

07:32 | 17 март 2023 14 2982 Снимка: iStock by Getty Images

Заплашената от крах швейцарска банка "Креди сюис" (Credit Suisse) ще получи спасителен пояс от Швейцарската национална банка в размер от 50 милиарда франка в опит разпространението на тръгналата от САЩ поредна банкова криза да бъде ограничено.

Банкови сътресения

Базираната в Цюрих банка, която има дълбоки корени в швейцарската и световната икономика, е в процес на преструктуриране след серия скандали, загуби и промени в управлението.

Как се е развивала банката през 167-те години на съществуването си, обобщава Ройтерс.

1856 г. - Политикът и бизнесмен Алфред Ешер основава "Швайцерише кредитанщалт" (Schweizerische Kreditanstalt - SKA), за да финансира разширяването на железопътната мрежа в страната и да подкрепи индустриализацията на Швейцария.

1870 г. - SKA отваря първото си задгранично представителство в Ню Йорк.

1876 г. - Банката се мести в нов централен офис на "Парадеплац" в Цюрих. Първият й клон извън Цюрих е открит близо три десетилетия по-късно.

1932 г. - В Ню Йорк е основана инвестиционната банка "Фърст Бостън" (First Boston), която половин век по-късно ще бъде придобита от "Креди сюис".

1939 г. - SKA създава Швейцарско-американска корпорация с фокус върху инвестиционния бизнес.

1962 г. - SKA придобива "Уайт, уелд енд ко" (White, Weld and Co) в Цюрих от американската инвестиционна банка "Уайт уелд" (White Weld) и променя името й на "Клариден финанц" (Clariden Finanz).

1964 г. - SKA получава пълен лиценз за банкова дейност в Ню Йорк.

1977 г. - Скандал с пране на пари, известен като "Аферата Киасо", причинява сериозна загуба на банката и води до преструктурирането й в международна финансова група.

1982 г. - SKA става първата швейцарска банка с място на Нюйоркската борса посредством подразделението й SASI. Основана е "Си Ес холдинг" (CS Holding), за да отговаря за промишлените компании.

1988 г. - "Си Ес холдинг" купува 45 на сто от "Фърст Бостън" в рамките на спасителна операция и го пренаименова "Си Ес Фърст Бостън". Двете банки се групират десетилетие по-рано, за да оперират съвместно на Лондонската борса.

1989 г. - "Си Ес холдинг" става компания майка на SKA.

1990 г. - Групата взема контролния пакет на американската инвестиционна банка "Си Ес Фърст Бостън" и купува швейцарската частна банка "Лой" (Bank Leu).

1993 г. - Банката купува "Фолксбанк" (Volksbank), четвъртата най-голяма банка в Швейцария", а година по-късно придобива и "Нойе Аргауер банк" (Neue Aargauer Bank).

1997 г. - Вследствие на предприета реорганизация "Си Ес холдинг" става "Креди сюис груп" (Credit Suisse Group), а от името й отпада SKA. Банката придобива застрахователя "Винтертур" (Winterthur), който е неин стратегически партньор.

1999 г. - Групата придобива бизнеса за управление на активи на "Варбург, Пинкъс и ко" (Warburg, Pincus & Co), а година по-късно и компанията от Уолстрийт "Доналдсън, Лъфкин и Дженрит" (Donaldson, Lufkin & Jenrette).

2002 г. - При реорганизацията на групата са създадени две компании - "Креди сюис файненшъл сървисис" (Credit Suisse Financial Services) и "Креди сюис фърст бостън" (Credit Suisse First Boston), а две години по-късно е отделена и "Винтертур".

2005 г. - "Креди сюис файненшъл сървисис" и "Креди сюис фърст бостън" се сливат и вторият бранд отпада.

2006 г. - "Винтертур" е продаден на френския застраховател А Икс А (AXA).

2007 г. - Групата обединява четири звена за частно банкиране и търговия с ценни книжа в "Клариден лой" (Clariden Leu).

2007-8 г. - Банката оцелява по време на глобалната финансова криза, без да й се наложи да бъде подкрепена от държавата, за разлика от конкурента си Ю Би Ес (UBS).

2012 г. - Групата поглъща "Клариден лой" и обединява звената за частно банкиране и управление на активи в едно подразделение.

2013 г. - Закупен е бизнесът за управление на активи на "Морган Стенли" (Morgan Stanley) в Европа, Близкия изток и Африка.

2015 г. - Под ръководството на главния изпълнителен директор Тиджан Тиам групата се разделя на три звена за управление на активи, поддържани от две подразделения за инвестиционно банкиране.

2020 г. - През февруари избухва скандал, свързан с тайно наблюдение, което води от напускането на Тиам. През март фалира американският инвестиционен фонд "Арчигос" (Archegos) и нанася щети на "Креди сюис" на стойност 5,5 милиарда долара. Същия месец на банката са налага да замрази други 10 милиарда долара, свързани с фондове на фалиралата британска финансова компания "Грийнсил капитъл" (Greensill Capital), продадени на клиенти като нискорискови продукти.

2021 г. - Антонио Орта-Осорио подава оставка като президент на групата по-малко от девет месеца, след като е бил избран на поста заради нарушаване на ковид ограничения и и наследен от Алекс Леман.

Юли 2022 г. - Експертът по преструктуриране Улрих Кьорнер е избран за главен изпълнителен директор на мястото на Томас Готщайн и веднага започва стратегически преглед на банката.

Октомври 2022 г. - Обявен е план за префокусиране на групата към банкиране за богатите, който включва повишаване на капитала с 4 милиарда швейцарски франка, съкращаване на 9000 служители до края на 2025 г. и отделяне на инвестиционното банкиране в "Си Ес фърст бостън". Саудитската национална банка (СНБ) купува 9,9 на сто от активите на банката.

Март 2023 г. - Годишният доклад на "Креди сюис" признава наличието на "съществени слабости" във вътрешния контрол върху финансовото отчитане, както и стабилизиране на отлива на клиенти, но не и "обръщане на тенденцията". Акциите на банката падат с 30 на сто, след като СНБ обявява, че не може да увеличи дела си в "Креди сюис" поради регулаторни проблеми. Швейцарската национална банка хвърля на банката спасителен пояс от 50 милиарда франка, за да спре разрастването на банковата криза. Швейцарските власти обявяват, че "Креди сюис" отговаря на "всички капиталови и ликвидни изисквания, наложени на системно важните банки".