17-11-2017 20-11-2018

Гуверньорът на Хърватия даде съвети към България за влизането в еврозоната (снимки)

След приемането на еврото стандартът на живот в Хърватия се повиши, а разходите за кредитиране спаднаха, посочи Борис Вуйчич

Снимка: БТА

Гуверньорът на Хърватия даде съвети към България за влизането в еврозоната (снимки)

13:20 | 26 февруари 2024 | Редактор : Лилия Чалева 62 5870 Снимка: БТА

Инфлационният ефект от приемането на еврото в Хърватия е бил повишение с 0,2 процентни пункта. Паралелни изчисления на Хърватската централна банка са показвали 0,4 процентни пункта инфлационен ефект, но реално е бил двойно по-нисък. Това съобщи гуверньорът Борис Вуйчич пред български депутати в Народното събрание на извънредно заседание на Комисията по въпросите на Европейския съюз, Шенгенското пространство и еврозоната, където представя опита на Хърватия за приемане на общата европейска валута, предаде БТА.

Хърватия влезе в еврозоната на 1 януари 2023 т.

Вуйчич посочи, че спекулациите с високите цени, свързани с присъединяването към еврозоната, идват от т.нар. "възприятие за инфлацията", което произлиза от новините и отразяването на цените по отделни стоки, но статистическото измерване на отражението върху цялата потребителска кошница идва по-късно и показва по-ниска инфлация.

Той открои и промените в законите, както и преобразуването на кредити и депозити. "Това е огромен по мащаб проект, който трябаше да изпълним", каза той и добави, че промяната на парите в брой също е изисквала доста сериозни усилия.

"Информационната ни кампания подкани гражданите да обменят своите куни в евро още преди да влезем в еврозоната. И постигнахме 60 на сто изкупуване още преди 1 януари 2023 г.", посочи Борис Вуйчич.

Влизането в еврозоната драстично намалело разходите за транзакции в страната. В Хърватия са спестени 160 млн. евро от такива такси, посочи банкерът.

Лихвените проценти също станали много по-ниски, както за държавните облигации, така и за кредитите за домакинствата и бизнеса. Вуйчич даде пример, че в страни като Унгария, Чехия и Полша, които не планират приемане на еврото, лихвите са много по-високи от тези в България и Хърватия. Като важна ползо от приемането на еврото той посочи още, по-голямата устойчивост при финансови кризи - такива като като световната икономическа криза, пандемията или войната в Украйна.

Вуйчич изброи различните етапи на подготовка, предприети преди въвеждане на еврото.

Сред тях попадат мерките за информиране и защита на потребителите, правна хармонизация, техническа подготовка, за да могат касовите апарати и пос терминалите да заработят в новия режим, подготовка на правителствения сектор.

Снимка: БТА

Като значима стъпка Вуйчич посочи изграждането на нов модерен трезор, достатъчно голям, за да побере изтеглените от обращение куни. Такъв не е имало и е бил необходим нов. Той е построен от армията във военна база и е отдаден под наем на Хърватската народна банка.

Според шефа на Българската народна банка Димитър Радев Хърватия е успяла да стане много бързо фиктивен член на еврозоната през 2023 г. "Ние тогава влезнахме в един много непродуктивен политически период. Това, че имаме редовно правителство даде възможност този процес да бъде възобновен - важен е политическият фактор. На второ място са икономическите фактори", допълни той.

Снимка: БТА

Като заключение Кирил Петков отбеляза, че опорката на "Възраждане", че цените ще се качат след приемане на еврото са били "разбити на пух и прах".