Брутният външен дълг в края на март 2023 г. възлиза на 45 266.8 млн. евро (50.1% от БВП), което е с 3895.5 млн. евро (9.4%) повече в сравнение с края на март 2022 г. (41 371.4 млн. евро, 48.9% от БВП), съобщи БНБ.

Националната банка отбелязва, че БВП в случая е в размер на 90 358 млн. евро за 2023 г. (прогноза на БНБ) и 84 559.3 млн. евро за 2022 г. (данни на НСИ от 08.03.2023 г.)

В края на март 2023 г. краткосрочните задължения са 8536 млн. евро (18.9% от брутния дълг, 9.4% от БВП) и се увеличават с 1250.3 млн. евро (17.2%) спрямо март 2022 г. (7285.7 млн. евро, 17.6% от дълга, 8.6% от БВП).

Дългосрочните задължения възлизат на 36 730.8 млн. евро (81.1% от брутния дълг, 40.7% от БВП), като се повишават с 2645.2 млн. евро (7.8%) спрямо края на март 2022 г. (34 085.6 млн. евро, 82.4% от дълга, 40.3% от БВП).

Към края на март 2023 г. 27 066.5 млн. евро (59.8%) от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година.

В евро са деноминирани 79.3% от брутните външни задължения, при 79.6% година по-рано.

Брутният външен дълг на сектор Държавно управление в края на март 2023 г. е 9629.5 млн. евро (10.7% от БВП). Спрямо края на март 2022 г. (7571.8 млн. евро, 9% от БВП) той нараства с 2057.7 млн. евро (27.2%).

Външните задължения на Централната банка са 2012.9 млн. евро (2.2% от БВП). Те се повишават със 74.2 млн. евро (3.8%) спрямо края на март 2022 г. (1938.6 млн. евро, 2.3% от БВП).

Външните задължения на сектор Други парични финансови институции са 6504.4 млн. евро (7.2% от БВП). Те се увеличават с 1408.1 млн. евро (27.6%) спрямо края на март 2022 г. (5096.3 млн. евро, 6% от БВП).

Външните задължения на Други сектори са 12 410.3 млн. евро (13.7% от БВП). Те намаляват с 203.1 млн. евро (1.6%) спрямо същия месец на миналата година (12 613.4 млн. евро, 14.9% от БВП).

Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 14 709.9 млн. евро (16.3% от БВП) в края на март 2023 г., което е с 558.6 млн. евро (3.9%) повече спрямо края на март 2022 г. (14 151.3 млн. евро, 16.7% от БВП). То е с най-значителен дял в структурата на външния дълг - 32.5% към края на март 2023 г., при 34.2% година по-рано.

За периода януари - март 2023 г. общият нетен поток е положителен, в размер на 1901.9 млн. евро (2.1% от БВП) при положителен поток от 690.6 млн. евро (0.8% от БВП) за януари - март 2022 г. Нетния поток се изчислява тримесечно на база на данните в пасива на платежния баланс за инструменти Валута и Депозити, Дългови ценни книжа, Заеми, Търговски кредити и аванси и Други сметки за задължения.

Нетният външен дълг в края на декември 2022 г. е отрицателен в размер на 25 581.9 млн. евро (30.3% от БВП), като увеличава отрицателната си стойност с 4827.1 млн. евро (23.3%) спрямо края на декември 2021 г. (отрицателна стойност от 20 754.7 млн. евро, 29.2% от БВП). Намалението се дължи на по-голямото увеличение на брутните външни активи (с 8044.5 млн. евро, 13%) в сравнение с това на брутния външен дълг (с 3217.4 млн. евро, 7.8%). Нетният външен дълг е изчислен като разликата между размера на брутния външен дълг и размера на брутните външни активи, изчислени на база тримесечните данни за международната инвестиционна позиция. Брутните външни активи се изчисляват тримесечно на база на данните в актива на международната инвестиционна позиция за инструменти Валута и Депозити, Дългови ценни книжа, Заеми, Търговски кредити и аванси, Резервни активи