Без тайни за банките - специални датчици ще ни разпознават в салоните
Инвестират се милиарди в развитието на цифровизацията на финансовия сектор
Светът се променя с голяма скорост, големите компании и банките са в търсене на следващото "Голямо нещо", което ще ги изстреля пред конкуренцията. Така те ще бъдат сред предпочитаните партньори на клиента и "крачка напред, както се казва".
И всичко това се дължи на дигиталната ера. Именно и на това наблягат разработчиците, като една от целите им е въвеждането на специални датчици в банковите салони или на банкоматите, за да бъдем разпознати и така да се намалят злоупотребите.
Факт е, че уличните камери вече се ползват от полицията за разпознаване на криминални субекти, които се издирват. Но, за да се приведе една такава система за работа в банка, нещата не са толкова прости.
Лицевото разпознаване е обект на много дейности на службите, но когато се опира до разпознаване и идентификация, което е смисълът да се мисли за въвеждането в банките, нещата не са така прости. Едно е да следиш човек по лицево разпознаване, а друго да го персонализираш и валидираш, за да му позволиш да прави банкови операции.
Редица банки са обмисляли възможността за въвеждането на биометрични данни на клиентите си, но при този процес не трябва да се взимат прибързани решения. Въпросът е в това, че при мащабиране на колекцията от биометрични данни трябва да се обхване реално една цяла страна. Става въпрос за образи на лица и гласови записи, които се въвеждат с процеса на събиране и обработка на биометрични данни и изпращането им в Единната биометрична система (ЕВС). Проблемът с отклонение на биометричната проба може да покаже нарушение на процедурата по събиране на данните в офиса на банката.
Реално днес иновативни софтуерни решения ни позволяват да правим толкова много неща само с няколко докосвания на екрана на нашето смарт устройство. И това е голямо удобство. Потребителите се променят. Очакванията им да получават все по-модерни и надеждни услуги, които да удовлетворяват потребностите им, стават все по-високи.
В наши дни основна мисия на всяка компания е да поставя своя клиент в центъра на своята комуникация и да му предлага продукти и услуги, персонализирани спрямо неговия профил. Банките също следят трендовете и се стараят да предоставят на своите клиенти продукти и услуги, които да бъдат на нужното ниво. Все повече модерни ATM устройства и цели обособени зони за "банково самообслужване" предлагат изпълнението на операции, които до съвсем скоро клиентите на банки са правили само на каса в банковия клон. Така че скоро можем да очакваме и пръстов четец на банкомата, а докато поставяме картата, камерата за лицево разпознаване вече ще ни е идентифицирала.
Много държави инвестират огромни суми в развитието на цифровизацията на банковия сектор. Още през 2015 година Британското правителство инвестира 1,57 милиарда британски лири в дигитализация на финансовия сектор.
Големите банки автоматизират много от процесите си (между 40% и 80%) и така оптимизират време, финанси и освобождават ресурс от специалисти, които да израстват в своето кариерно развитие.
В Ериксън Мобилити Рипорт се посочва, че до 2020 се очаква да има над 28 милиарда свързани устройства онлайн и Интернет на нещата ще бъде достъпен за толкова голям брой хора. Британското правителство планира в своя бюджет до 2035 година да инвестира в Изкуствен интелект (AI) повече от 630 милиарда британски лири.
В стратегията си за развитие на AI Франция посочва, че смята да инвестира в следващите пет години в проучвания за AI над 1,5 милиарда евро. Китай също има своя стратегия за AI, в която се посочва че страната си поставя за цел да бъде световен лидер в AI до 2030.
Водещи анализатори коментират, че ако държави като Америка днес нямат такава стратегия за развитие на Изкуствения интелект, то те рискуват бързо да изпаднат от класацията на най-добре развитите държави в света със силна икономика.