Не са чести случаите, когато българи получават световно признание. Още по-рядко то е изразено в определянето им за лидер на голяма международна институция. Добрата новина е, че сега имаме поводи да кажем, че това вече се случва. Такъв е и случаят с Кристалина Георгиева. Макар и временно, тя ще застане начело на една от най-популярните и присъстващи в почти всички държави по света институция.

Какво представлява Световната банка?

Световната банка (The World Bank) е международна междуправителствена организация, основана през 1944 година с цел да подпомага световното икономическо развитие. Нейни акционери днес са 189 държави, докато при учредяването й те са били 44. Тя е учредена заедно с Международния валутен фонд.

Световната банка представлява днес група от 5 институции:

  • Международната банка за реконструкция и развитие (IBRD)
  • Международната асоциация за развитие (IDA)
  • Международната финансова корпорация (IFC)
  • Многостранна агенция за гарантиране на инвестициите (MIGA)
  • Международен център за регулиране на инвестиционни спорове (ICSID)

Дейността на Световната банка е свързана развиващите се страни - главно с предоставяне на нисколихвени кредити и безвъзмездни помощи. Тя подкрепя широк спектър от инвестиции в области като образование, здравеопазване, публична администрация, инфраструктура, развитие на финансовия и частния сектор, селското стопанство и управление на околната среда и природните ресурси. Някои от проектите се съфинансират от правителства, други институции, търговски банки, агенции за експортни кредити и инвеститори от частния сектор. Институцията предоставя или улеснява финансирането чрез партньорства на доверителни фондове с двустранни и многостранни донори.

Сред държавите, получавали финансиране през проекти на Световната банка, е и България.

Групата на Световната банка си постави две цели за постигането до 2030 година:

  • Край на крайната бедност чрез намаляване на процента на хората, живеещи с по-малко от 1,90 долара на ден до не повече от 3%
  • Насърчаване на споделения просперитет чрез насърчаване на ръста на доходите от най-ниските 40% за всяка страна

Световната банка работи като кооперация, съставена от 189 държави-членки. Всички са представени в Управителен съвет. Представители са министри на финансите на държавите-членки или министри на развитието. Те се съвещават веднъж годишно на годишните срещи на управителните съвети на Групата на Световната банка и Международния валутен фонд. Управителите делегират специфични задължения на 25 изпълнителни директори, които работят на място в банката. Петте най-големи акционери назначават свой изпълнителен директор.

Председателят на Групата на Световната банка председателства заседанията на управителните съвети и отговаря за цялостното управление на банката. Той се избира от Съвета на изпълнителните директори за срок от пет години с възможност за подновяване. След оставката на актуалния президент Джим Йон Ким от 1 февруари 2019 година неговите функции се поемат от Кристалина Георгиева - главен изпълнителен директор на банката. Самата оставка на Ким не беше очаквана. Той има мандат до 2022 година, но внезапно избра друг път за кариерно развитие. Независимо от това,

постижението българка да застане начело на Световната банка е впечатляващо.

Дори само в контекста на останалите 25 изпълнителни директори, представители на някои от най-силните икономики в света.

А точно изпълнителните директори съставляват Съвета на директорите на Световната банка. Те обикновено се срещат най-малко 2 пъти седмично, за да наблюдават дейността на банката, включително одобряване на заеми и гаранции, нови политики, административен бюджет, стратегии за подпомагане на страната и вземане на заеми и финансови решения.

Дали поемането на функциите на президент на Световната банка от Кристалина Георгиева ще промени нещо за България? Едва ли в конкретен план, но като имидж на страната ни е повече от важно. Все пак тази институция се занимава предимно с проблемите на най-бедните държави в света, а ние след 2007 година сме част от Европейския съюз и следователно далеч от определението бедна държава. Доколко това е истина в нейната абсолютна форма, е съвсем друга тема.

Колкото повече българи са сред авторитетните лица на световната политика, бизнес, социални дейности и управление, толкова повече престижът ни като държава ще расте. Така че - да честитим новите отговорности и да й пожелаем да остане на тази престижна позиция и след избора на нов президент.