Абсолютно недоумение буди в мен решението на Народното събрание от вчера, с което окончателно бе прието неустойката по бърз кредит да може да достига двойния размер на главницата. Това написа в профила си във "Фейсбук" омбудсманът Диана Ковачева.

"Смятам, че тази промяна е категорично неприемлива и в ущърб на гражданите и ако текстът бъде обнародван, ще сезирам Конституционния съд", категорична е Ковачева. Тя допълва, че като омбудсман нееднократно е алармирала народните представители за огромния брой жалби, в които гражданите се оплакват точно от неравноправни клаузи в договорите с фирмите за бързи кредити, прекомерни лихви, неустойки, такси и други.

"Това бе и основният проблем, който отчетливо излезе като особено сериозен при анализа на жалбите на гражданите и който поставих на вниманието на депутатите при представяне на доклада ми през септември т.г.", пише Ковачева. 

Тя разяснява, че промяната в Закона за потребителския кредит (ЗПК) е направена в предпоследната от преходните и заключителни разпоредби на друг законопроект - този за изменения в Закона за ДДС.

"Това означава, че разходите, които потребителят вече ще плаща при неизпълнение на задълженията си по договор за потребителски кредит от финансова институция, т.е. не от банка, може да достигнат до двойния размер на главницата и няма да се считат за прекомерни", обяснява омбудсмана.

С други думи, ако гражданинът е взел 2 000 лева кредит от фирма за бързи кредити, неустойката за забавяне, която ще трябва да плати, може да достигне 4 000 лева, илюстрира ситуацията Ковачева.

Омбудсманът подчертава, че за класическата неустойка за забава ЗПК - чл. 33, ал. 2, предвижда ограничение: "Когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва".

Тук обаче, според нея става дума за т. нар. "разходи, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит".

Тя допълва, че сега с нова ал. 7 на чл. 19 от ЗПК беше записано, че тези разходи (по чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК) "по договор за кредит, отпуснат от финансова институция по чл. 3 от Закона за кредитните институции, не могат да бъдат по-големи от двукратния размер на главницата, като при изпълнение на това условие, те не се считат за прекомерни по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите и накърняващи добрите нрави съгласно чл. 26 от Закона за задължения и договорите", т.е. съдът няма да може да обяви подобна клауза в договора за неравноправна и следователно нищожна, каквато бе практиката досега.