В разгара на глобалната криза бизнесът и икономистите въстанаха срещу лихвената политика на българските банки. "Разликата между лихвите по кредитите и по депозитите у нас е огромна - 3.5 пъти над нормалните маржове в другите европейски страни", каза проф. Стефан Стоилов, съветник на министъра на икономиката, на дискусия в София за влиянието на глобалната криза вчера. "Банките ни трупат огромни печалби и макар че темпото спада, и тази година ще има 40% ръст на кредитите", прогнозира той. "Банките у нас са стабилни, по-нужни са мерки за подкрепа на фирмите, защото световната рецесия и скъпите кредити са голяма заплаха за българския бизнес", смята шефът на Центъра за икономическо развитие Александър Божков. Икономистът Чавдар Николов също изтъкна, че високите лихви по кредитите носят огромни печалби на банките за сметка на бизнеса и на гражданите. От началото на годината досега лихвите по кредитите на големите банки са се увеличили средно с 2.5%. Д-р Веселин Пасев упрекна финансовите институции, че са съучастници в нездравословния бум на мегастроежите и търговията с недвижими имоти. "Никъде другаде по света банките не отпускат по 100 млн. евро за хотели, най-големият на планетата хотел от веригата "Кемпински" се намира на Златни пясъци", посочи той. Ден по-рано шефът на Стопанската камара Божидар Данев обяви, че е крайно време да се наложат ограничения върху неразумното поскъпване на финансовия ресурс. Според него в рамките на Асоциацията на търговските банки би могло да се договорят по-приемливи равнища на лихвите. Междувременно вчера БНБ реши да намали минималните задължителни резерви на търговските банки. По изчисления на специалисти става въпрос за освобождаване на около 800 млн. лева. "Решението на БНБ влиза в сила от 1 октомври и целта му е банките да се чувстват по-комфортно, като се повиши доверието между самите тях", коментира подуправителят на БНБ Румен Симеонов. "Категорично не може този финансов ресурс да послужи за намаление на лихвите по кредитите", каза председателят на Асоциацията на банките в България Виолина Маринова. Според нея 800 млн. лв. за мащабите на нашата банкова система не са чак толкова значителна сума. "Безспорно мярката е адекватна, но тя просто дава гаранция, че кредитирането ще продължи и няма да настъпят трудности пред стопанския оборот", каза Маринова. Други банкери вчера също се изказаха скептично за евентуално намаление на лихвите и приветстваха мярката на БНБ. Минималните задължителни резерви са 12% върху депозитите в съответната банка. Намалението не е пряко, а косвено: 50% от касовите наличности на банките вече също ще се признават за резерв, а едновременно с това банките ще могат да оперират с 1% от заделената в резерва сума, така че да взимат от това пазарна лихва (без да плащат наказателна лихва - бел. ред.). Комисията по бюджет и финанси в парламента вече прие на първо четене предложението да се даде възможност за гарантиране на междубанковите депозити за 1 година напред. Ще се гарантират и депозитите на частните фондове за втора пенсия в размер до 100 000 лв. Гаранцията за влоговете на гражданите и фирмите се вдига от 40 000 на 100 000 лв.