Блиндер, предишния заместник председател на Фед, има докторат по икономика от МИТ, но казва, че не претендира да разбира много от деривати. “Знам по принцип как работят, но ако ми представите някой и поискате да посоча пазарната му стойност, ще се зачудя”, казва той. Такава несигурност кара мнозина да набележат дериватите като нещо, изискващо критичен преглед и повишено внимание. Най-известният е Уорън Бъфет, председателят на “Бъркшир Хетъуей”, който през 2003 г. каза, че дериватите са потенциално оръжие за масово поразяване. Когато нарастващите просрочия по събпрайм ипотеките започнаха да разрушават свързаните с тях книжа миналото лято, няколко компании, които играят съществена роля на този пазар бяха унищожени заради бързата загуба на вяра в стойността на тези продукти. Два големи хедж фонда на Беър Стърнс рухнаха заради загуби от субпрайм ипотеките, усилени многократно заради това, че са били ползвани заемни средства в един от фондовете. За дни процъфтяващият пазар на C.D.O, който за три години се утрои до $486 млрд., замря. Джеръми Грантъм, председател на инвестиционната компания GMO, обяснява, че това е бил предупредителен изстрел. През есента финансовото министерство и няколко банки от Уолстрийт опитаха да представят спасителен план за $80 млрд., но инициативата се разпадна, заменена от друга, насочена към гарантите на облигации. Тази криза беше отблъсната, след като гарантите събраха свеж капитал. Нараснаха страховете, че рисковете стават по-големи и опасни, банките отписаха милиарди активи, а шефовете на UBS, Merrill Lynch и Citigroup бяха изгонени. “Беше като да наблюдаваш на забавен каданс влакова катастрофа”, казва Грантъм. “След всички отписвания през юни, юли и август, бяхме в завършена кредитна криза, а изпълнителните директори на големите банки се въртяха наоколо като мухи без глави.” Накрая, Фед влезе в играта и спаси “Беър Стърнс”. Но остава неясно какъв точно сценарий за второ пришествие си мислят шефовете на Фед, че са предотвратили. Някои казват, че сривът на “Беър Стърнс” е щял да повлече други банки или, че е щял да съсипе блокирания пазар на ипотечни книжа. Други смятат, че Фед е целял да предотврати още по-голяма криза: експлозия на мистериозния, но голям пазар на CDS. Както и при CDO, малцина извън Уолстрийт бяха чували за тях преди миналото лято. След експоненциален ръст през последните години, тяхната стойност сега е $45.5 трилиона при $900 милиарда през 2001. Суапите действат като застрахователна полица, предназначена да покрие загуби за банките и облигационерите, когато компаниите не платят дълговете си. Това е пазар, който също така не е тестван до голяма степен. Докато имаше малко фалити, които свършваха със съдебни спорове, на пазара не се налагаше да абсорбира фалита на някой от големите играчи. “Беър Стърнс” държеше суапи за осигуряване срещу кредитен риск за $2.5 трилиона, според аналитиците. “Ако Беър се беше срутила, платежоспобността на всички щеше да бъде поставена под въпрос”, обяснява систематичния риск Мередит Уитни от Oppenheimer. Експертите се питат защо комисията по ценните книжа (SEC), които са основният регулатор на банките на Уолстрийт (а не Фед) не изпрати сигнал за застрашителните проблеми. Председателят на комисията Кристофър Кокс в писмо до Базелския комитет по банков надзор отдаде срива на “Беър” на липса на доверие, а не на липса на капитал. Все още е рано да се прецени дали действията на Федералния резерв ще имат успех. “Това, което може би трябва да преразгледаме е цялата роля на Федералния резерв и това, което той представлява”, казва Кевин Филипс, автор на книгата “Лоши пари”. “Ако те не решат проблема на този рунд, не съм сигурен, че могат да го направят без нови закони.” Влиятелни демократи като сенатора Кристъфър Дод, шеф на Сенатската банкова комисия, настояват точно за това. Според Дод Фед трябва да получи по-голяма надзорна власт над инвестиционните банки. Той настоява те да разкриват задбалансовите си рискове, както и бъдат обект на одитиране и да заделят резерви за потенциални загуби. Но нови широкомащабни правила вероятно ще срещнат сериозна съпротива, затова експертите очакват по-ограничени законодателни мерки, насочени конкретно към ипотечния сектор, откъдето тръгна кризата. Създава се консенсус, че способността на ипотечните кредитори да пакетират заемите като ценни книжа, които след това продават на трети лица, е изиграла ключова роля за спадането на стандартите за кредитиране. Блиндер препоръчва първоначалните създатели на ипотеката да бъдат накарани да държат част от заема, който са направили, както и инвестиционните банки, които са я секюритизирали. Така те няма да си прехвърлят горещия картоф, обяснява той. “Създава се ужасен риск, когато вие можете просто да поемете (в смисъл на поемател на емисия – бел. ред.) част от боклукчийските книжа и да ги предадете нататък”, съгласен е и Грантам.