Вестникът цитира признанието на Чарлз Принс, оттеглилия се наскоро изпълнителен директор на Ситигруп, направено пред председателя на финансовата комисия Бърни Франк. Когато демократът го попитал, защо търговската банка води подобни инструменти задбалансово, Принс е обяснил, че обратното би поставило Ситигруп в по-неблагоприятно положение в сравнение със слабо регулираните инвестиционни банки от Уолстрийт. Всъщност Вашингтон дълго време се водеше по ума на финансистите и поддържаше дерегулацията, дори когато се разпространиха новоизмислени и слабо разбирани продукти като дериватите. В края на 90-те Уолстрийт водеше битка срещу опитите да се регулира нововъзникващия пазар на такива инструменти, дори след като през 1998 г. провалът на Long-Term Capital предупреди за рисковете, но това бе бързо забравено, разказва Майкъл Грийнбъргър, бивш надзорник на Комисията за търговия със стокови фючърси, сега професор. Вестникът припомня и едно изявления на Алън Гринспан от март 1999 г. пред Асоциацията на фючърсната индустрия: “Тези инструменти повишават способността ни да разграничаваме риска и да го разпределим на тези инвеститори, които са най-способни и най-готови да го поемат.” Макар че признава, че “възможността за нарастващ систематичен риск изглежда е въпрос, който изисква пълно разбиране”, Грийнспан твърди, че новите регулации биха били голяма грешка. Според него схемите за измерване на риска за целите на регулирането са по-прости и по-неточни от моделите, които ползват банките. Крайъгълният камък се оказва закон, приет през есента на 2000 г., озаглавен Закон за модернизация на стоковите фючърси. Законът, подкрепян от Фил Грам, тогава председател на сенатската банкова комисия, сега вицепрезидент на UBS, изважда дериватите и другите екзотични инструменти извън правомощията на агенциите, които регулират по-конвенционалните активи. “Не вярвам, че някой разбра значението на това”, казва Грийнбъргър. В началото на века, според Франк и Блиндър, тогавашният председател на Фед Алън Грийнспан отхвърля предложенията за регулиране на ипотечния пазар или за мерки срещу практиката да се дават заеми без документи за доход. “Той имаше власт, но не я използва”, казва Франк. Но неговият колега от Камарата на представителите, републиканецът Скот Гарет, твърди, че не дерегулацията е причина на кризата. Намаляването на печалбите в традиционни бизнеси като поемането на емисии и търговията с книжа, накара Уолстрийт да се втурне към доходни финансови продукти като дериватите. Студенти по физика и математика бяха наемани направо от скамейката, за да ги проектират. Преди три години водещи представители на големите банки се събраха в т. нар. Counterparty Risk Management Policy Group II, за да дискуритат вероятноста за събития, които да предизвикат сеизмична вълна на финансовите пазари. Заключенията на групата, изразени в 153 стр., бяха, че вероятността за катаклизъм е намаляла рязко след фалита на Long-Term Capital. По онова време банките на Уолстрийт отчитат рекордни печалби, а нивата на корпоративните фалити са практически нула. “Моята надежда беше, че тази работа ще помогне да се справим с бъдещи финансови шокове и признавам, че съм доста обезсърчен, че това не стана”, казва Е. Джералд Кариган, управляващ директор на “Голдман Сакс” и бивш президент на Фед в Ню Йорк. Това е тих пазар, който разчита на сделки, уговаряни по телефона, далеч от откритите фондови борси. Рейтинговите агенции, на които банките плащат, за да оценят някои от новите продукти, плеснаха високи рейтинги на повечето от тях, макар че бяха слабо запознати с качеството на активите, които стоят зад тези инструменти. Дори хората, които въртят Уолстрийт, не разбират точно какво продават и купуват, казва Байрън Уин, главен инвестиционен стратег на хедж фонда “Пежо Капитал”. Те са обикновени хора, които ползват компютърните модели, но не са потопени в цялата им сложност, обяснява той. Чети нататък