За потребителския кредит нарочен закон указва как да се обявяват лихвените проценти, така че те да са сравними (чрез ГПР), но при депозитите няма такива правила. Темата за високите проценти вече усилено се коментира по медиите и интернет форумите, но прави впечатление, че дори хора с опит в финансовата сфера понякога прибързано се впечатляват от обявените лихви от 8-9%. (Един пример за обратното вижте тук.). Но както вече сме писали, понякога лихва от 4% може да е повече от 5%.
Миналата седмица обогати практиката на промоционалните кампании. В следните случаи обявеният лихвен процент може да се разминава с очакваната от вас лихва:
- Дългосрочен депозит, чиято лихва се плаща на падеж. Това всъщност е съвсем нормална банкова практика, но са нужни малко сметки, за да се види, че лихва от 9% за три години е сравнима с 8.3% по едногодишен влог.
- Депозит с нарастваща спрямо срока лихва. Прилага се от повечето банки, като срокът на депозита се разделя на периоди и лихвата расте – примерно от 3% за първите три месеца на 9% за последния период. Реално получената лихва е някакво число между тези две стойности, което зависи от срока, периодите на олихвяване и т.н.
- Обявяването на лихва за срок, надвишаващ една година, без да се указва, че това не е годишна лихва, а лихва за целия период, например 18 месеца. До неотдавна се прилагаше само от една банка, но изглежда, че този тип кампании ще нараства.
- Предлагането на промоционална лихва, която обаче се отнася само за първия период на депозита. Това е сравнително нова практика. Тя не може да се нарече подвеждаща реклама, тъй като банките уточняват, че промоцията е само за един период. Но тя създава проблем при сравняването на условията по различните депозити. Например, как трябва да се изчисли ефективната годишна лихва ако депозирате пари на тримесечна промоция при лихва 6%, след като депозитът не може да се поднови при тази лихва, а вероятно при по-ниска?
(Разбира се, невинаги тези разминавания целят да внушат на клиента, че получава повече. Пример за обратното са авансовите лихви, чийто ефективен размер по правило е по-висок от обявената проста годишна лихва.)
Прието е за сравняване на лихвените проценти по депозити с различни срокове и периоди на олихвяване да се използва ефективната годишна лихва – виж тук. Фактът, че няма закон, който да задължава банките да я обявяват, не означава, че това не може да се направи по пътя на саморегулацията. Във Великобритания например Британската банкова асоциация е приела свои правила за изчисляване на ефективната годишна лихва и подобен опит може да се окаже полезен и у нас.

Сравнете лихвите за интересуващия ви срок - тук