Това обяви пред БНР Любомир Дацов, член на Фискалния съвет и бивш зам.-министър на финансите.

Според Дацов целият банков сектор е извършил значителна подготовка и тези резултати (от тестовете) не бива да ни учудват. Не бива да влагаме недоверието, типично за всеки българин, каза той.

Голяма част от заплащането на тестовете е покрито от самите банки. Беше наета основна одиторска компания, а после и допълнителни, които извършиха прегледа на самите банки. 900 служители са извършили проверката. Никъде не е допуснат конфликт на интереси - някой да проверява банката, в която работи, уточни Дацов.

По думите на Дацов стрес тестовете действително стресираха банките. Те се презапасиха и забавиха кредитирането, защото се отразява на степента на риска, който внасят в балансите си. Самите стрес тестове оттук нататък задават модела на поведение на самите банки. Ако до този момент са довели до по-предпазливо кредитиране, то и занапред ще са по-внимателни към проектите, които кредитират. Това означава, че достъпът до кредит ще продължи да не бъде лесен и банките ще запазят своята предпазливост, прогнозира Любомир Дацов.

Той смята, че в случая с КТБ проличало рискът, когато политиката и икономиката са прекалено свързани.
Като цяло българската банкова система в голяма степен е излекувана от това, смята Дацов.

Изискванията към банките бяха завишени след КТБ. Няма държава в ЕС, която да подложи на стрес тестове цялата си система, ние го направихме. Имаме печат на увереност, че са предприети мерки след уплахата преди три години и вървим напред, подчерта Дацов.

Финансистът Емил Хърсев смята, че корекциите, които някои банки трябва да направят след резултатите от прегледа на качеството на активите (AQR) и стрес тестовете, отразяват риска, в който работят. 

Оценката на качеството на активите и стрес тестовете показаха, че банковата система е стабилна и изключително устойчива, категоричен е той. „Няма банка в България, която да няма превишение на капитала над регулативно изискуемия“, добавя преподавателят в УНСС.

Според Хърсев що се отнася до т.нар. необходими допълнителни буфери, корекции, провизии и т.н., които се изчисляват, това всичко е оценка на риска, който банките поемат.

По думите му обаче всяка банка, на която се препоръчва да увеличи резервите си, може да покрие въпросната препоръка само с печалбата си за 10 месеца.

Сумата, която се налага да се приеме като допълнителна обезценка на капитала на банките, е в размер на 665 млн. лв., или 0.8% от активите на банките. Тоест едва ли такъв размер на корекцията би трябвало да се възприема като нещо съществено, смята Петър Андронов, председател на Асоциацията на банките в България.

Според него това, което е публикувано от отчета, е само есенцията на това, което централната банка е свършила в тази област, съответно всички стъпки и мерки няма как да бъдат оповестени напред във времето. Вижда се мащабът на необходимите корекции. Не би трябвало това да представлява трудност да се изпълни в предвидените срокове, допълни Андронов.

"Ситуацията (с българските банки – бел.ред.) не е розова, ситуацията е нормална. В никакъв случай изводите от тази проверка не трябва да водят до самодоволство", каза още шефът на АББ.

Андронов заяви, че паралелите с фалиралата КТБ са неуместни. Той изтъкна, че банките имат над минимално изискуемия капитал, а нуждата от допълнителни средства е "в рамките на изпълнимото, далече от всякакви критични нива". Проверката не се прави от самата централна банка, а от независими външни оценители. Това, което беше казано, е, че всички банки са над 4.5% - толкова се иска от европейския регламент", посочи той.