Основният източник на несигурност са продадените заеми в чужбина. През последните две години доста банки, собственост на чуждестранни институции, прехвърлиха част от кредитните си портфейли на своите “майки”, за да отчетат по-малък ръст на заемите и да се вместят в рестрикциите, наложени от БНБ. Но след като отпадна задължението да се внасят допълнителни резерви върху “свръхкредитите”, има вероятност част от заемите да се върнат в балансите на банките. Това е предимно счетоводна операция и – както подчертават експертите на централната банка – връщането на продадените заеми няма да доведе до създаване на нов дълг в икономиката и няма да промени макроикономическата ситуация. Но едва ли всички заеми ще се върнат – отчасти, защото може да се наложи да се начисляват допълнителни провизии по новите правила за оценка на риска, отчасти защото част от тях може вече да са погасени.
През февруари 2007 г. (оттогава е последният паричен отчет) кредитите за фирми и граждани надхвърлиха 24 млрд. лв. и само за месец нараснаха с 1.1 млрд. Основният принос за ръста е на заемите за фирми – 828 млн. лв. Годишният темп на ръст е 30%, което опровергава прогнозата от последния бюлетин на БНБ за ръст от 20% след отпадане на рестрикциите.През периода от март 2006 до февруари 2007 г (за 12 месеца) продадените заеми достигат внушителното число 3.1 млрд. лв. Повече от половината са заеми на фирми.
Друга нова тенденция е продажбата на кредити за граждани към дружества за небанково кредитиране, каквито имат някои банки. Официално това обявява БАКБ, която прехвърля част от вземанията си на дружеството със специална цел “Капитал директ 1” АДСИЦ. Целта на тази операция не е само избягването на рестрикциите, но и чистенето на кредитните портфейли. Цесията е от полза за нередовните длъжници, тъй като по този начин дълговете им изчезват от кредитния регистър. Според Закона за задълженията и договорите, новият кредитор трябва да прилага същите лихви и такси, които са били договорени. Заради провизиите, този вид продажби на заеми ще продължи, което води до невъзможност да се установи точният размер на просрочените кредити.