Според председателя на комисията по бюджет и финанси Йордан Цонев проблемните полета са определянето на плаващия лихвен процент по кредитите, таксите, които банките събират, бързото производство при осигуряването на обезпечението по кредитите, както и проблемите с бързите кредити.

Цонев каза, че трябва да се решат и въпросите с възможността за извънсъдебно решаване на спорове.

Депутатът от Коалиция за България Румен Гечев заяви, че целта на обмисляните законови промени е да бъде направен референтният лихвен процент по-пазарен и конкурентен. В момента той се определя от УС на банката и е субективен, заяви депутатът.

Според Гечев е възможно да се приеме лихвеният процент да се определя на база на някой от индексите юрибор, софибор или либор, и този метод на изчисляване да е универсален за всички банки.
Може да се помисли за налагане на таван на лихвите върху бързите кредити, заяви още той.

Кирил Добрев от Коалиция за България обяви, че близо 2 млрд. лв. са раздадени от фирмите за бързи кредити при среден лихвен процент от около 200% на година. Слагането на таван на лихвите на тези кредити трябва да е съпроводено със забрана за слагане на такси, смята депутатът.

Финансистът Любомир Христов коментира, че не е виждал подобно отношение на банките към своите клиенти в нито една друга държава. От българските кредитополучатели всеки месец се изтръгват суми между 100 и 600 лв. на кредит извън договорените суми и това го казва съдът, заяви Христов.

Той изчисли, че това годишно прави 400 млн. лв., а от 2008 г. насам, откакто е възникнал този процес вследствие на икономическата криза, тези средства възлизат на 4 млрд. лева.

Това е един вид скрит данък, но вместо да влязат в хазната, тези пари са прибрани от банките, заяви Христов.