Когато има съмнения за източени суми, гражданинът трябва да се обърне към банката, издала картата. Тя трябва да провери в случая чрез своята база данни направените транзакции, записите от камерите и т.н. Ако се окаже, че вина за загубата нямат нито банката, нито клиентът, максимум до 300 лв. от откраднатото са за сметка на гражданина, а останалите трябва да бъдат възстановени от банката, обясни Ананиев. Това следва от чл. 33 на Закона за паричните преводи. Ако трезорът откаже да върне парите, клиентът може да подаде възражение пред Помирителната комисия. В повечето случаи след нейната намеса банките изплащат сумата. "Наскоро имахме случай на източени 1230 лв., от които банката трябва да плати 930 лв., но още нямаме отговор от нея", каза Ананиев. Увеличават се жалбите в комисията и заради непристигнали парични преводи в чужбина по системите Мoneygram и Western Union. Оказало се, че българските посредници на компаниите - банки и финансова къща - са направили превода, но въпреки това в чуждата държава парите не са изплатени на получателя. Една от фирмите в общите си условия е записала, че не носи отговорност за суми над 500 долара, а българинът е превел около 3000 евро, за да купи кола в Германия. По българския закон компанията носи отговорност, когато щетата е умишлена или поради груба небрежност, но в друга страна може да не е така, обясни Ананиев. "За съжаление в такива случаи не можем да направим почти нищо, не можем да съдействаме в спор с юридическо лице със седалище в чужбина", допълни той.