Равни или намаляващи вноски по заемите?
Повечето банки предлагат на кредитополучателите възможност за избор между анюитетни (равни) месечни вноски и рати (равни вноски по главницата, но намаляващи лихвени плащания). Обикновено клиентите правят своя избор, водейки се от тежестта, която трябва да понесат в близките една-две години. Последното, естествено, ги кара да предпочетат анюитетните вноски. И понякога здравият разум е по-добър съветник от джобния калкулатор, макар сметките да доказват, че общо изплатената сума (главница, такси и лихви) при анюитетни вноски е по-голяма, отколкото при погасителен план с намаляващи вноски (рати).
Да вземем следния пример: Имаме заем от 10000 лв., платими за 2 години при лихва от 9%, за улеснение приемаме, че няма такси. При погасителен план с рати, общо изплатената сума ще бъде 10937.5 лв. (първа вноска 491.7 лв., последна вноска 419,7 лв.) При анюитетна схема за двете години ще бъдат изплатени 10964.3 лв. (456.8 лв. месечна вноска). Очевидно е, че във втория случай се плащат повече лихви. Причината е, че за да се получат равни вноски, през първите месеци се погасява много малка част от главницата, следователно остатъкът, върху който ежемесечно се начислява лихва, е по-голям, отколкото при схема с рати. Колкото по-дълъг е срокът и колкото по-висока е лихвата, толкова по-осезаема е тази разлика. Но трябва да се има предвид, че това е само номинална разлика и тъкмо затова здравият разум може да се окаже по-добър съветник от калкулатора. Ако с годините се натрупа по-висока инфлация, отколкото е лихвата, анюитетният заем става по-изгоден. Друг аргумент за същото е намаляващата стойност на парите във времето (10 лв., които плащате повече на първия месец, са по-ценни от 10 лв., които спестявате след 2 години). Заемодателите, особено новодомците често преценяват това интуитивно, тъй като първите месеци така или иначе са най-тежки и стръмната скала на плана с намаляващи вноски не е за предпочитане. Не на последно място, има и един чисто практически аргумент в полза на анюитетните вноски – когато се изчислява дали доходът е достатъчен, се взема предвид равната месечна вноска (при анюитети) или първата вноска (при рати), която е по-висока. Това показва, че всеки случай трябва да се преценява индивидуално. Но въпреки че налага големи вноски в началото, схемата с рати има сериозни предимства: Обикновено намаляващите вноски са по-изгодни в периоди на ниска инфлация, когато теглите бърз заем с по-висока лихва, също и ако условията на банката предвиждат да се плаща годишна такса върху остатъка от главницата. Ако в добавка се предлага и намалена лихва за първата година, си струва да предпочетете този вариант. Повече за условията по потребителските заеми прочетете
тук, а за жилищните -
тук