За последен път идеята беше лансирана в края на ноември т.г., когато бе обявено, че предстои с промяна в Наказателния кодекс (НК) да се въведе затвор от 1 до 6 години за всеки укрил осигуровки над 3000 лв., като санкцията ще влезе в сила от януари 2013 г. Казано по друг начин, работодателят отново е черната злокобна личност, а депутатите мислят как да съберат и фокусират омразата на нацията към тези, които осигуряват работни места, подчертава Данев.

Последните 10 години народните избраници полагат последователно усилия да "произвеждат" престъпници, вместо да работят за подобряването на икономическата среда. А защо не предприемат още по-радикална мярка – всеки, който е решил да става работодател, първо да лежи "профилактично" три години в затвора, а след това да го пускат да упражнява дейността си?, иронизира той.

Ако целта е да произвеждаме престъпници не само от социално обременените или сгрешилите, но и от най-инициативните, от двигателите на прогреса в обществото, то това е правилната мярка, продължава Данев.

Той поставя въпроси към всички, които лансират тази идея: Защо никой не е направил внимателен анализ къде се бавят заплати и се укриват осигуровки – в кои отрасли, в кои региони, по размер на предприятията? Колко от забавените заплати и осигуровки са в пряка и косвена връзка с фактурираните и неразплатени, но изпълнени обществени поръчки, и забавените плащания по данъчни кредити? Защо усилията на държавата са насочени към това да наказва, а не да насърчава, да подобрява бизнес средата, да намалява корупцията, лобисткия и административен натиск? В икономическите процеси има три страни – работодатели, работници и администрация. Отговорността на тези участници, обаче, не е балансирано разпределена, припомня председателят на БСК.

Работодателят практически носи цялата тежест и целия риск от икономическата криза върху производството. Негова отговорност е да осигури средства за заплати и осигуровки. На него законодателят е вменил и всички задължения по отношение на данъчните и осигурителни плащания, които той прави включително от името на работника, изцяло в облекчение за фиска. В същото време, работниците имат ограничена имуществена отговорност, често граничеща с безотговорност, счита Данев.

Администрацията пък се отнася към задълженията си кампанийно, с нагласата на репресивен орган, а не на структура, призвана да подпомага ефективното развитие на икономиката. Включително с предложените изменения в НК работникът няма балансирана отговорност при укриване на социални плащания. Мотивацията за подобно решение, е, че той е в принуда да прави това укриване, поради опасността да загуби работното си място. Не се дискутира съществува ли принуда за работодателя да освободи 50, 100 или повече работници и/или да закрие бизнеса си? Защо в страната няма достатъчно работни места, за да може работникът без опасения да смени работното си място и да намери "по-добър" работодател? Следователно, основният проблем е липсата на работни места. А отново искаме да наказваме създателя на работни места, подчертава неколкратно Божидар Данев.

В българското законодателство има достатъчно норми за преследване укриването на данъчни и социални плащания. Изглежда, обаче, администрацията и войнстващият популизъм търсят нов инструмент за натиск и омраза, нов инструмент за укрепване тиранията на некомпетентността, категоричен е той и като експерт. Просперитетът на икономиката, в това число успешната битка със сивата икономика, не се постига с наказателни мерки, а преди всичко със създаването на подходяща бизнес среда, електронно правителство и балансирана отговорност на всички участници в обществено-икономическите процеси, с гарантирана сигурност за инвестициите, повтаря тезата си той. В тази ситуация, в тази среда, на бизнеса му остават три изхода: да закрие производството си и работните места, и да преструктурира активите си в депозити, т.е. да умъртви предприемчивостта си; да изнесе производството си извън страната и да лиши родната икономика от жизнеспособност; или... да попадне в затвора и "да стане човек", отново иронизира Данев.

Кога държавата ще осигури четвъртата, единствено правилна възможност за българския предприемач – да работи спокойно, да създава работни места и брутен продукт, да генерира растеж и просперитет на обществото? Не поставяйте забранителни знаци пред предприемчивостта – забраните раждат апатия или съпротива, заключава категорично Божидар Данев.